Премиера на Петър Делчев (k2) на 13-ти декември!

Вчера словото на Петър Делчев нахлу в клуба с вълчи стъпки и артистичност, която едновременно завладява, ошеметява и приковава. В определен момент дори виното в чашите спря да диша, свещиците примижаха и се смеси алената заря от червения кристал с кървавите дири на отживели (дали ?) традиции.

Гласовете на артиста Иван Першенлиев, на автора и на водещата Светла Стайкова възкресиха древна прародина на честта, достойнството, верността към родовите принципи; въвлякоха ни в размисъл за ценността на живота и съизмеримостта му с други, жестоки, но може би по-необходими за идентификацията ни стойности.

Паузите в спектакъла не бяха отдих, а водовъртеж за създадените напрежения и в мига на уталожването му, гласовете отновео се възземаха, за да създадат нова, още по-отчаяна, контрапунктна ситуация, която да ни захвърли в друго време и място, още по-дълбоко...

Дали традициите, които ни се струват предисторически, не се основават на някаква извечна потребност на човека да върви в мощни, изравящи го отвътре коловози на славата и верността? Всеки глас водеше своя нишка, с която намотаваше теория, неоспорима, покриваща някакъв уж добре познат парцел от нашата нравствена констатация за света.

И слушателят вътрешно подкрепя този глас, расте отвътре заедно с него и му вярва, докато зазвучи следващият. Той не спори, а категорично заявява своята теза. Друг тип мислене, други аргументи, тълго пазени в хранилищата на душата, но напирали да излязат. И слушателят разбира колко наивно е вярвал на първия глас, че ето - това е истината! Цялата! Да се подпишеш под нея направо с кървава следа. И тогава думата взема третият глас, който залага на карта всичко, за да постигне ниво на абсолютна хуманност, изчистена от лустрото на цивилизацията...

Насладата от словото на Петър Делчев е истинска, трайна и подмамва към прочит на цялата книга. Макар да е дебют, тя е връх. И други автори така са почвали - с хвърлена ръкавица към самите себе си - следващия път да покорят небето над ореола...

К2 сподели, че не издържал психотеста за шофьорска книжка Surprised

- не че му повярвахме - Laughing

но издържа друг, по-значим тест, и то с много повече проверяващи! Shocked

които гласуваха с аплодисменти и пожелания за здраве, живот и следваща (скорошна) премиера!

Върховете задължават, алпинисте!

Искам да приложа тук съдържанието на един смс, който получих от Георги Кебеджиев - един непредубеден млад човек, който скептично погледна на моя агитационен комплимент, че Петър Делчев напомня за Хайтов и Йовков - по тематика и дълбочина на прозренията...

" ...връщам си думите (скептичните) назад, има ранга на Хайтов и Йовков - ВЕЛИК!!!!!"

Признанието на младите се печели трудно. А как се опазва? Да му мисли авторът Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jan 15, 2005 Мнения: 141

Вече се събудих, дори пих кафе!
Благодаря на всички, които дойдоха снощи да се почерпим за книгата. И на тези, които искаха да дойдат, но не успяха Smile

Специални благодарности на Валентин Дишев (kap)- гласът на Разказвача!
А Естела, както винаги, е успяла да улови каквото трябва от посланието на малката ни сценка. Поздравявам я от сърце.
Най-доброто винаги предстои - искам да вярвам в това!
Smile

)))))))))))))))))))))))

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

Лично мнение за „Трънски разкази” на Петър Делчев, с наченки на пародийно описване на премиерата му, което впоследствие се опитва да премине в литературен анализ

Отидох на премиерата на Петър Делчев – „Трънски разкази”. Защото Светла ме покани и защото щях да се запозная с някой и друг тип от сайта (с Вася вече се бях уговорил да се видим). Обобщавам, отведе ме не толкова любовта ми към прозата, колкото егоистичните ми подбуди.
Нямам почти никакъв опит с премиерите, затова и не бях изненадан, когато чух встъпителните думи на (няма да споменавам имена, защото ги забравям две секунди преди да ги чуя) литературния критик. Стандартните приказки колко било трудно на съвременната българска литература, как отминало времето на големите сдружения и как сега били оцелели и пишели само стойностните литератори и някакви подобни приказки, на които никога не съм се хващал. И колко велика била прозата на Петър Делчев (на това място се подсмихнах многозначително). След което започна литературното четене. Е, не бе четене, не бе чудо. Тоест, добре си беше, казаха че точно преди да досади на хората и е спряло, макар че не разбирам как може едно нещо, което ти харесва да го изчакаш да спре преди да ти досади, нали все ще ти се иска да продължава още и още. Както и да е, много диалект, много нещо. Изразителното професионално четене още повече засили скептицизма ми към книгата.(А на Светла, искрен поклон, защото тя бе единственият ентусиаст, като в доброто старо време, който си е дал труда да научи наизуст своите реплики.) Казах си, ето, пак селски, битови мотиви, пак ще мирише на сено, ще се леят кървави и сълзливи реки, пак трагедията и мрака на българското село ще затисне душата ми. Това мое усещане беше подсилено и от част от мнението на писателя Александър Чакъров, вероятно повлияло и на мнението на самия автор за нея:
„Трънски разкази” на Петър Делчев разгръщат пред нас човешката душа на Балкана, разлистват страница по страница потресаващата трагическа съдба на трънското село. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват. А човешката глутница понякога е по-безпощадна от вълчата…

…Рисувайки вълчата усмивка на трънския планинец, Петър Делчев ще разочарова любителите на лекото четиво. Това не е книгата на лятната ви ваканция. Някои могат да нарекат сюжетите депресивни, изобразяваната действителност – отблъскващо жестока... Аз мисля, че това е най-голямото ù художествено достойнство: трагическото светоусещане... чувството за гибел, излъчваща светлина... "

Е, мрачни мисли, мрачни настроения, нелека съдба, глад, битка, варварство, първичност. Няма проблем, остава надеждата да са поднесени по един наистина оригинален начин.
Представянето беше към своя край, авторът се изправи и каза няколко освежаващи думи. За това как не е издържал психотеста за шофьорска книжка (професионална, мисля), как му задавали въпроси от рода на: Какво би направил, ако…, а той имал готови отговори за това Как го е правил и така нататък. После нареди да се пусне хубава музика и хората можеха да си купят книгата му, да се ръкуват с него и (по-нахалните, като мен) да му вземат веднага автограф. Дотук с представителната част. Тръгнах си, по задължение. Късно вечерта зачетох книгата – от любопитство. Още от началото на първия разказ разбрах че съм подведен. След края на втория започнах да проклинам автора. По дяволите, казах си, този човек пише толкова увлекателно, как да оставя книгата. Оставих я след четвъртия, просто клепачите ми се затвориха. Довечера ще я дочета. Но това не ми пречи да имам вече мнение за нея.
Как се разбива литературно клише – с друго литературно клише. „Потресаващата трагическа съдба на трънското село”, казва г-н Чакъров – не, отговарям аз – това е ода на радостта и красотата; „един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника” – светът е повече приказен, отколкото варварски, повече вторичен, отколкото първичен, гладът и битката за живот – тези яки, сурови, едри мъжаги в никакъв случай не могат да извикат във въображението ми усещане за глад, а битката за живот, може би е евфемизъм на начин на съществуване, на житейска философия и мъдрост, това е и едно от основните достойнства на прозата, което откривам. Героите са мъдри, опитни, добродушни и справедливи същества. Няма значение дали са хора или хищници – с уговорка, че вълците в разказите се родеят с хората, а не обратното. Защото постъпките на вълците в разказите получават житейско оправдание дори от чисто човешка гледна точка. Вълкът, предводител на глутницата е по-скоро бизнесмен, отколкото варварин, склонен да убива и плячкосва на всяка цена. Той преценява и взима най-доброто решение за себе си и глутницата, с хитрост и предпазливост влиза в кошарата, за да нахрани глутницата, а когато попада в капан не започва да избива безразборно агнетата – няма полза от това, но пък ако оцелее живите агнета отново могат да станат негова плячка – стратегическо решение, неприсъщо на едно жадуващо за кръв диво същество. Мъдро решение, което му позволява да оцелее. Затова не мога да определя и сюжетите като „депресивни, изобразяваната действителност – отблъскващо жестока...” – за мен сюжетите са тържество на доброто и справедливостта, всеки разказ завършва щастливо – дори смъртта на един или друг герой не е обвита в някаква потискаща емоционална окраска, а е изведена като закономерен и справедлив завършек на битието му (човешко или вълчо)1 – примери с вълка единак в първия разказ, с едрия устат селянин, който залага воловете си, с македонския комита, който е убивал, преследвал, преследван, знае че ще умре и приема това и като изкупление и като прераждане. Дори „трагедията” на малкия Делчо (това име запомних, заради фамилията - или презимето - на автора), който онемява е представена като инициация, като встъпление към неговото възмъжаване и помъдряване, не го изпълва с недостатъци и комплекси, а му отваря вратата към един нов свят (тук ми се иска да кажа „дрън-дрън”, но се сещам за думите на Петър Делчев, който цитира: „писателя Александър Чакъров, който ми цитира великия Хайтов - кръвта се събужда при мъжа след 35 години и започва да търси своя корен.”) Относно думата кръв - в разказите няма кървища, там кръвта се подразбира като ген, наследство на най-мъдрото и най-безкористното у човека.
Искрени поздравления на автора за великолепната и увлекателна проза. С удоволствие ще допрочета книгата докрай, има още много какво да се каже за нея.

1. Не обичам да съм голословен, но в момента книгата не е пред мен, а имена не помня, за да цитирам точно.

ХуЛитер Записан(а): Aug 05, 2006 Мнения: 16

Станиславе, Станиславе... друг път ще ми вярваш. Smile

Не съм бил на премиерата, но разчитането на разказите ми се понрави. Smile

Бел. под линия: Аз гласа си назаем за слаби неща не давам (освен за моите, но това е друга тема). Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

dzap написа:

Станиславе, Станиславе... друг път ще ми вярваш. Smile

Не съм бил на премиерата, но разчитането на разказите ми се понрави. Smile

Бел. под линия: Аз гласа си назаем за слаби неща не давам (освен за моите, но това е друга тема). Smile

Дзапе, Дзапе, друг път изобщо пък няма да ти вярвам. Четох внимателно сценария, оказа се, че ако бях си облякал овчата кожа, щях да оцелея, защото вълкът се намъкна в кошарата, ама изби само пазачите, бла(бее)гопристойната публика остави невредима.

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Stanislav написа:

Лично мнение за „Трънски разкази” на Петър Делчев...
.[b]

"за мен сюжетите са тържество на доброто и справедливостта" - цитирам те, защото точно си го казал, няма да повтарям, я.
Абсолютно. мъжеството, доблестта, силата на човека, на природата... а онзи вълк направо ми е любим!

ХуЛитер Записан(а): Jan 15, 2005 Мнения: 141

Привет, Станиславе!
Хареса ми написаното от теб. Не заради похвалите, защото аз си знам по-добре от всеки и слабите и силните места. Хареса ми, че си чел внимателно, дори и полузаспал Smile

))
Само едно уточнение искам да направя относно вълците. Да, наистина са натоварени с човешки качества. Но историята с вълкът, който паднал в кошарата и не докоснал агнетата е истинска. От дядовците знам, че вълк, който влезе в кошара и не може да излезе не закача стоката. И една малка тайна - наистина малкият Делчо е онзи от презимето ми. И наистина е бил известно време ням след среща с вълк. И още нещо:
Вълкът не е бизнесмен - той само е хитър звяр. Освен това в природата много рядко се срещат убийци, които убиват заради насладата от акта. Този периметър е запазен за човека.
Това е, което исках да кажа.
Smile

))))))))

Когато словото запали духовете, пътеките някак сами рукват една към друга, пресичат се на невероятни местенца, като например в една зала в столично училище...

Творците Светла Стайкова, Петър Делчев и Станислав Пенев приеха предизвикателтсвото да се срещнат с млада читателска аудитория, която е свикнала да изучава отлежали класически произведения и да поглъща бестселъри в преводен вариант. Естетсвен и непринуден започна разговорът между авторите и учениците. Петър Делчев със замах дръпна завесата между младежите и тайните лаборатории на словоковачницата. В определен момент тайничо му завидях за умението да провокира интерес, да държи в напрежение и да казва истините сякаш стои на връх, от който се вижда далече. Разказът за породистия овен с мекото чело определено ще се превърне в отправна точка за разговори. Той нестандартно въвежда темата: родно - чуждо, и то в точния момент Smile

Сигурно Петър Делчев не си даваше сметка, че разработва една от сложните теми, свързани с творческия процес, която е включена в наръчника на нсяка школа и представлява бреме да се изясни и да предизвика дори минимален интерес у децата. Но не така звучеше тази тема, когато говореше той, от кухнята на събитията.

Станислав Пенев взриви аудиторията с откъс от книгата си "Кой уби морето". Авторът определи книгата си като "шантава", но както езикът, така и тематиката провокираха други определения у слушателите. Злободневното, премесено с универсалното, създава една уникална палитра. Трудно се пише сатира. Още по-трудно е да накараш хора, които са с предварителен абонамент за редони порции досада, да се смеят, да задават въпроси, да бъдат готови за един откровен диалог.

Светла скромно премълча, че е автор на стихове, но ни зарадва с артистичния прочит на разказ от "Трънската" книгана Петър. Двамата оставиха пет книги на випуска - да ги чете, да си ги предава от ръка на ръка. Учениците се надпреварваха да си вземат книга, да бъдат първи в прочита, пробудилият се интерес нямаше нищо общо с оформянето на срочните оценки и в това беше май най-хубавото приключение.

Младата българска литература има нужда от своя читател. И читателят има необходимост да открива своя автор. Онзи, който отговаря н авъпросите, който не се бои да застане пред питащите погледи и с достойнстово да оповести: Да, аз съм авторът на тази книга. Не съм Стивън Кинг, но съм българин и пиша за вас.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите