Конкурс: „Радецки”

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Когато през далечната 1851 г. в заводите „Обуда” в Будапеща са поставили на стапела кила на „Радецки”, едва ли някой от проектантите е предполагал, че изпод ръцете на майсторите ще се роди историческа реликва. Разбира се, до „онова” плаване, когато се е превърнал в светиня за българите, „Радецки” е бил най-обикновен транспортен съд по река Дунав, като много други параходи. Съдбата му е също като тяхната – след края на експлоатацията е претопен, въпреки опитите да бъде докаран в България и докуван на роден бряг. Националният подем, свързан със събирането на средства, издирването на чертежите, изработването на копие на парахода, е това, което прави от „Радецки” българска светиня. Лишеният за петстотин години от история, обеднелият от символи на национална гордост народ, намира в лицето на поета Ботев свой герой, който ярко се вписва в новосъздадения български пантеон. Ореолът около подвига на Ботевата чета надживява всички спорове кой и къде е убил воеводата, защо и къде са предадени четниците, защо не се вдига Врачански революционен окръг... Това едва ли е от значение, защото великото и героичното не е в бягството от потерите по деретата и шубраците на Врачанския балкан, нито в битката на връх Вола. Смелостта и доблестта на тези герои не е в изстреляните няколко шепи румънски барут по фесовете на аскерите. Величието е в онова време на подготовка и лишения, трепета, изпълвал сърцата на момчетата, безсънните нощи, в които са мечтали да освободят Отечеството си, осъзнаването на надвисналия исторически драматизъм на събитията. Защото Свободата е състояние – тя има своите симптоми и се долавя от чувствителните и смелите! Именно подготовката на четата, разговорите, възторгът и полетът на сърцата е възвишеното и неповторимото в Освобождението на България. Върховният миг, катарзиса на борбата, точката, от която няма връщане назад, недвусмислено е превземането на „Радецки”. Дори австрийският капитан Енглендер е усетил, както личи от докладите му, че ще има честта да бъде част от историята на един народ, за който „Свобода или смърт” вече е съдбовен кръстопът!
Великият миг на последната молитва и пречистване преди скока в бездната на неизвестността превръща „Радецки” в светиня, а последвалият след години национален устрем за новопострояването на парахода има само едно име - Възкръсване!
Но не на един параход, на една машина – Възкръсване на национални идеали, на самочувствието на Народ и Нация, на такива поизтъркани думи като патриотизъм и любов към Отечеството. Това е „Радецки” днес – кораб, на който е натоварено всичко българско и когато се лющи боята му, когато няма гориво за машините, когато се разчита на помощта на доброволни пожертвования, за да съществува – това е истинската картина на живота ни днес. Дано не позволим да потъне в забвение тази реликва на националното ни самосъзнание! Защото един ден внуците ни може отново да го възстановят, но дали ще го направят с уважение към нас?!

Когато посетих кораба-музей „Радецки”, имах щастието да го разгледам подробно. С интерес огледах „долапите” с лопатките, руданите, корабните механизми, котвата.
На мостика първото нещо, което ми направи впечатление, е, че липсва компас. Помислих си, че са забравили да сложат. Тогава ми хрумна идеята, че на кораб „Радецки” не му трябва компас, защото той е с ясна посока и няма как да я изгуби – един Поет я начерта в българското съзнание и няма сила, която да я промени! После боцманът ми обясни, че на речните кораби не им трябват компаси – по реката светът не се дели на Север - Юг, а на „по течението” и „срещу течението”. Повярвах му, нали той е опитният речен вълк, но по-важното е друго – чувството, което изпитах, атмосферата на съдбовност и значимост, която ме обгръщаше на „Радецки”, за да повярвям, че един поет може да управлява кораб през вековете!
А дали наистина не може?!

Радвам се, че не го пропуснах. Приятно и полезно, обогатяващо четиво!

Може! Но му трябва малко помощ.
Хареса ми текста. Поздрав!

... Защото Свободата е състояние – тя има своите симптоми и се долавя от чувствителните и смелите...

Сериозен материал! Поздравления!

ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2006 Мнения: 5

Супер е!
Поздрав!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите