Конкурс: Лудият с историята…

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Човекът , който седна на пейката срещу мен ме погледна някак странно – можех да се закълна , че гледаше през мен . Замърмори нещо под носа си,но се усмихваше и тогава разбрах, че е луд .Говореше нещо ,като ,че ли на някого ,но във всеки случай не на мен . Имах много време до автобуса и можех да си позволя компанията му , просто защото не ми пречеше . Улових се ,че без да искам съм се заслушала в историята , която той разказваше като някаква приказка :,,…Та най-после се показаха българските брегове .-Ей, братя , погледнете има ли по- хубава от тая земя?!- Рече Ботев на момчетата – все стройни юнаци . – Няма , затова сме с теб , войводо!Трябва да си я върнем! – му отвръщаха момците . ,,Радецки “спря до мястото , което посочи войводата . За кратко време от обикновени пътници те се преобразиха, облекли униформи и запасали блестящо оръжие . На борда на кораба капитанът и войводата се разделиха като братя . По пътя от Дунав до Балкана към не многобройната Ботева чета се присъединяваха все нови и нови доброволци от близките села и паланки . Когато стигнаха до връх Вола това вече не беше чета , а многобройна опълченска войска .Дошлите за сражение турци бяха смазани за има-няма 3 часа от началото на битката . Българското опълчение беше 10 пъти по- многобройно от турския аскер.Най- отпред войводата Ботев викаше : ,,Братя , свободни сме , да продължим напред ! Така ми поръча капитанът на ,,Радецки “ като стъпихме в българко .Само напред и ще сме свободни !”…
…Няма и дума историята на този луд бе наистина безумна , но нещо ме жегна и аз поразпитах познати за този човек . Историята му бе страшна , защото над рода му тежеше прокоба на кръв и смърт , която ражда само кръв ,смърт и лудост.Прадядо му слязъл в онзи заветен ден от онзи заветен кораб .Героичната и славна битка завършила с пролятата българска кръв и посечени юнашки глави . Само прадядото успял да се спаси – пратили го другарите му да донесе вода от едно далечно изворче , а когато разбрал за погрома побягнал и дълго време се укривал в селото си . Но турците научили , че четника е жив и посред бял ден влетели в двора на къщата .Момченцето , което нямало и пет годинки вързали да гледа за назидание и пред очите му обезглавили баща му-четника и майка му.Сирачето отгледали роднини , но отраснало с мисълта ,че историята за четата и кораба трябвало да завърши по друг начин. Цял живот живял с тази мисъл човекът , създал свое семейство , имал син , синът му пораснал и създал и той свое семейство , но старецът така и не успял да забрави кръвта и обезглавените тела на родителите си…Един ден десетгодишният му внук го намерил на тавана обесен, а в ръката си старецът стискал лист хартия с история , която започвала така :,,..Та най- после се показаха българските брегове .-Ей ,братя , погледнете , има ли по- хубава от тая земя ?!…” Прочело я момчето и се смахнало оттогава . Така си го и знаеха хората : Лудия с историята за ,,Радецки “…Не пречел на никого , само си я разказвал непрекъснато …Замислих се за онзи негов поглед …Сигурно виждаше дядо си и му разказваше историята по ,,другия “ начин .И сигурно се усмихваше , защото беше щастлив …

Поне за мен това е до момента най приятното нещо в този конкурс.Ъгълът на поглед върху темата е приятен и не дразни с нарочна помпозност а казва достатъчно.Браво!

Само лудите се осмеляват да кажат това, което искат. Имало е моменти, в които съм им завиждал...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите