Седя на прозореца....

ХуЛитер Записан(а): Aug 08, 2006 Мнения: 4

Седя на прозореца самотна пак сега.Нахлуват в мен отново спомените за отминалите дни,когато бях щастлива заедно с теб.Една сълза се стича по лицето ми, а след нея втора,трета...Сълзите ми нямат край.Обаче те не могат да заличат болката, че ти не си до мен сега.Ти ме нарани ужасно много с твоята лъжа.Ти така и не разбра ,че аз те обичам безкрайно много.Искам да ти кажа ,че те обичам,че искам да бъдем отново заедно , но едва ли има смисъл от това.Болката разкъсва сърцето ми на хиляди парчета,защото не знаеш,че ти си всичко за мен.Аз съм сама в студената зимна нощ - без твоята топлина,без твоята усмивка,без твоя поглед,който ме изгаряше отвътре.Чувствам се празна и безлична,ти забрави изведнъж за нашата обич,за мен,за щастливите дни, прекарани заедно.Но в този момент усещам...,а ръката ми е мокра,цигарата,която бях запалила, вече не гори,също като нашата любов,защото капките дъжд я бяха изгасили.Навън вали,но аз по-добре да се прибера,защото телефонът ми звъни,може да е нещо важно .Но за мен наи-важното си ти,обич моя!!!Обичам те!!!

"отново"? А, идваме си на думата. Бе аз не трябваше да бързам, а да прочета и това, ма си викам - къв е шанса и то да е от нея. Ама ти защо ги пишеш тез неща във форума, душичке? Както и да е, де.
Сега вече разбрах "каква е работата", тъй че - ще трябва да изтърпиш още една реч (между другото нямам навика изобщо да отговарям на теми, ама на теб ми се ще нещо да ти отговоря):

Абе мани го тоя.

Ето в това всъщност се заключава цялата ми реч, ама пък пустите обяснения ще заемат повече място, щото надали ще ме разбереш. Веднъж нещо свърши ли, няма нииикакъв смисъл то да се продължава, а пък най-малкото ти трябва да съжаляваш, щом ти си тази, която още обича.
Нищо не му казвай, изобщо не се занимавай дори.
Мислиш, че ти говоря глупости? Мислиш, че съм просто някъв идиот, който нищо не е почувствал от мъките ти и се прави на голям психолог... ми хубаво, мисли си го. Ама чети и помисли.
Какви алтернативи имаш в момента? Всичко на всичко - две.
1. Да го зарежеш (като най-ефективното, което мога да ти препоръчам е някой друг).
2. Да се мъчиш, колко? - месец, два (хайде, да не кажеш че съм безчувствен идиот и не разбирам мъката ти, ще кажа - година, две, три максимум) и накрая пак да се върнеш на номер 1
(Две ли казах? Е, нищо, сбъркал съм... и без тва понякога се улавям, че съм зле с броенето)
Има ли смисъл в това?

Оставям на теб да го решиш. Само ще добавя и че, въпреки че не те познавам, съм напълно убеден, че заслужаваш много повече от вечни страдания (хах, айде - да използвам малко и твои термини, да не помислиш, че не съм минал и аз през това и ти говоря наизуст) по някакъв кретен, който или те е наранил, или не знае какво иска, или... бе има много или-та, ама мисля, че ми хвана мисълта.

Разбира се, не отричам и вероятността да се случи "чудо" и той да се разчувства от нещата, които му пишеш във форума (ако има как да ги получи) или да чуе молитвите ти нощем, да усети болката ти и т.н. (ех, душичке, ако си мислиш, че само ти си минала през това... ами че тази история е стара колкото света), но даже тогава, убеден съм, няма да си щастлива.

Просто престани да се мъчиш. Забрави го. Слушай музичка. Излизай повече. Изгори там каквото имаш негово и т.н. И си живей живота, защото няма кой да ти върне това, което от глупост ще пропилееш...

Да, има и друга възможност - умри. Ако наистина го обичаш повече от живота си, тогава умри. Но той... би ли направил същото?

Тогава какъв е смисъла?

Просто живей, душичке. Живей!

ХуЛитер Записан(а): Aug 08, 2006 Мнения: 4

oziris ти просто ме трогна,ама много...благодаря ти за всичко дето си изписал ама наистина...а може би сега вече осъзнавам думите ти...ама както казах в другата тема аз го преодолях поне така си мисля де... Rolling Eyes

...ама наистина едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!!!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите