konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
21 Апр 2006 15:10:34 » Конкурс: „Радецки” - Вчера! Днес... Утре? |
|
Когато чуем “Радецки”, го свързваме не само с името на австрийския фелдмаршал Йосиф Венцел Радецки,или с парахода, построен в Будапеща. Това име събужда в нас и други асоциации- като започнем от историята, преминем през Ботевата чета, и стигнем до признателността на българския народ към безсмъртното дело на четниците.
Вчера... това е било толкова отдавна и толкова неща са се променили оттогава, и същевременно е било толкова скоро. През 1851 г. в Австро-Унгария е построен пътнически параход, с името на фелдмаршал Радецки и от 1858 г. носещ на носа си бюст на своя патрон. Едва ли преди около 150 години някой е предполагал каква ще бъде съдбата на кораба. При едно от пътуванията на парахода към Виена през 1876 г. от различни дунавски пристанища на него се качват групи, облечени като градинари. Това всъщност са четниците на Христо Ботев. Войводата заставя капитана на кораба да спре при Козлодуй. От палубата на този параход Ботев отправя и последните си писма до приятели в Букурещ и до съпругата си Венета. “Вчерашният” Радецки остава средството, с което Ботев и четата му пристигат на родна земя, защото Ботев би минал България и по друг повод и по друг начин, но избира именно този. Корабът е родно място на безсмъртните писма на войводата, останали и до ден днешен в нашите сърца. Вчера не може да се заличи и Радецки завинаги ще си остане там.
Днес... Все още не се е родил българин, който не е чувал за Радецки. Точно този кораб е пример за това как човешкият дух може да възвиси и най-обикновена вещ. Благодарение на Ботев, на неговия и на четниците му подвиг, Радецки е символ на героизма и осъзнатата жертвоготовност на българския народ да бъде освободен. Той е символ на привързаността и симпатиите на Европа и на нейните граждани към справедливата кауза на поробения български народ- капитанът на Радецки, който наблюдава слизането на Ботев и неговата чета, възклицава:”Тия българи, ако и да са малко още известни, трябва да станат една силна нация.” В центъра на Виена има паметник на кораба. Радецки е все още жив в нас, напомнящ ни кои сме- “една силна нация”, и изпълващ ни с гордост. Вазовият “Тих бял Дунав” се изпълнява като стихотворение и като песен при всяко честване на Христо Ботев. През 1964- 1966 г., с доброволни средства от български деца, параходът е построен отново по запазени чертежи и превърнат в музей, открит в чест на 90- годишнината от подвига на Ботевата чета. А на 16 март 1982 г. в Козлодуй е открит националният музей “Параход „Радецки”, възстановяващ легендарния прототип.
Утре...Дали изобщо ще има утре? Всъщност, в един български филм се казваше:”Винаги ще има утре.” И това какъв ще бъде този ден зависи само и единствено от нас самите. До голяма степен Радецки е част от нашата история, а никой не трябва да забравя миналото, произхода си и прадедите си. Надявам се, че няма да дойде денят, в който някой българин ще се събуди и когато чуе “Радецки”, за него това ще бъде просто още едно неизвестно име, празно и обикновено! И за да не стигнем до загубата на националното ни самосъзнание, е необходимо да положим усилия да запазим националния музей “Параход „Радецки”. Той е бил необходим на бабите ни, необходим е на нас, ще бъде необходим и на децата ни. Нима би било справедливо да отнемем този спомен на идните поколения?! Не бихме могли да погледнем наследниците си в очите, знаейки, че отговорността за запазването на този исторически извор е била и в нашите ръце, а сме допуснали да се превърне в поредния забравен, неподдържан и безименен паметник. Убийството на тази малка, но изключително значима частичка от миналото, би тежало на съвестта ми. А на вашата?
Вчера! Радецки определено го е имало, това е неоспорим факт и той завинаги ще си остане такъв! Днес... За щастие още го има и то не само като предмет- кораб, а като безсмъртен паметник на борбеността на сънародниците ни и на самите нас... Утре? Докато ни има като нация, Радецки няма да изчезне, нали? |
|
|