Репортаж от Нови Грозенщайн

Може би не е известно, но на еритрейско-албанската граница се издига китно филиалче на нашата омразна духовна родина Грозенщайн.
За архипръцкатор-кондукториален измерзник на новата твърд на смотанизма корупционалистически успешно се самоназначи досега кроткият картограф Миклухо Баклай. Властничеството на зловещия в своята неграмотност и склонност към чревоугодничество с кебап a la Pendragonne (а всички сме изпитвали тежките махмурологично-радиационни последици от ястийцето)доскоро течеше в необезпокояваното русло на небрежната мръхлявина.
О! Наскоро обаче тъповатко-гниличкият животец (е, чак пък живот!)в Грозенщайнския филиал бе смутен. В безлунната нощ (те, над Ню Гроузънстийн сичките нощи са безлунни, щото има смог от устновато-гъзиалните извержения на лорда-архипръцкатор Баклай)Негова Архисмрадност наглеждаше бойните запаси от кисели краставички по крепостните стени, които по негова идея бяха въведени на въоръжение в елитната грозенщайнската гвардия, съставена от политзатворници, предсрочно освободени поради издевателство над себе си. Както е известно грозенщайнската краставичка се вади от специалното оловно бурканче и се мята по вражеската редица (понякога особено жестоки пълководци тъпчат нещастния артилерист с няколко от скверните лакомства и го пращат да се промъкне в генщабната палатка на обречения противник). След като пушилката се разнесе, се изпива маринатата, а тя включва вторично втечнена ушна кал от дракон -- на война като на война. След това воините се обръщат гърбом към все още настъпващия, но обезсилен неприятел и го довършват с безмилостен пръцкаториално-параболичен залп с пряко мерене от упор. Или, както го е казал дет-поетът:"Когато видиш гърба на грозенщайнската войска -- бягай!"
Та, както си се разхождаше по стената, Негово Пръцкателство дочу скверни шумове изоткъм ниското.
-Охо, рече си, момците се забавляват, зловечерни песенчици реват и "Хоризонт" ми заглушават! Маладци! И бодричко прохърка.
Но скоро осъзна, че звуците зловещи изоткъмотвън стените се разнасят и са като шум от множество грозно заканващи се гласове на създания нечовешки, не дори грозенщайнски, не и михлюзионистки, а направо анално-антиморално неописуеми.
-Но кой грухтува немирно?, провикна се любопитният владетел и бивш картограф-неграмотник.,кой смущава перисталтиката на душата и съня на ума ми?
-Сънят на ума ти ражда чудовища! Ние сме слабянското море и Ще те удавим!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-Ах!- прохълца немощно архикорумпаторът и за щастие от вълнение леко му прокурка дебелото чревце, което послужи като сигнал за тревога за невинно подрямващия гарнизон.
Отвън се разиграваше грозна сценка. Гнязът на слабяните държеше реч, а трима по-яки я биеха.
-Анти!, ревеше скверният варварин, Проти! Шпроти! Селъодки! Слабяниии!!!
Наостомпи мигонтъ на славната разплата! Ще сринемъ филиала на Грозенщайнъ и край ще да тоуримъ на тоя жалъкъ сенриалъ! Могонществието на народа ни ще да бондаттъ endless! Река Гризкър ще потече олигавена от стомашните соци на гроузенщайнската паплачъ! Да рутимъ, да грабимъ, да плячкосваме (само недейте пи от кладенеца въ двора на замъка, че тамъ има кисела боза, вредна за слабянския стомахъ!)! НапредЪЪЪЪЪ!!!!!!!
И с рев страховит се хвърлиха пълчищата напред, на майка псувайки и бог Пирона призовавайки да смаже грозенщайнци. Но в тоз момент безумен лорд-картографоманът бе вече подредил войската си и започна мятането на краставички и прочее бойни вещества. Слабяните припищяха.
-Ипритът е забранен!
-Напалм нямаме!- отвърнаха с насмешка храбреците от замъка.
Но в тоз миг се разкри подлостта на гняза, защото слабяните бяха дълго тренирали да жонглират с фугасни бомби в пустинята и започнаха краставичките да връщат с форхенд обратно на стените, където те заоказваха страшния си ефект. О, геройский час! Тогава лорд Баклай строи оцелелите си бойци, недообгазени и с по над един крайник и им нареди да чакат врага да нахлуе в дворчето на крепостта ни китна, за да го пометат със силата на изпитите и обработени маринати. И ето, щом гнязът подаде мръсната си псевдочерепуха, а всъщност екзоскелет, задигнат от главогръда на трупа на невинна Хлебарка Рекс, момците в залп изпразниха зарядите си, презрително обърнали гръб на нападателя.
Ала в бързината могъщият Баклай бе допуснал основна грешка. Подреждайки стрелците в две редици, той бе направил така, че половината от тях да паднат от приятелски огън, дошъл откъм ...тила право в лицата им. Нищо по-баталистично-балистично-зрелищно и храбро от самурайската гибел на нашите юнаци! Дори гнязът неволно изръкопляска, но в следващия миг слабините грухливо се нахвърлиха върху малцината оживели грозенщайнци.
В последвалото безжалостно хапане, ритане по кокалчето, бъркане в очи и кървави закани защитниците твърдо бяха поели по пътя на безъмъртието, моралната победа и тактическия разгром, когато от бозения кладенец в двора изпълзя събудилото се от такъв кански шум зловещо Лигаво Злобилище. (Без да знае, Миклухо Баклай бе построил Нови Грозенщайн върху обиталището на дъртото митично нещо, чиито подобни отдавна бяха измрели в родната Трансилвания, та затова там за тях нищо не се знаеше. )
Страховитите светещи от остатъчно обозяване пипала веднаха надушиха чуждата миризма и всяко от тях награби по един-двама слабяни, за да ги отведе в мрачно робство в бозения кладенец. Там, според легендите, замъкнатите вечно чешат поробилото ги пипало, докато им се изтрият крайниците... Но стига метафизика!
На следващия ден, сред нестройни попръцкващи фанфари лорд-огрухтителят на Нови Грозенщайн сключи едностранен пакт за вечна дружба със Злобилището, като хвърли в кладенеца символичния Чорап на Дружбата (Бездруго, гарнизонът отдавна молеше своя командир да изхвърли тази гадост от замъка, защото уханията й смущавали перисталтично-медитативните упражнения на бойците.)
С това, драги злове4ерници, идва и краят на нашия страховит, но и прославящ грозенщайнството в световен план съобщение от Ню Гроузънстийн. Велико е името на Смотаната!

Публикувано и в zlave4er.org под псевдонима izprytznik като част от сериала "Мерзост и грозота". Неприятно четене!

glishev

Вай, чи страшну!
Таквис мръсни Чурапи на Дружбата ги пращайти ф Кратунци да ги упирем. Що да стават зян!

Бива, бива! Laughing

А тази душещипеща и сърцедращеща аромотерапийна епопея къмто коя част от сериала "Мерзост и грозота" се корелира? Щото ако не е изначалният оригин, да кажем на бат' Гугъл да ни достави със "Спийди" липсващите сюжетокомпоненти. (Апропо, на французски метрополията "Орьорвил" ли ще се транскрибира?)

поздрави,
вече съм го чел тук

Това е последният, 27-и епизод на сериала, Светозаре. Едно време грухтяхме с едни скици тия небивалици в предаването "Зла вечер" по радио Нет. Боя се, че тук виждаш всичко оцеляло от славната трансилванска епопея на замъка Грозенщайн и неговите мерзостни обитатели. Вътре влизаха още непрежалимите кардинал дьо Миришельо и мадам дьо Помпа...ур (паузата за чувствителние сърца).

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите