Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - k2 и Луд за обичане из страната!
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
03 Мар 2006 08:33:45 » ;-)
Деси и компания - може ли да не ги обича човек?!
Едина бърза стихокомпилация, естествено без подмони кмъни и задни мисли
Тиха музика. Блус. К-2 изразява текущите си усещания... Ах!... Русалка...
За теб, която и да си била...
Прощавам ти, че те обичах.
Прощавам тялото ти
недокоснато.
Прощавам устните ти
впити
в иконата на моето упорство
да си призная
колко те обичам.
Прощавам ти,
че твоят Господ
сам превърнат на Голгота,
разпна нас на кръстопътя,
където сбъркахме посоките
и всеки сам пое по своята...
Прощавам ти, че те обичах.
Няма да простя,
че те обичам
още!
_______________
Късметлийка си , Деси-и-и-и... Обаче някои неща не могат да бъдат забравени и томахавката веднага се изравя. (Всъщност тя е била в сака - за всеки случай.)
Кръстосват се томахавка и пикел. Звън и непремерена моряшка реч...
Свирепа арена
Свирепа Арена, свирепи герои.
Едните - безчувствени,
другите - горди.
Въздухът свършва,
Бурите почват,
пълзиш и не търсиш
път за надолу.
Върхът няма име -
свирепа арена -
просто го има.
А ти и мечтата
сте двама гладиатори...
Накрая остава единият.
_______________________
Силите са равни.
Инатът - също.
Тя - за усмирителна риза.
Той - луд за връзване...
След толкова рани - нула на нула...
Боже, тази мастика - какви ги сънувам...
И, на - сига ко ша праим?! Сложен избор!
Сложен избор
С вълците не вия в хор,
само плячката деля -
при нужда.
В успешният съвместен лов
силният се храни първи.
Иска ми се да съм аз,
но преглъщайки умислен,
пак ще стигна до това -
Мъртъв,
Първи или...
Дишащ.
_____________________
И както казва Камелия Тодорова (Кеми ТъдъроУ) в един кутов български филм: "...Какво предпочиташ - гореща тленност или студена нетленност..."
И както и отговаря Велко Кънев във същият филм: "...Естествено гореща тленност... Ама така с пистолета... - няма да стане..."
Почивка за цигара.
След порив на обичане
се чувствам празен.
Издъхвам в стръмното,
след билото, по нанадолното,
догонвам смисъла.
Настигам го, поспрял едва във ниското.
От него пия сила
за следващото било.
Дали и ти от мене
си почиваш?!
________________________
Добра идея! Деси има виждане по въпроса, даже е написала литературна разработка, труд почти - "За ползата от цигарите"
"... Колкото повече пуша, по-малко говоря и пиша повече. Вече свикнах да се изразявам върху лист хартия. Чудесен начин да си кажеш всичко, което мислиш, без да се натрапваш особено. И сега пуша. Цигарата ми дими право в лицето, но няма как – за каузата е. Как иначе ще седна да ги мисля тия работи, дето в момента сте взели под внимание и ги четете... Хубава работа, пък и полезна. Аз обичам да възразявам на живота по мой си, странно-откачен начин. Но то е, защото съм си напълно нормална. А, ако се случи така, че някой ден да изпуша съвсем..."
____________________________________
И така, сагата-компилация все пак трябва да приключи. Героите ми са уморени, оттеглят се без видимо коварни помисли. Тежка присъда им отрежда съдията-Времето: да не се доближават на по-малко от 485км един от друг до 01.04.2006
Сладури сте ми и двамата! Много ви харча!
ПП. За сведение на четящите, стиховете са на К-2, подразбира се.
А аз, разказвачЪт с главно Ъ ви благодаря за вниманието, честитя ви националния празник и ви пожелавам ведър ден. Надявам се - развеселих ви сутрешното кафе
_________________ plucky
k2 ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 141
Въведено на:
03 Мар 2006 08:53:29 » и ето
какво измъдрих след тази атака на чувствата:
НЕ Е ЛУД, КОЙТО ПИШЕ СТИХОВЕТЕ, А КОЙТО ГИ ЧЕТЕ!!!
))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
_________________ Съдбата е път и няма пряка пътека...
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
03 Мар 2006 10:29:14 » :-)
Обратно на лудия и зелника?!
Х-м...
Те поетите са си хора с диагноза - варира от обикновено двуличие до явна шизофрения, ама читателите... Да не загубим и най-верната си аудитория?!
Предлагам не да пишем като луди, а да пишем луди стихове.
Тогава диагнозите няма да имат значение.
_________________ plucky
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
03 Мар 2006 10:40:47 » :)
Аз успях да се класирам само на русенското представяне, намирайки се по щастливо стечение на обстоятелствата таман тогава таман там. Беше си шест. Уютно, забавно, сред приятели. Явно и по другите места е било супер! Ех, щастливец е К2-толкова приятели...Поздрав!
Ами, щастливец, тоз недоволен мърморко... така отплеснат, така отвеян, че не забеляза как и чичовите рибки сгънах...е, чичото и той нр забеляза, сигурно е мислел за гърдата от плаката. Оня с пикела, ще вземе по някое време да го забие в силикона и тогава...абе, ако ме видите по някое време с една гърда, да знаете отде ми е дошло...
Абе К, абе 2, все тая, ти като си толкоз мераклия да си луд за обичане, не си ли разбрал - оная русата е луда за събличане...
как не се усети пък ти...
И снощи, поради графоманската си същност, писах, писах, ама забравих да ви кажа - на чичо му объркаха ракията...
човекът си поръча една сунгурларска, а те му донесоха пещерска. Ма си я изпи горканчо. И как не, като ма зяпаше през цялото време... К2, не разбра ли бе чудо черно-гологанско, с глава на киви.... в Бургас и Господ да дойде, не се класира, накрая пак по Деси се прехласват хората. Ти направи един отчаян опит да обиколиш масата няколко пъти, че и чиниите ти местих, ама никой не ти обърна внимание. Не си ли е от кумова срама - 50 лв., няма с какво да ни впечатлиш.
Обаче, като се замисля, вече си закачил онази грамота над хладилника и, когато почувстваш душевен глад, ще се взираш в нея, ама нищо няма да можеш да прочетеш, щото е на египетски...
Казах и аз на котката - хич не ми го води тоя, ама тя каква стана, сълзи роних на изпроводяк... ама ти като си толкова висок и така си вириш носа в облаците... отде да видиш, че и русалките плачат... плачат със сзъби оголени...всъщност и те така се усмихват...
Галерия на Богориди,
стар развлен хладилник,
5-6 уморени от прозата хора и ти...
светещ в тъмното бисер...
Вирнал нос, чак забит у тавана
ни разказваш за бури
с една котка засмяна...
и четеш и примигаш,
сам не вярващ в това,
дето ти си написал
на пияна глава...
и си мислиш, че вярват
на измамни слова,
всъщност всички пресмятат
колко струва това...
няма даже фъстъци,
няма ех... и вода
колко трудно преглъщах
твойте думи така
но добре, че се свърши
и по тоз булевард,
се запътих към рибата,
прималяла от глад
твойте "низанки шарени"
уморяват духа
звън на рими пендарени
утолявах с вермут...
всъщност в делнична проза
твоя стих претворих
и обикнах те много...
К2 - ти си велик...
Моят мъж днес се чуди:
"Но какво е това?
вечер лягаш си в тъмното
с черна книжка в ръка
и усмихваш съня си,
и бълнуваш на сън
с тази книжка за помен
ти достигна върха..."
Отговарям му тихо:
"Мъжо, не е така,
този К2 велик е
и чета го в захлас...
после лесно заспивам,
не защото си знам,
че го някъде има
и е в тъмното сам.
не защото е писал
за живот и борба,
а защото прозира
много лудост в това
и, защото повярвах,
че във този живот,
има някой орисан
да е луд за любов..."
И говоря във рими
от тогаз до сега
К2, моля прости ми,
но съм русо дете,
малко смешно-наивно,
вярвам аз ти звуча,
но обичам да сричам
твойте рими в нощта...
И когато решил си,
че ще дойдеш в Бургас,
обади се на мене,
без да вириш ти нос.
Твойте чувства човешки,
някак си аз разбрах
и не мога за тебе
да не мисля и час...
всички думи повърнах,
може би те залях,
но такава е Деси,
щото е от Бургас....
Това се случва, когато се кръстосат пикел с рибешка кост....и то в Бургас, градът на терористично настроени русалки и чичовци еротомани....
_________________ "Скубя се, следователно съществувам!" - от Алф
"Не е важно как и колко дълго ще живееш, важното е да оставяш косми след себе си!" - от мен
Обичайте се!
abc ХуЛитер
Записан(а): Oct 14, 2004
Мнения: 86
Въведено на:
03 Мар 2006 13:06:36 » Либофффта е поOо-силна от всичкооОооoo
Ехееееееее, любов необяснима. Ще ви влкюча в книгата "Пилешка супа за влюбени души" като най-интересното обяснение в любов, което светът е виждал.
А и нали и аз бях там! И аз поезия видях. И к2-то и лудата руса глава, побрала се три пъти в няква черна разпрана торба с надпис "Луд за обичане". Та после я събличахме в тъмните кюшета на галерията, понеже забравила, че не е за нея, а за к2-то и бая са дърпаше, та я разпрахме и на още едно място... та оттам - "Луда за събличане" почнаха да и викат...
Леллллеееее, то любов то чудо ви казвам - кофата с лед аз я носих от Деси до мястото на купона, ама то едно слънце пекнало... и тя стана кофа с чай! Ама нали любовта стопявала и най-ледените сърца...турихме малко мед и си го изпихме за почерпка!
А в "Ротондата" какво да ви разправям - те не спряха да са гонят и да са ръчкат, та да са наприказват двамата кооой колкото може! Та от дума на дума....
стана от любов една голяма пияна ЛибоффффффффффтАаАаАааа....
Та и аз ви обичам мили мои к2 и Деси дето меси каши за к2-то
P.S.
Та ша знайти, кат толкоз много са обичати, аз на една сватба вечи съм била шафирка, на вас мога да бъда... брадва! ши знайти. Хайди обичайти са повичи, та да ми намерите и на мен работа
_________________ ВИКОМТО
hixxtam Администратор
Записан(а): Nov 21, 2003
Мнения: 1743
Място: Плевен
Въведено на:
03 Мар 2006 18:56:42 »
Ето какво получих от Маркони:
"Все чаках да усетя като как се е почувствал К2 след премиерата във Варна и усещам, че още не се е отърсил от разочарованието си...То че чашата преля...е ясно и да бришем нема да променим нищо, но поне да си го напишем...
Капка първа:
16.58 часа/при обявен начален час 17.00/
в залата само К2, Котката, Маркони и Веселина/от екипа на галерията/
Дори и чавек с железни нерви ще се притесни- къде са тези хора? Маркони нервно току предлага да му закачи палтото на закачалка и всеки път се извинява, "Ах, да, палтото е реквизит...Бях забравила..."
Капка втора:
16.59 -
"Някой да има фотоапарат? И ние този път нямаме...Той, кучецът цял ден репетира как се усмихва К2 за корица...ама като няма с какво да го снемем..."
17.00
Публиката, като държана на въже изведнъж нахлува...Най-многобройна се оказва добричката представителна хулитерска извадка, предвождана от Големия Плъки.
Капка трета:
17.30 минава
Всички са заели места, разгръщат закупените си книжки, разучават стиховете и очакват началото, което не идва, поради факта, че още една представителна извадка, пак ДОБРИЧКА, пътува с втора кола, а времето не беше за мъже...
17.32 също минава
Една варненска хулитерка на първия ред/ умишлено премълчаваме ника й/ демонстративно се взира в усмивката от корицата и си води записки-" втори, преден ляв - кариес...." Професионална деформация, но ако бяхме започнали на време това нямаше да се случи...
17.33 - начало
Разгеле почна се... и се свърши неусетно и ненавременно за толкова дълго чакалите...Втората извадка на ДОБРИЧКИТЕ хулитери все пак дойде...
18 и нещо
Капка четвърта:
След овациите, перото и наздравицата възрастна дама от публиката задава въпрос:" Ами, нека все пак да разкаже нещо за себе си... "Господи, той човекът си показа и кътните зъби...какво още да покаже от себе си" Маркони го закотавчи някак - две деца, женен и т.н...замазахме я някак.
Капка пета и яко преливаща...
След като протоколните гости си отидоха, се събрахме традиционно около малката масичка и се почна...ДОБРИЧКИТЕ ХУЛИТЕРИ уж само щяха да попеят така за настоение, за да поздравят госта, а като се метнаха да му рецитирит книгата, че и стихове на Котката, че и не знам на кой още. Пък тази Камелия Кондова и тя си има номер в четенето и пеенето...Абе не стига че закъсняха и ни скъсаха нервите, че и свой рецитал със собствено шоу си изнесоха...като в приказката за Заенце-Баенце, дето му се нанесли в къщичката...Онази шашавата пък, дето не прави разлика между Трубадур и Дон Кихот и тя се произнесе неподготвена, та и се закани собствен конкурс да обяви, кой най-добре ще разкаже тази история...дето...
Та затова се извинявам К2, все ще се намерят такива дето да си мерят шоуто с други. Те иначе са готини, и го правят с добро чувство. Нищо че нямаше фотоапарат. Обещавам ти, че снимки ще има и чак майка ти няма да те познае...Ти само ела на Първи април на изложбата "Очи за другите" и гледай!!!!
Всъщност защо не пуснеш конкурс "Зъби за другите" и "Зъби за себе си"...Аз като знам как си ръфах опашката от яд дето твоята корица измести моята от първото място...
С обич Маркони"
Си мисля, ако стандартно беше - нямаше да е интересно. Каква е ползата от празните столове - по-малко пенсионирани учителки по литература и повече поркане за баш купонджиите. (Справка - прочетете сценария за представяне на стихосбирка на Чичо)
Аз, инкогнито разбира се, промъквам се, временно трета. Лявата колона ме спасява от ухажването на един с прическа кабрио. Дамата до него, оказа неочаквано жена му, (таман бях спретанала компромата), леко го завърна. Сядам зад две познати, пуснахме си в движение по една усмивка, не повече - да не ни помислят за преплували на другия бряг. Загледах се какво става - култура да глътна малко. По пазара тия работи не ги продават...
Ми писало момчето. Да пази Господ, да не урочасам. Писало и още как! На някои места публиката просто забравяше да ръкопляска. Бе, в началото се стреснах, била съм и на други представяния, ... тук ли трябваше... изтървах... И музиката не се връзваше навсякъде... Не, определено имаше забележки и по подготовката, и по сценария, но материалът беше толкова як, че дори не се огъна...
Двете пред мен в началото си приказваха приказки от общ характер, конвенционални. Мислех да се включа в разговора в графа "забележки" или "забиващ от втора линия", но още на първата реплика ме игнорираха, обсъждаха някакви размери - имало значение...
После дойдоха и закъснелите. Много тъп и провинциален номер - да закъснееш, че да те забележат (нямам предвид като втора "извадка" Камелия). Стана по-светло. Обраха погледите и разстроиха малко четенето, но въпреки всичко - беше добре.
Кой ме прилъга да остана после... Хем кротичко си седях...
Дежурните наздравици и песните, дето всички ги знаем и пеем, потекоха. Аха,.. и винце наляха... имало живот на този свят... Кабриото ме фиксираше през масата, заплес, другият път ела без жена си, така нямаш никакъв шанс...
И в един момент се роди магията. Четенето започна пак, почти разплакващо беше. Сякаш някакъв ангел дойде отнякъде и седна на масата. (Не бях само аз там, и другите да разкажат, не беше ли така?)
Забравиха и песните, и китарата. Тогава се казаха най-хубавите неща...
Тръгнах си по-рано. Мразя сбогуванията и суетнята около заминаването, дежурните лафове, обещанията. Пък и нали бях инкогнито...
Тръгнах си без желание.
_________________ Me!
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
04 Мар 2006 20:45:35 » ??
А защо ми се струва, че някой си трае?
Някой, който през цялото време е наблюдавал събитията от първия ред с котешки остър поглед, и не с две очи - с четири.
Мисля си - има какво да ни каже
_________________ plucky
k2 ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 141
Въведено на:
05 Мар 2006 13:42:02 » бре!
какви думи само се изписали по темата...
А Маркони много греши, ако си мисли, че нещо не ми е харесало или ме е изнервило. Напротив - навсякъде всички се настройваха на поезия и ставаше приятно и красиво да си искрен в стиховете. Във Варна се получи същото - какво значение, че някой някого чакал...
Не случайно го казах поне 100 пъти "нека споделим поезия" - това и направихме! Колкото до музиката, тактовете и т.н. - нямаше как да сме с пълен блясък навсякъде. В оригиналното представление имаше музика от 4 състава, 5 филма и още около 15-16 композиции. А на другите места само за фон нещо звучеше. Та така.
А като цяло мисля, че вече се поизясниха някои неща - кой чия риба изял, кой чия фанелка подносвал...
И на Десито, с прякор Тенева ще кажа, че хубаво стихче е написала по-горе, но ако съм и редактор ще го изям за закуска!
)))))))))
_________________ Съдбата е път и няма пряка пътека...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума