Есенна поезия

ХуЛитер Записан(а): Oct 03, 2006 Мнения: 11

acid (есен)
..................................

автор: Opium

и всичко е джаз
отровнозелен ейсид
всичко приветства смъртта
легнала отляво
в очакване
да уеднаквим ритъма на сърцата си
гали ме по къдриците
навива ги като тирбушони
на показалеца си
искам да отида с нея
просто да се плъзна
ей тъй както с теб
не се страхувам

в началото
всичко е ейсид
после
се разпукват сърцата
на кестените

ХуЛитер Записан(а): Oct 03, 2006 Мнения: 11

Между острието на листатa
.................................................

Не е същата есен, която
сгъстява кръвта ни до яркочервено
в неоткъснато цвете
и поляна, обсипана с глог

но е време, в което
узряват въздишки
и всяко второ листо крие
в себе си слънце,
за да няма сбогуване
или за странното в моя характер,
че не помня други сезони,
така подходящи да запалим
онези предвидени думи

и да се разпаднем

съвършени и непотребни
в мъглива винетка
от кал и окапали вече сърца.
Като теб и мен
оголели отвътре дървета.

Диляна Раклева (esme)

Ода на Западния вятър

І
О, Ветре див - зъл лъх на есента!
Като магьосник лош - нечисти сили,
ти пръскаш с ярост мъртвите листа,

кафяви, трескаво-червени, гнили -
погубени от чума племена,
браздите топли вече са зарили

посетите от тебе семена
и всяко своя тъмен гроб ще чака,
щом лъхне пролетната ведрина,

да го събуди твоят брат-южняка,
и медният му рог да възвести
часа на пъпките, деня на злака

Дух вездесъщ и див, лети, лети!
Творец и разрушител, чуй ме ти!

ІІ

Ти гониш облаци из висинето -
пълчища с гняв отбрулени листа
от сплетените клони на небето

и Океана; огнена бразда
сече въздушното море и пада
потопът на дъждовната вода -

като коси на яростна менада
от хоризонта до зенита чак
се втурва буря, адска канонада;

ти реквием запяваш в своя бяг
на мъртвата година; нека падне
нощта - гигантският и саркофаг -

сред дъжд и град, в отблясъците хладни
на мълниите. Чуй ме, безпощадни!

ІІІ

Ти будиш синкавите глъбини на
Средиземното море, люляно
от люлката на къдрави вълни;

край Байа остров спи от морска пяна
и замъци и кули се вишат,
пленени от мъха и от бръшляна,

и тръпнещи от утрин хлад, мълчат -
неописуемо прекрасни;Океанът
води разтваря да ти стори път,

и в дъното на бездната огряна
лесът на водораслите цъфти
с цвета на страх пред твоята закана,

която бясно ще го връхлети
и помете. О, чуй ме, чуй ме ти!

ІV

Да бях аз облак - с теб да полетя,
да бях аз лист - след теб да се зарея,
да бях вълна - под теб да заплющя

и свойта ярост с твоята да слея,
да се прелея в теб! Да бях хлапак
и, както в детството си да развея,

косите си сред черния рояк
на облаците; с див копнеж в сърцето
да изпреваря лудия ти бяг -

в безкрайните пространства на небето.
О, като лист и облак ме вдигни!
Аз падам в тръните на битието...

И аз съм горд, жадувам висини,
но ме превиха безпощадни дни.

V

О, направи ме своя лира ти -
като леса! Какво че листи рони!
Изтръгвай стон от моите гърди,

безкраен стон от есенни хармонии,
красив и тъжен! Дух свиреп - стани
мой дух! Прелей се в мене, непреклонни!
И мъртвите ми мисли издигни

като листа над пропасти кънтящи!
С магията на този стих пръсни
словата ми като искри пламтящи!

Бъди пророк чрез моите уста
и възвести на семената спящи:
дошла е Зимата, но след Нощта
нов ден се ражда, иде Пролетта!

Пърси Биш Шели
превод Григор Ленков

Намерих и друг превод:

Ода на западния вятър

1

О, Ветре, западен, див лъх на Есента!...
Вълшебник, виснал духовете влудени,
незрим, ти пръскаш мъртвите листа,

кафяви, бледни, трескаво-червени -
прокажени в прокълната гора;
и с плач заравяш семена студени

да спят под вледенената кора,
като че всяко труп е в гроб поставен,
додето твойта пролетна сестра

с живот изпълни всеки кът забравен,
събуди с рог земята и подкара
стада - зърна в просторите въздушни -

Див Дух на ярост и на надпревара,
Рушител и Пазител, слушай, слушай!

2
Ти - луд поток през стремни висини,
повлякъл, сякаш листите изгнили,
рой облаци по сини ширини,

на мълниите феи бързокрили,
и те като Менада страховита
небето в ярки кичури са скрили

от хоризонта тъмен до зенита;
ти който пееш песен погребална,
със бурята гръмовна и сърдита.

на бедната издъхваща година
под саркофага на нощта прощална
и сред мощта на твойте пари душевни;

ти - блъснал небосвода да се срине
сред дъжд, и град, и огън, слушай, слушай!

3

Ти - вдигнал Средиземното море
от унеса на летен сън и спомен,
край залива, де всяка мъка мре,

де тихо го приспива речен ромон
и то оглежда кулите заспали
да тръгнат сред града замрял, поломен,

във светъл мъх и клони разцъфтяли,
така прекрасни, че болят очите;
ти - чийто стъпки, в мрака прокънтяли,

раздират на Атлантика водите,
а в дъното на тинята листата
в подморската гора сред ужас шушнат

и чуят ли гласа ти в тишината,
треперят и се гърчат, слушай, слушай!

4

Да бях аз мъртъв лист, от теб понесен,
да бях аз облак - да политнем двама,
да бях вълна сред пристъпа си бесен,

пред твоя вик задъхана и няма;
(макар по-слаб от теб, о Непокорен!);
да бях дори момче, което няма

ни капка страх от твоя път просторен,
готово да те следва със охота.
О, искам да ме тласкаш, неуморен,

да бъда облак, лист, вълна с вълните!
Аз паднах сред трънака на живота!
Аз в кърви съм! И бремето на дните

прегърби едного, на теб приличен -
неукротим, и горд, и необичан.

5

Като гората да съм твоя лира!
Какво че лист след лист от мене пада?
И твоят порив, който не умира,

да опне струните ни, да изстрада
една красива в болката си песен!
О, Дух свиреп, да бъдем без пощада!

Мой дух стани! От моя глас унесен!
Със думите ми сгрей сърцата нови!
като листа над нивите наесен

разхвърляй мислите ми по земята -
искри от неизгаснали огньове!
Бъди в стиха ми на пророк тръбата!

О, Ветре! Зима следва твоя полет.
Но знай - след нея пак ще дойде Пролет!

1819

Не знам чий е втория превод.

Есенщина

Проходил я мимо - сердцу все равно.
Просто захотелось заглянуть в окно.*

Извинете,
че влизам неканена,
като някакъв
нощен нахал.
Поетът
е без възпитание.
И за никой
не му е жал.
Бях наблизо,
и тъй, на минаване,
ще приседна
до вас - по палто.
Знаете ли,
навън зазорява.
Вие не спите.
Защо?
Аз и друг път
из вашата улица
съм хвърчала
по разни дела.
Не с очите си спомням,
а с пулса -
и най-стръмните
стъпала.
Но защо ли
не ми се е случвало
да се спъна
пред вашия вход?
Знам.
Отвън ми оставяхте ключа
и чакахте.
Цял живот.
Трябва мярка
във всяко очакване.
Ето - вие
прекалихте с това.
Впрочем,
всичките сте еднакви.
така ме боли
глава...
Късно е.
Идва утрото сприхаво,
с шизофренната
суета.
Ще се видим пак.
В някои стихове,
ако
ви ги посветя.
И простете,
влязох неканена,
като някакъв
глупав нахал.
Но не ми е
до възпитание,
а за себе си
ми е жал.

Миряна Башева

* Сергей Есенин

ХуЛитер Записан(а): Jun 02, 2004 Мнения: 82

marta mersi mersi mersi :friend: syper e esenin za parvi pat go 4eta goliam ama mnogo goliam propyssk ami mai.

ХуЛитер Записан(а): Sep 18, 2006 Мнения: 13

АСТРОГНОЗИЯ*

Тази вечер
звездоброецът го няма в парка.
Пак е хукнал
подир някоя комета.
А от кестените,
сплели триумфална арка,
падат тъжни междуметия...

Неочаквано
дъждът се пошегува
с ясните предчувствия
на синоптика.
Лятото пристяга своя куфар
с дъх на спомени
и евтина мастика.

Есента ще дойде равнодушна,
есента – министър на тревогите...
И във парка празен
на дърветата ще шушне
да не вярват сляпо
в хората и в бога.

-------
*Предсказание според звездите (гр.)

Ивайло Диманов

*
Отдавна, (а и винаги) дъждът
на есента е все един и същ
дотяга
с бъбривост на прозореца
и с влага
на стареца, загледал се отвъд
стъклото мокро или може би
отвъд живота си...

Дъждът не спира.
И като орган, лошо акордиран,
клокочат водосточните тръби.

Но ако във досадата небесна
или пък земна (знае ли човек
какво е всъщност водния порой)
зелено-синя мълния проблесне
и гръмотевица продъни необята,
ще трепне старецът какъв е този звук
край него тук
нима дочува той
най-после ударите на съдбата?

В прозореца ще долепи чело
обнадежден... И ще се дръпне вяло,
усещайки, че просто е дрънчало
от детонацията
мокрото стъкло.

Янко Димов

*
Отново есен - и отново жал
за вишните и птичите октави,
светът е като мокър сеновал,
раздърпан от овце и крави.
И виното от джибрите смърди
и става нетърпимо нагло,
дори си позволява да твърди,
че борчовете са на прага.
Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
за вишните и птичите октави.

ПОЗИЦИЯ

Шума от брястове - шума, шума.
Глухо бълбукане.
Дивеч.
Мъгла.
Врязана в леда -
следа от гума.
Сигурно е буксувала кола.
Ловният ден си отива.
Пуша.
Пушката в шумата също дими.
Смешна играчка,
а всъщност - гуша,
пълна до гушата с ловни сачми.
Разкази.
С тлъсти глаголи.
В упор.
Блян е трагичният стих на Бодлер:
без да напомня с нещо моруна,
словото сякаш е пълно с хайвер.
Залезът - рана:
образ изтъркан.
Тромаво,
зло -
като думата "бе",
страшно безсмъртно
и страшно мъртво,
гледа настръхнало
мътно небе.
Събота.
Студ е.
С износен лоден,
вятърът лае - с лице към нощта...

След като се изкаже народа,
трябва да се изкаже личността.

ПАНАХИДА

По припеците есенните круши
печалбата от лятото броят.
Кадънките внимателно ги слушат,
безсилни цифрите да променят.
Едно врабче е сигурно потребно
по първолашки да им обясни,
че всички сметки се оказват дребни,
когато се изваждат дни от дни.
Нощта надига стария си задник
и тръгва през високите бърда
към раните на есенния заник
с черковна кофа светена вода.

Иван Динков

Нощта надига стария си ...... Confused

E не...не трябва да има такива думи/изрази в едно стихотворение...

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

Iskren32 написа:

Нощта надига стария си ...... Confused

E не...не трябва да има такива думи/изрази в едно стихотворение...

"Нощта надига старото си дупе"
по-добре ли звучи?

Кой казва какви изрази трябва да има или няма ?

Мълва от есенни дъждовидения...
Морето крачи и събира
сините корали на смеха.
Вятърът попива думите и глъхне вечерта.
И само гумите
на камиони ,пълни с прах
проскърцват.

Дъжд и тъмнина свирепо се целуват
-като за последен път.
-Зимата облича дънките си
и си тръгва.
...Есенни дъждовидения...
Мъгла.Денят осъден гърчи се в молба
-да няма пролет.
Птиците допират клюновете си
и махат със крила за сбогом.
Като длани , като хляб те чакат лятото,
за да умрат.

Нали преди година Лято значеше Живот.
...Събуждам се.Навън е ден и се усмихвам.
Отдалече мирише на идващото лято.
Птичките са накацали по жици , по первази.
Аз обичам лятото.Но защо ли се моля да се забави.

Късната есен

Умилква се нежно и ласкаво
късната есен в краката ни тъжни
и гладно облизва обувките
по пътя на свойта окръжност.
Обрала е вече цветята на думите
и зъзне в мъгли и пространства,
стиска се до спукване между зъбите,
не блудства в жълто тя и не пиянства.
Късната есен сковава ръцете ни -
в тъга се унасят голите клони...

И по твоите устни напукани
аз самичка душата си гоня.

Мариана Фъркова

ХуЛитер Записан(а): Jul 26, 2006 Мнения: 68

Ще се опитам да се вмъкна и аз с нещо свое...

Родих се през ноември, в есента,
от нея взех палитрата богата,
уханието на късните цветя,
златистите нюанси на гората
в милувката на гаснещи лъчи,
и мамещ дъх на зрели плодове
с омаен привкус на пелин горчив,
на влажна пръст и пушек. С дъждове
спокойни като бялата мъгла
стаена над полето безучастно,
която вятър с ледена игла
пришива към оголените храсти...
С тях е пропита моята душа
и те ръмят във ямба и хорея
на моят стих. Дори и да греша
завинаги обречен съм на нея.

ХуЛитер Записан(а): May 11, 2007 Мнения: 1

От малкото деветгодишно момиченце, което бях някога....

Листа шарени
и бузки алени
и вятър студен,
който шава около мен...
Есенен ден,
да, есенен ден!

Гост

dzin написа:

От малкото деветгодишно момиченце, което бях някога....

Листа шарени
и бузки алени
и вятър студен,
който шава около мен...
Есенен ден,
да, есенен ден!

За нея са
нюансите, за нея,
за живата
в сърцето ти
дриада,
която и до днес
листа събира,
и тихичко нашепва,
че есента
на обич е богата.

Примирам от удоволствие, когато чета стихчета, написани от деца.
Запази го това момиченце завинаги.

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Устремен , звънък дъжд
барабани по стъклата
и усети изведнъж -
есента е пред вратата.

Бавно стичат се вън
криволичести вади
и отнасят, незнайно къде,
спомени от младостта ми.

Покрай мен, чудно как
времето бързо изтече,
и животът - сякаш ден -
отпътува далече.

До смъртта ми,
есен , в мене остани.
Мечтая и отвъд
да се срещнем дори.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите