Честито книга, КАП! Нека успехът съпътства и нея и теб!
Надявам се да си я намеря по книжарниците
Ще (и ще дам нишан, естествено).
Ослушвам се за 'нишан'-чето (относно книжарниците) за да си потърся 'Кап' И високосни усмивки за kap !! (полага му се, струва ми се, очите му утре да заприличат на препълнени кани, а 'другите' проявления на многомерната авторова личност, ще го понесат )
Успех и от мен
ro6a Гост
Въведено на:
11 Май 2007 18:14:12 »
Цветовете на думите капят.
Събирай ги, кап.
Успех на книгата и хубав празник, Вальо!
kap ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2006
Мнения: 161
Място: Благоевград
Въведено на:
11 Май 2007 19:14:37 »
Veda написа:
Ослушвам се за 'нишан'-чето (относно книжарниците) за да си потърся 'Кап' И високосни усмивки за kap !! (полага му се, струва ми се, очите му утре да заприличат на препълнени кани, а 'другите' проявления на многомерната авторова личност, ще го понесат )
Успех и от мен
Кани? Ама аз съм дядо! - а пък в приказката Червената шапчица пита (хм, точно за очите дали питаше?): "Бабо-оо, защо са ти толкова...?"
Благодаря ти -
kap ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2006
Мнения: 161
Място: Благоевград
Въведено на:
11 Май 2007 19:17:01 »
ro6a написа:
Цветовете на думите капят.
Събирай ги, кап.
Успех на книгата и хубав празник, Вальо!
Обещавам! -
Благодаря ти.
butterfly ХуЛитер
Записан(а): Oct 28, 2004
Мнения: 103
Въведено на:
11 Май 2007 19:25:10 »
Честито, Вальо!!!
Наздраве и още много книги на бял свят!
utro ХуЛитер
Записан(а): Jun 12, 2004
Мнения: 42
Място: зад хълма
Въведено на:
13 Май 2007 21:22:30 »
ro6a написа:
Успех на книгата и хубав празник, Вальо!
КнижИцата, както нежно би я нарекъл Вальо, е наистина хубав подарък, който може да се чете по няколко пъти на ден - ей така, за слънце Аз вече я изпрочетох тук на моите приятели , които ми завиждат, че я имам
А празникът беше поооооооовече от хубав, но другите още май не са поизтрезняли, та да разкажат по-добре от мен
_________________ Вярвам в звънкия чан на сърцето
kap ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2006
Мнения: 161
Място: Благоевград
Въведено на:
13 Май 2007 21:31:37 »
utro написа:
ro6a написа:
Успех на книгата и хубав празник, Вальо!
КнижИцата, както нежно би я нарекъл Вальо, е наистина хубав подарък, който може да се чете по няколко пъти на ден - ей така, за слънце Аз вече я изпрочетох тук на моите приятели , които ми завиждат, че я имам
А празникът беше поооооооовече от хубав, но другите още май не са поизтрезняли, та да разкажат по-добре от мен
Хайде сега - компромати!
Тържествено декларирам, че въпреки възможността и приключването на представянето (и представленията) в ранните часове на днешния ден, при никого от присъствалите не беше констатирано изместване от обичайната му шеметност (при някои, разбира се, тази норма е по определение зашеметителна).
Благодаря ви, приятели.
ilen Гост
Въведено на:
13 Май 2007 22:04:35 »
kap написа:
utro написа:
ro6a написа:
Успех на книгата и хубав празник, Вальо!
КнижИцата, както нежно би я нарекъл Вальо, е наистина хубав подарък, който може да се чете по няколко пъти на ден - ей така, за слънце Аз вече я изпрочетох тук на моите приятели , които ми завиждат, че я имам
А празникът беше поооооооовече от хубав, но другите още май не са поизтрезняли, та да разкажат по-добре от мен
Хайде сега - компромати!
Тържествено декларирам, че въпреки възможността и приключването на представянето (и представленията) в ранните часове на днешния ден, при никого от присъствалите не беше констатирано изместване от обичайната му шеметност (при някои, разбира се, тази норма е по определение зашеметителна).
Благодаря ви, приятели.
Моля, моля ))
Всичко е ОК при тези, които присъстваха ))
utro ХуЛитер
Записан(а): Jun 12, 2004
Мнения: 42
Място: зад хълма
Въведено на:
14 Май 2007 08:00:44 »
ама аз го казах в смисъл на "дошли на себе си от шеметни впечатления"
_________________ Вярвам в звънкия чан на сърцето
0805 ХуЛитер
Записан(а): Mar 13, 2006
Мнения: 305
Въведено на:
14 Май 2007 14:15:16 » E 79 :)
Оправиха го най-после този път!
Не че раздрагасканите пътища могат да намалят любовта ми към пътуването, но когато се движиш по новоасфалтирана магистрала, когато Рила и Пирин примигват насреща ти от закачливото слънце, когато компанията в колата е от любими хора, а Елла и Луис те убеждават, че баща ти е богат, а майка ти – good looking, пътуването е наистина удоволствие.
Нахлухме в Благоевград в ранния следобед. Много красота има в този град, ей! Разпръснала се по улиците му една младост – разголена и красива, усмихва се от всяко кафене, целува се под цъфнали акации...и как да не разцъфне усмивката на човек, придружена от онова носталгично и топло „ееех”?
Посрещна ни Вальо, събрахме се и с останалите, пристигнали в града специално за представянето на книгата му, седнахме на по кафенце (ееех, под акациите) и ето ти изненада – гости сме щели да бъдем в радио-предаването на Валентин. Ми...бяхме.
Добре че бяха Лора, Тереза, Роси, Свилен и Мария, та се отсрамихме. Аз лично се спекох като...не, не, няма да казвам като какво (дори и децата ми - типични тийнейджъри - се възмутиха от това сравнение).
След предаването хукнахме към галерията, където беше и самата премиера. Не се наложи да чакаме дълго – заприиждаха хора цял час преди обявеното начало.
Няма да говоря за Валентин и неговата поезия – всеки може и трябва сам да я открие и запази (или отхвърли) за себе си. Няма, пък и едва ли ще успея, да цитирам хората, изказали възхищението си от стиховете му, не мога да възстановя точно великолепните тълкувания на заглавието „Кап”...
Но ще споделя топлината. Не тази слънчевата, която беше в изобилие; не тази, лъхащата от картините и духа на галерията. Топлината, която донесоха със себе си всички хора, дошли да видят и чуят. Топлината, която струеше от усмивките им, от търпението, с което чакаха своя ред, за да получат автограф от автора. Топлината, наречена обич.
За купона след това, за песните, за класическото унищожаване на солидни количества шкембе-чорба в ранни зори, за кафето в притихналата утрин, за обяда покрай реката...няма, пък и не искам да разказвам – съвсем егоистично си запазвам усещането, за да ми е дълго време осезаем споменът.
Благодаря на всички, с които бяхме заедно.
Огромно благодаря и на Вальо, разбира се. За всичкото.
А за следващата му премиера, давам най-тържествено обещание да организирам поне микробус.
За да не се пропускат такива случвания, които овкусяват дните, обогатяват усмивките и лично мен ме карат да кажа "Пълно ми е".
Прегръщам ви.
bogpan ХуЛитер
Записан(а): Dec 23, 2003
Мнения: 121
Място: София
Въведено на:
14 Май 2007 19:35:25 »
Няма да влизам в проза, кое, как и защо. Нещата се случват.
Както добрата, добронамерената, чувствителната и дълбока поезия.
Както изключителното присъствие на В.Дишев.
Благодаря ти. Благодарим ти.
_________________ Всяко време си иска нещото
copie ХуЛитер
Записан(а): Mar 11, 2005
Мнения: 751
Въведено на:
15 Май 2007 20:12:48 »
Как не обичам нещо хубаво да се случва, а мен да ме няма там...
Честито, Вальо, ще наваксваме!!!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума