Птицата, която гонеше дъгата

Птицата, която гонеше дъгата

Летяла някога над зелените гори, сините морета и високите планини чудно хубава, ослепителна птица. Перата и преливали във всички цветове - виолетово, розово, червено, синьо, зелено, оранжево, жълто. Птицата вярвала, че е най- красивото живо създание под небето и че красотата и е съизмерима само с тази на дъгата. Тя наистина блестяла и събирала в себе си всички цветове на дъгата.
Птицата много искала да стигне небесната дъга и да я разгледа отблизо, да сравни пъстротата си с нейната, красотата и блясъка си с нейните. Дори си мислела, съвсем тайничко, че тя е по- цветна и ослепителна от дъгата, искала да се увери в предимствата си. Затова винаги летяла след дъжда и преследвала дъгата, която слънцето, усмихнало се в капчиците- прашинки извивало след дъжда. И все не можела да я стигне, ахаа да кацне на нея и дъгата се разтваряла във въздуха. Птицата не можела да спи от това свое силно желание, забравяла да се храни. Цветовете и помръкнали, перата и загубили блясъка си в това неспирно преследване на небесната дъга. Един ден, прелитайки над кристално планинско езеро случайно погледнала надолу и ужасено изпискала, стресната от отражението, което плувало под нея в езерото:
- Пииииу, какво е това плашило?
Едно измършавяло, посивяло, летящо същество, сянка на прекрасното, пълно с живот и цвят пернато. Време и трябвало да осъзнае, че това е собственото и отражение.
Уплашила се птицата от това, което видяла. Кацнала до кристалното езеро, спряла вечното преследване на дъгата. Свила си гнездо на високо, разклонено дърво. Хранела се редовно, почивала си, пиела планинска вода,къпела се в чистите води. Не след дълго отражението и показало една чудесна, блестяща, многоцветна птица. Тя отново станала себе си.
Мълвата, че край високопланинското езеро живее несравнимо красива птица се разнесла в близката околност. От горите наоколо, а и от по- далечната планина идвали всякакви животни само да я видят и се дивели на хубоста и:
- Ах, колко сте цветна, ах, колко сте прелестна. Направо невероятна, вие сте истинска птица- дъга!- възхищавали се животните.
Птицата примижавала от удоволствие, поглаждала с клюн ослепителната си перушина, кимала на комплиментите и си мислела колко добре била сторила, че навреме се спряла. Защо и било изобщо да преследва дъгата, защо и трябвало да се сравнява с нея, за малко да изгуби красотата си, за малко да изгуби себе си е това безмислено преследване.Хвърляла от време на време благодарен поглед на езерото без което не би разбрала в какво я превръща разрушителното, непосилно желание.
А кристалното езеро кротко отразявало с гладката си повърхност прекрасното синьо небе, окъпано от топъл дъжд, златното слънце и... невероятна седемцветна дъга.

Автор: Дора Господинова Желязкова (Марта)

Поздравления Марта...и за птичките Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 01, 2003 Мнения: 17

Тази птица е била не само красива, но и мъдра. Вместо да се изпълни с ярост или злоба е тръгнала по пътя на съзиданието. Съобразно възможностите си. А колко е трудно в реалния живот да постъпим така. А колко по-хубав би бил Светът...

Прочетох приказката с удоволствие!

мъдра ли е била или просто е прогледнала точно в нужния момент.
Благодаря, че сте я прочели Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите