МАРИН КОЛЕВ

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Ловешкият поет Марин Колев за по- малко от месец спечели две литературни награди : 67г.поет и драматург бе отличен с второ място на престижния Национален литературен конкурс "Биньо Иванов" и е призьор на Четвъртия национален конкурс за SMS-поезия. Ето и награденото четиристишие "Бялата лястовица " :

"Тя не можа да спаси жицата,/защото крадецът на цветни метали/не искаше да оздравее, а да се напие."

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Пусниживотното

На Биньо Иванов

Нощувка в ловна резиденция подир литературно четене.
На една маса поети продължават пиенето на терасата
пред стаята, където се опитвам да заспя.
Над сумрака преди сън внезапно проблясва
гласът на Биньо - "Пусниживотното!"
Помислих си, че това е връх - рефрен на някаква поема
и спокойно се унесох до следващото - "Пусниживотното!".
Съвсем разбуден дочувам и гласа на майката -сърна,
зовяща своита рожба с една - едничка дума.
Беньо, поучен от сърната, събира своя молещ
дрезгав глас в едничка дума - "Пусниживотното!"
Сърната вече е на двора пред терасата.
Ясно различава гласа на Биньо сред пианската гълчава.
Към него изпраща своя зов и стон. На него се надява.
А той все по-често повтаря един протяжен вик -
"Пусниживотнотопусниживотнотопусниживотното!"

Поетът, похитил сърнето, явно - млад и силен юначага,
недостатъчно пиян, кеф му прави да притиска
в лапите си прималялата от страх душичка
и да пие от нея със наслада като от чаша разтреперана
ужаса на събраните в едно и рев, и вик-
"Пусниживотнотопусниживотнотопусниживотното!"
Но никак не унива нито Биньо,нито майката-сърна,
наливат ли, наливат чашата догоре, докато най-накрая
и поетът-похитител е пиян - отпуска лапите,
сърненцето изтичва със ликуващ тропот на копитца
по терасата, по стълбите, към тъмнината, към гората и
животните
и все по-далеч от светлината и хората, от ловците и поетите.
МАРИН КОЛЕВ- втора награда
*заглавието нарочно се изписва слято

Още "за" и "от" Марин Колев виж тук и
тук,
а снимка -
тук.

П.П. Есперанса, когато шефът излезе отново, моля те, поправи грешките в текста. Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 03, 2007 Мнения: 48

Може би не се включвам много на място, за което моля да бъда извинен, но има ли някакви критерии за sms-поезия? Според мен спечелилото четиристишие: "Тя не можа да спаси жицата,/защото крадецът на цветни метали/не искаше да оздравее, а да се напие." е по-скоро миниатюра, а не sms. Поне едно от формалните изисквания към sms-поезия, освен за краткост, не трябва ли да бъде и запазване на формата на обръщение към второ лице? Не съм се занимавал с това, но наистина има ли някакъв утвърден литературен термин за това какво е sms-поезия?

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

какви са критериите за sms-поезия...
КАР, в твое лице искам да се извиня на всички за лошо написания текст на Пусниживотното, но ако познавахте шефа ми, щяхте да ми простите Embarassed

, преписвах го м/у два строителни анализа, пиша по "терлички" , за да не чуе тракането по клавиатурата, Embarassed

. Благодаря за разбирането!!!

oberonus написа:

Може би не се включвам много на място, за което моля да бъда извинен, но има ли някакви критерии за sms-поезия? Според мен спечелилото четиристишие: "Тя не можа да спаси жицата,/защото крадецът на цветни метали/не искаше да оздравее, а да се напие." е по-скоро миниатюра, а не sms. Поне едно от формалните изисквания към sms-поезия, освен за краткост, не трябва ли да бъде и запазване на формата на обръщение към второ лице? Не съм се занимавал с това, но наистина има ли някакъв утвърден литературен термин за това какво е sms-поезия?

Този въпрос вълнуваше и мен и още ме вълнува.
Миналата година пуснах една тема във форумите: "По повод СМС поезия - 2006". За съжаление, по нея никой никакво мнение не изказа.

В отговор на въпроса ти тук копирам част от това, което написах във форума миналата година.

“Въпросът какво представлява едно СМС стихотворение няма конкретен отговор.” – пише в предговора към сборника Георги Господинов.

А защо все още няма? Нали това е вече трети конкурс? Защо не се формулира – какво трябва да бъде СМС поезията? И преди всичко по какво да се различава тя от хайкуто и подобните му текстове? Защото сборници и книжки с хайку има безброй – сборникът с СМС поезия обаче трябва да е нещо различно!

Преди всичко СМС стихотворението трябва да е адресирано до някого; да е обръщение към някого; и този някой може да бъде както отделен човек, така и целият народ. Докато хайкуто не притежава това качество – качеството на обръщение. Хайкуто и подобните му текстове са съзерцателни и неутрални.

СМС стихът трябва да е комплимент към някого – най-често към любимия. Добре е да го има и името на адресата – а всеки после може да замени това име с името на своя любим.

Или да е поздрав към някого – за рожден ден, за имен ден или по повод на друг празник.

Или да бъде закачка с някого, да бъде началото на флирт. Да задава въпрос, да изисква отговор, да дава отговор на предполагаем въпрос. Т.е. СМС стихотворението да е в “диалогов” режим.

СМС поезията трябва да е “приложна поезия” – когато на някого му потрябва да поздрави примерно любимия, да го подкачи за нещо, да му направи комплимент, да пофлиртува с него, да надпише картичка – да отвори сборника и да подбере каквото му трябва, най-подходящото.

Но в третия сборник с СМС поезия такива неща – които да могат да ти послужат - са обидно малко!..."

Четвъртият сборник СМС поезия съм го проспал - сега за пръв път чувам за него. Но както изглежда - нищо не се е променило.

ХуЛитер Записан(а): Apr 03, 2007 Мнения: 48

Да, и аз смятам, че едно от изискванията към CMC-поезията трябва да бъде конкретността на посланието, обръщението, дори и да не присъства експлицитно, а не просто някакво изречение. Може би също така трябва да е до 150 или 200 знака, например доколкото мобилните оператори го таксуват като един СМС. Все пак за разлика от другите текстове носителят на този е технически обусловен. Засега се сещам за това.

За мен sms-поезийните неща не са: хайку, афоризъм, виц, басня, епитафия, надпис върху камък, писмо м бутилка ил лексикон...
Нещо като кентавър са, на ръба на нещо, по тъч линията на нещо, нещо като хрумка, нашеп на ухо, флиртче насаме, моностих със и без заглавие. А може би - надпис върху билборд от чукча, който знае да пише, но не може да чете! Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите