Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Луната, която се превърна в копче

Форуми на ХуЛите » Архив конкурс ''Дете мое'' - 2004

Анкета :: Гласувайте за това произведение
5  0%  [ 0 ] 4  25%  [ 1 ] 3  25%  [ 1 ] 2  50%  [ 2 ] 1  0%  [ 0 ] Всичко гласували : 4

Автор	Съобщение
mmm ХуЛитер Записан(а): Nov 24, 2003 Мнения: 702 Място: София	Въведено на: 05 Май 2004 00:46:55 » Луната, която се превърна в копче Луната, която се превърна в копче Антон погледна към стъклото и видя как от там го гледа една малка, бяла Луна. - Защо не спиш? – попита го Луната. - Защото мама я няма и аз не мога да заспя. - А къде е майка ти – влезе му в положението Луната. - Тя беше тук, аз заспах, ама пак се събудих и сега я няма. Сигурно работи пак на компютъра. И сега ще плача и ще я викам. – Тони се замисли дали да стане от топлото си креватче и да тръгне из къщата да търси мама или да се развика със силен глас. Докато се чудеше кое от двете е по-удачно да избере, Луната му предложи: - А, не искаш ли една нощ да заспиш с мен. И аз съм сама и не мога да заспя. Обикалям по цяла нощ насам натам и понякога надничам зад пердетата, за да си поговоря с някого. - Ама, аз искаааам да се гушнааа. А ти си далече. – проплака детето. - Не съм далече, кой ти каза, че съм далече. – Повдигна се на пръсти Луната и се надвеси колкото можа към Тони. - Ами не мога да те докосна, не мога да те гушна, не мога да те погаля по косата, значи си далече. – заключи Тони. - Само така ти се струва – усмихна се Луната – Защото не знаеш, че когато обичам някого, ама когато истински го обичам аз мога да се превърна в копче и да се сгуша точно до сърцето му. Той може да си ме държи в ръчичка, докато спи, а аз мога да слушам как тупка сърцето му и да съм спокойна. Тогава светя по-силно и ставам по-кръгла. - Често ли се превръщаш в копче? – попита заинтригуван Тони. - Като се замисля доста често, - отвърна Луната. - Винаги някъде има някое дете с такива големи очи като твоите, което не може да заспи. А, аз обичам децата. Не мога да гледам плачещи деца. Като видя някое като теб, което аха и да заплаче, небесният конец ми се къса и аз веднага се превръщам в малко бяло копче за пижамка и се гушвам до него под завивките. Тони се отказа да плаче, гушна се под одеялото, затвори очи и напипа копчето на пижамата си. За първи път разбираше, че Луната може да се превръща в копче. Което, никак, ама никак не беше лоша идея. Автор: Вергиния Дамянова Генова
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Архив конкурс ''Дете мое'' - 2004

Можеш да пускаш нови теми Можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума