Конкурс: “РАДЕЦКИ –Вчера ! Днес… Утре ?”

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Има исторически величини, има винаги живи легенди, има имена- символи и вечно парещи страници, които не историците и учебниците превръщат в такива, а силата на народната памет и безмълвният поклон на поколенията, носещи в душите и
сърцата си мисълта за тях като неотменна част от националното им “аз” и достоен урок
по човеколюбие и българщина. В пантеона на безсмъртието няма измерение за време,няма вчера днес или утре,там е вечността,стъпва се на пръсти и е тихо, защото
пред героизма и себеобричането, пред безкористния патриотизъм и всеотдайното родолюбие, празнословието и гръмките слова са излишни. Въпреки предизвикателствата на обърканото ни настояще, има неща, които винаги ще подхранват гордостта и непокорството ни и ще поддържат националното ни самочувствие, ние споменаваме за тях не само на тържествените дати, носим ги в съзнанието си и знаем,че подвигът на тези, чийто живот е бил живот-горене,живот-самоунищожение е едно послание към нас,към потомците и усещането ни за истинския
смисъл на човешкото съществуване.
В онзи далечен 17 май, когато на обикновения австрийски пътнически кораб ”Радецки”, извършващ курс по река Дунав , се качват шепата въодушевени и безумно смели патриоти,той се превръща от този момент в символ на неспокойния български дух,на дивото и неистово желание да притежаваш най-естественото човешко благо – свободата; ”Радецки” не просто приютява четата на Христо Ботев,а несломимата и неподвластна на физическа сила корава българска душа,изгарящото чувство за справедливост и убийствена омраза към жестокия поробител. Винаги “Радецки” ще бъде олицетворение на събираното от векове народно недоволство там някъде в притихналата ни от болка душа,за нас корабът е и ще бъде не само музей, а проверка на националното ни самосъзнание,на вечно живото ни достойнство и воля.
Има хора, които толкова безрезервно и силно вярват в нещо свято и чисто, толкова непоколебимо и истински обричат съществуването си на това, че всичко до което се докоснат става различно,то сякаш попива част от поривите,убежденията, духа им,придобива ново очертание,нов смисъл Ботев –поет и патриот, за който никога няма да стигнат думите,едва ли ще можем да осъзнаем какво е това,което го е накарало да вгради в основите на така жадуваната свобода не само мисъл и слово, а и неизживяна младост, погубени мечти и може би личното си щастие. Но при хората със силен дух и неспокойни души, потъпкването на личното достойнство и отнемането на свободата не води никога до примирение и покорство,те страдат и умират физически, но душевно израстват с хиляди светлинни години напред от другите.За нас днес името на Ботев и “РАДЕЦКИ” означават едно- не единствено задължителен урок по история или институция,а трудната за обяснение и невъзможна за възхвала себеотдаденост, епопея ,сътворена от обикновени хора, но с необикновен начин на мислене, с висока амплитуда на чувствата, с вродено усещане за дълг пред потомците.Споменавайки Радецки, пред мен изплуват не толкова факти и дати, влизам мислено там, където Ботев е написал безсмъртното писмо до семейството си,докосвам се до спомена,усещам сякаш изгарящото му присъствие и погледа, от който потръпвам и си мисля, че съм малко повече българка сега.С цялото си същество винаги съм знаела, че “Радецки” не е само възторжената песен, гръмките слова на тържествената дата, вълнуващите разкази на очевидците или венците от цветя, а просто БЪЛГАРИЯ. Когато говорим за кораба и човека,повел го към безсмъртието,думите “минало”, “настояще” и “бъдеще” не могат някак си да се вместят. “Радецки” и легендарният му предводител отдавна вече са част от друго измерение на човешката ни и национална памет, те са елемент от пространството, наречено “безвремие”.
Можем и трябва да съхраним тази светиня като съкровено и неоспоримо доказателство за българщина, да и отделим кътче в сърцето и съзнанието си, да я предаваме с най-истинските и огнени слова на децата си и на децата на нашите деца, защото съществуването и е залогът за историческото ни безсмъртие.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите