За живота и другите неща

За живота и другите неща

Тлъстата ,зелена гъсеницаа Миранда, ленива изтягаше снага.
Хайде долната част наляуво, хайде горната надяснно.
- Божке,колко съм красива!
А ресничките й се гънеха като буйната трева при полъха на вятъра.А и слънцето весело препичаше.Въобще, животът е прекрасен!
Миранда бавно пълзеше по клоните на дървото,но челюстите й работеха бързо-бързо.
Хоп! И листа го нямаше!Още веднъж ,хоп и цяло клонче оставаше само на клечки.
Миранда знаеше,че не я обичат.Даже птиците не я кълвяха.Но всичко зависи от гледната точка!Ей на!Колко беше стройна и гъвкава.
И листата около нея бяха зелени,но нейната зелена дрешка блещукаше.А и ресничките й колко бяха елегантни.
Работата на Миранда не спирааше.Всъщност това беше животът й.Скоро привъррши дървото,залюля се като махало напред-назад на тънка нишка
ка нишка и се прехвърли на следващото.
Един ден гората свърши.Не беше само Миранда,родата й беше голяма.Беше се излегнала на последното дърво и гледаше лениво към полето.
лето отсреща.На Миранда само челюстите й бяха бързи.А мислите й едва пълзяха,също като нея.Лежеше и си мислеше.То, хубаво,ама
никаква нишка не може да стигне до дървото.Я къде е далеч.Ще трябва да слезе на земята и пълзешком да се добере до него.
Имаше дървета ,но бяха на голямо разстояние едно от друго.С къщи между тях.Ще трябва да се размърда.Не можеше да стои дълго
време без да яде.Ослуша се за възможна опасност,но даже птичките не се чуваха да пеят.Миранда и роднините й бяха унищожили
гората и птиците избягаха.
Даде знак на останалите и се заспуска по дънера.На другият ден стигна до едно дърво вече премаляла от глад.На дървото имаше
къщичка за птици но това не я впечатли.Ако обръщаше внимание на раз се
и сантиментални глупости,къде щеше да му излезе краят.
Беше преполовила дървото,когато чу шум и напрегно очи да види от къде идва.От близката къщичка излезе момиченце.Очите му
бяха сини-сини,а косата му се спускаше по гърба като златен водопад.В ръцете си държеше парцалива кукла.Седна под дървото
разпери полите на рокличката си и започна да си играе.Мирандината работа си вървеше и сама,та тя се заслуша какво говори мо-
миченцето.С куклата ,разбира се .Хранеше я.
Хайде,Мими,изяш си кашичката.Много е вкусна.Ще станеш красива,красива.Няма да ти се смеят,че си от парцали.Хайде Мими,изпий
си млечицето,да пораснеш голяма,също като мама.А мможе и тя да се върне от ангелите на небето.
Този следобяд Миранда разбра,че малкото момиче беше загубило майка си и макар да имаше много играчки,играеше с Мими,-куклата,
която майка му беше направила от старите й дрешки.
Нещо й стана на Миранда!Работата не й спореше,намаля,докато съвсем спря.Детето се прибра на мръкване,заедно с куклата си и
Миранда въздъхна.Поне Мимето да беше останало отвън.
Тази нощ за първи път в своя живот не работи.Лежеше на едно място докато слънцето изгря,преполови своя път и детето отново
се настани под дървото.Нещо странна ставаше с Миранда.Чудеше се как да утеши детето.Придставяте ли си?Това Миранда!?
Беше чувала за един далечен роднина Комарко-Вампирко,който се бе превърнал в Комарко-Нектарко а после и в принц,от любов към
Синята пеперудка,но това просто се разказваше!Не се случваше!
На третият ден Миранда още не беше мръднала от това дърво а и не беше яла.Лежеше на дървото и си блъскаше главата какво да
направи.Знаеше,че нещо ще се случи но не знаеше как да го предизвика.После се сети за сливовата фея.Тя й беше сърдита,както
й сестрите й,по разбираеми причини,но Миранда не виждаше изход от положението си.
Срам не срам,удари чело пред къщичката на Сливовата фея.
--Моля те,помогни ми.Искам да си говоря с малкото момиче в твоята градина,но как да го направя?Ще избяга с писък още щом ме
зърне!Ти си ми надеждата!
Сливовата фея наистина беше много сърдита,но тя беше фея.Трябваша да помага на всичките.Ето защо склони да помогне на Ми-
ранда.--
--Има древно поверие.Ако победиш себе си,ще станеш какъвто си мечтал-каза тя и влезе в къщиччката си.
Миранда се замисли.Ами то добре!Ама да се бие сама със себе си ли,що ли?Какво ли искаше да каже Сливовата фея?
Миранда вече от дни не ядеше и си блъскаше главата над думите на феята.Не беше забелязала,че около нея се сплитат тънки
нишки-нежни,сребристи.Реши да се протегне поне както обичаше,но разбра,че нежните нишки са я оковали.Изплаши се!Ама,че
беля!Защо й трябваше да обичаЗаблъска се ,но нишките я бяха покрили плътно.А и блъскането не се получаваше,беше някак вяло.
Постепенно около нея притъмня,само далече отпред се виждаше искрица светлина,но скоро и тя изчезна.Миранда примирено въздъх-
на.Е,това беше!Свърши се!И това беше последната й мисъл.
Събуди се от птичите песни и се огледа.Не беше на дървото.То се издигаше високо над нея и тук-там изядените листа се бяха
възстановили.Погледна надолу.Лежеше на една нежносиня незабравка.Лежеше ли?Ами на кого бяха тези крачета?И какво беше това
на гърба й?Май бяха крилца?Като се дви4жеха,във въздухя сеносеше нежна музика-като полъх на нежният бриз над морето.
А на главата й се поклащаха антенки-диадемки.Прелестно!Както се любуваша на новите си придобивки чу глас;
--Мамо,мамо.Виж каква прекрасна Синя пеперудка е долетяла в нашата градинка
Две сини очи обкръжени със златна коса се надвесиха над нея.Беше малкато момиченце с парцалената кукла.И куклата беше там!
А до тях се беше изправила млада жена със същите сини очи и златни коси.
--И ангелите ли са толкова красиви,мамо?--задърпа ръката на майка си детето.
Кой тук беше красив?За нея ли ставаше въпрос.Тя беше красива,разбира се, но беше зелесна и с реснички.
Погледна още веднъж към елегантните обувчици на крачетата си и се сети.Сливовата фея!Беше се изпълнило предсказанието.
Синята пеперудка трепна с крилца и се вдигна във въздуха.След нея се понесе звън на сребърни звънчета.Смееше се малкото мо-
миченце,зарадвано от поле3та на Миранда.А тя се издигаше все по-нагоре и по-нагоре,но н4е посмя да се3 издигне съвсем
0защото това беше вече друга приказка.

Автор: Димка Николова Демирева

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите