Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Конкурс: Това съм аз

Форуми на ХуЛите » Архив конкурс ''Очи за себе си'' (2004 - 2007)

Анкета :: Моля, гласувайте за това произведение
5  33%  [ 5 ] 4  13%  [ 2 ] 3  20%  [ 3 ] 2  6%  [ 1 ] 1  26%  [ 4 ] Всичко гласували : 15

Автор	Съобщение
BlackCat Модератор Записан(а): Nov 22, 2003 Мнения: 1974 Място: Горещ ламаринен покрив	Въведено на: 13 Мар 2007 15:00:29 » Конкурс: Това съм аз Първо нека кажа няколко думи за себе си – аз съм голям инат, който никога не се отказва. Опитите ми да успея са направо трогателни, защото въпреки огромното ми старание накрая винаги се провалям с гръм и трясък. Но не, вместо като разумен човек да се откажа, напротив аз не се предавам. Сигурно съм някаква мазохистка, тъй като колкото повече се дъня, толкова по-голямо става желанието ми да продължа. Това може би се дължи на факта, че обичам хазарта, по-точно много обичам да играя карти. Направо имам чувството, че животът ми е игра на карти, а аз съм комарджията, който никога не се отказва, защото все си мисли, че в следващото раздаване късметът ще му се усмихне, затова продължава да залага и да затъва. Това правя и аз затъвам и при това не е необходимо някой да ми помага, понеже и сама се справям отлично. Не че играя на руска ролетка с живота си, но ако някой можеше да попита животът ми как се чувства той със сигурност щеше да почне да пищи и да подаде жалба срещу мен. Все пак той няма право на глас и аз продължавам да издевателствам над него. Въпреки целия ми объркан свят аз продължавам да играя и да се оплитам в опитите ми да намеря верния път. Ами ако такъв няма? Не, че е чак толкова лошо да се правиш на бунтовник без кауза, но нещо взе да ми омръзва. Търся си ново поприще, но ще е трудно, защото май не ме бива в много неща или поне така мислят хората около мен, които се опитват да ми обяснят, че съм тъпичка и некадърничка и затова не трябва да имам мечти. Но какво да се прави нали не съм много акълна и не мога да ги разбера, затова продължавам напред или надолу, зависи от гледната точка. Все пак престъпление ли е да искаш да успееш? Ако е престъпление защо искат само мен да накажат? Но дори и да ме наказват аз пак ще продължа да се опитвам, защото един ден вярвам, че успехът ще се умори да бяга от мен, а той трябва да знае, че аз никога няма да престана да го преследвам. Обаче се чудя дали положението ми е комично или трагично? А може би и двете все пак съм човек, който доста често витае из облаците, а да знаете само колко е неприятно аварийното кацане, знам от опит, защото често ми се случва да ме приземяват. Но дори и тези извънредни приземявания не могат да ме откъснат задълго от облаците, а те направо ми действат като магнит, който явно е по-силен от гравитацията, но да не се задълбочавам във физиката, защото не претендирам да съм Айнщайн. Също така и в химията не ме бива, ако бях Купидон щяха да ме уволнят още на първия ден, тъй като за съжаление съм естет. Какво да направя, че все си харесвам хубави момчета, които явно ме имат за призрак, понеже изобщо не ме забелязват дори да съм пред очите им и си мисля, че сигурно притежавам някакви скрити способности, благодарение на които в определени моменти ставам невидима, ако е така с радост бих ги преотстъпила на някой. Споменах ли, че съм щедра? Такава съм аз, такъв е моят живот, малко като комедия, малко като латино сериал, по-важното е, че аз винаги играя главната роля, а съм и сценаристът, но незнайно как хепиендът все се губи някъде по трасето.
jokeman ХуЛитер Записан(а): Sep 11, 2006 Мнения: 48	Въведено на: 14 Мар 2007 09:15:08 » Хубаво. Откажи се от хазарта и нещата ще станат... Ще ти се усмихне късмета... Дай му време. Ще намериш верен път, гледай за него. Всичко ще стане... -------------------------------------------------------------------------------------------------- Може би тази “изповед” не влиза в рамките на конкурса, но недоумявам кой може да сложи оценка 1, на вопъл за помощ? А може би е!
batehar ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53	Въведено на: 14 Мар 2007 09:42:05 » И аз взех да се чудя трагично ли е или комично...налегна ме съчувствие, но това не се отрази на онази част от мен, която обича литературата...
jokeman ХуЛитер Записан(а): Sep 11, 2006 Мнения: 48	Въведено на: 14 Мар 2007 10:00:29 » Литературата е правена и се прави от човеци за човеци. Кое е по-важно? Литературата или човеците?
lusa ХуЛитер Записан(а): Mar 09, 2007 Мнения: 27	Въведено на: 14 Мар 2007 14:54:44 » Критиците са по-важни
thebigplucky ХуЛитер Записан(а): Apr 10, 2004 Мнения: 774 Място: До брега на морето,но не съвсем.	Въведено на: 18 Мар 2007 08:24:49 » ... Добре дошла в света на призраците. Е, събрахме се... Да пием за хората с нематериалните качества. Дано си намерят каузите. _________________ plucky
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Архив конкурс ''Очи за себе си'' (2004 - 2007)

Можеш да пускаш нови теми Можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума