Бялата котка

Бялата котка

На Натали!

Сега, мъничките Пухкавелчета, ще ви разкажа приказка нечувана.
Живяло някъде сред блокове и автомобили, котенце прекрасно, бяло пухкавелче със добричко сърчинеце. Там сред пушеци и дим, расло си само самичко. Бяло коте мърморанче, с бяло гръбче и мустачки. Но, тъжало мъничкото коте бяло, че било самичко там сред сивотата на тъжните блокове и автомобили, дето димели и тежко пухтели. Било си то самичко, и от беличко станало на черничко. Само очите му сини потрепвали странно в ноща. Приличали на две звезди дошли далече от небето.
-Мяу, мяу, мяу горкото аз.
Тъй плачело си то. Как искам да си имам приятелка добричка, която да обича белите, като мен. Да си играем двамата и да чувствам, що значи някой да те обича. Така горкото коте се скитало безчет, по улиците многобройни на сиви градове. Веднъж преминал пътник. Незнаен и случаен, подритнал котето горкото и после той поел далеко. А котето с ранена лапичка заплака под уличната лампичка, а после отмаляло под кофата със смет се скри.
Заплакало горкото в тишината.
-мяу, мяу , мяу
няма ли кой да помогне на котенце бяло добро?
От там преминала Русокоска. Красиво и нежно дете, с голямо и нежно сърце.
Навела се тя и видяла две очи, две звезди и решила котето да прибере.
Завела го тя у дома при баба, и мама , и тати.
-Какво е мустакато.
Казал таткото странно доволен, че Русокоска е спряла на котенце бяло любов да даде.
-Та, то е бяло, прилича на торта украсена със сметана! възкликнала бабата.
-Тя ще ме изяде.
Помислило котето. После зачакало свойта присъда.
Но бабите котета, май не ядат, виж от сметана не се отказват, но котето това не знаело...
Затреперило от страх, от ужас.
Русокоска се навела, котенцето тя поела в шепи. После го изкъпала, измила и то доволно и казало:
-Мър, мър, мър...
-Вижте очите му, те са звезди. казало гордото детето.
-Русокоске, стига мечти, няма котки дошли от небето.
казала мама с нежност голяма.
После в дома радост настана. Котето скача. Бабата кряка. Таткото само мълчи. А Русокоска доволна е, коте си има, дето с любов ще дари. Това е за котето бяло от мръсната кофа дето тъжало, че няма другар.

Някой ще каже:
-Котките миришат! Котки не във къщи.
Русокоска казва:
-Ние също си миришем, но това е в природата ни.
После отмята руса косица и засиява в светла усмивка.
Тя е доволна. Котето също. Има си кошче с кълбенце от прежда.
То си играе, а Русокоска тръпне и се смее. Бие сърчицето на детето доволно.
Има си коте най-специално.
Всички във къщи са страшно щастливи. Даже покрай него станаха диви. Скачат, играят...даже и баба. Най е щастлива Русокоска тъй мила!
Котето Синеочко весело мяучи. Русокоска, дом, топлина и игри има си всичко най-важно нали?
Русокоска срещнала, две очи добри.
Котето открило що е грижа и любов.
Така намерили се две сърца.
Сега ще ме попитате:
-Къде е Русокоска?
-Тя е навсякъде. Тук. И там. При котките, дето мечтаят.
-Русокоске спиш ли вече?
питат звездичките нежно.
-Тихо нанка тя доволно. Оставете я да спи.
Казва мърморанчо котето с мечти. После той заспива сладко там във своя кош. -А сега, аз Ви казвам лека нощ!

Автор: Лили Симеонова Спасова (dara33)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите