Конкурс: Земя Българска

На картата, тя е колкото една човешка длан. Миналото й е славно. Характерното за нейните герои е мъжествеността, силата и острия ум. Българите са привързани към рода и бащиното огнище. Особено силна е връзката между майката и нейните деца. Това е българският синдром. Затова Христо Ботев написа: „Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра!”.
Когато си в чужбина всичко е луксозно - лъскави коли, хубави сгради. Всичко можеш да си поръчаш по телефона. Можеш да отидеш на концерт и той ще е голям, защото там има много, много хора.
Харесвам всичко това, но не издържам дълго. Искам да се върна. Искам да сляза на Софийското летище. Редом с боклуците, праха и старите коли да ме посрещнат усмихнати хора. Искам да се кача на раздрънкания автобус, който ще мине по безброй дупки и ще ме отведе до моя дом. А той е: „Бяла, спретната къщурка, с две липи отпред...”
Като си отдъхна, първом искам да отида на морето. Дори без палми, то е най-синьото, най-красивото, защото е нашето. Имам роднини, които живеят в планината. Ще отида на гости. Там ще дишам с пълни гърди свежия въздух на планината и ще се любувам на песента на реката.
А вечер, с усмивка ще слушам речта на хората около мен, седнали на раздумка. Шегите им са остроумни, наставленията им са мъдри. Изненадва ме, че знаят много за други страни, без да са пътували.
Това всичко ме зарежда – морето, планината, хората. Без това не мога отново да пътувам.
Обичам те, Българийо моя, обичам твоя небосвод, и винаги ще бъда твоя, защото най-хубава за мен си ти.

Забележка: Авторът е на 10 години.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите