Конкурс: Нашата Европейска зима

Обществото е виещ вълк единак с гласа на хиляди сиви вълчета
или
Нашата Европейска зима
(по Ботев)

Бърлогата. Вълчата бърлога. В една безкрайна, студена и сива зима. Европейската зима! Толкова кръвожадно безкрайна, колкото на малкия сив вълк му се струва последният миг от вълчия му живот, преди Добрият Грижовен Ловец - стопанинът на Родната Тилилейска гора – да натисне точния спусък на пистолета, опрян от шест века в сърцето му…Европейската зима! Толкова студена, че на малките сиви вълчета са им замръзнали зъбите и опашките (и идеалите, дето са им ги вързали за опашките – тъй че когато тичат из Тилилейската ни гора на воля – да дрънчат и да отекват в сърцето на цяла вселена – т.е. на цяла Европа: Европейската зима! Толкова сива, че като видиш запъхтяното срещу теб малко сиво вълче (еднообразна и сива картина!) все си мислиш, че гледаш пак в огледалото, право в очите му – т.е. в очите си… - като в езера – кристални и сиви. Почти сини…
Добро утро, Българино! Добро утро, Европеецо! Със сутрешния горещ вестник в ръка. Отпил вече първата глътка от утрото със сутрешния горчив вкус на новините от последната нощ, примесен екзотично с вкуса на черно арабско кафе, с дъха на поредната война за петрол, на поредния уличен труп – на кмет, на петгодишно дете, на двайсет и седем годишен младеж, на таксиметров шофьор…Европейската зима!...Преглътни я!...А, да - и кварталната котка с избоденото око, кварталният гълъб с отрязаните криле, свил гнездо на единственото, лишено от главозамайващия вятър в главите на преуспелите български политици място – шапката на клошаря. Добро утро, Българино! Събуди ли се, Европеецо? Или още спиш в тясната сива вълча бърлога, притиснат от съня на вълчетата – добрите верни побратими – на леда и на сивотата. Виж как са им замръзнали зъбите и опашките, и идеалите, дето са им увиснали на опашките…Какво пазиш в Бърлогата ,Българино? Какво си посял на тъмно в сърцето си?- Страхът да не преминеш Границата на Европа от другата страна –без да разбереш себе си – най-страшният страх! Не разбра ли вече - Луната няма обратна страна , просто ние сме от другата страна на Земята…И когато заспиваш нощем от страх , прегърнал жена си в топлото си легло, под блестящия свод на небето, обсипан с милиарди звезди като с истини ,провери в Тефтерчето на душата си – къде пусна последното си петаче – в шапката на клошаря или в сейфа на Великия бизнесмен (Най-Сериозният човек на планетата),преброил вече звездите,записал ги поименно в банка -с безумната си идея – да ги притежава…Добро утро,Българино…Хвани се за последната точка от това многоточие, задръж параболата на камъка,летящ към прозореца на сърцето ти,спомни си за робството –то е вътре в теб.Допускаме го,когато в сърцата ни спуснат мрежите си лъжата, подлостта и завистта; когато станем зависими от властта на вещите и парите и забравим,че сме цветя,посадени с любов,за да растат свободни в Градината на живота…Какво криеш в Бърлогата, Българино? Какво си посял на тъмно в сърцето си?- строшеното огледало с хилядите парченца,от които те гледат очите на гладните малки сиви вълчета – кристални и сиви.Почти сини…Въжето, на което утре - там –на площада – ще обесиш отново сърцето на истината…И последните новини от съня ти ще събудят невръстните ти деца. В Бърлогата, вълчата бърлога –където някой друг чете новините, където някой друг слага масата за вечерята с думи, където някой друг преглъща най-трудните думи (сготвени за вечеря) – онези,потъмнели от кал – без лица и очи (същинска човешка трагедия!)…Добро утро,Българино! Какво посади на светло в сърцето си, Европеецо?-Там, единствено където, любовта е достатъчен повод за съществуването на живота, както птиците,например, за съществуването на небето.

Браво на автора!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите