Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 13:51:24 » Гърбавото мостче |
  |
Гърбавото мостче
Планината Родопа отгледала голяма и хубава река. Родила се високо, високо – чак в стръмните скали на върха. Като малка тя била само нищо и никакво ручейче, но по-надолу се наливала с водите на много изворчета и ставала все по-буйна и по-страшна. А кога буря завие по скалистия връх и дъжд заплиска като из ведро, реката плисвала буйните си води по треви и храсти, повличала камъни и дървета и хората не смеели да доближат до нея. Тежко и горко било на овчарите, които прибирали вечер стадата си в селото. Придошлата река тъй страшно пенела мътните си води, тъй грозно бучала и се блъскала в каменното си корито, че никой не смеел да я доближи докато не утихне стихията й.
Тъй било години време. Най-сетне хората от селото се сдумали мост да направят. Повел ги Момчил – синът на дядо Стамат, Старейшината както му викали. Не затова го наричали така, че бил най-старият в селото. А защото бил мъдър и благ.
Момчил, също като татко си, бил най-сговорливия момък из този край на Родопа планина. По коситба сам събирал дружина косачи и за седмица време натрупвали купи със сено за цялата зима. Есен пък с другарите си дърва за зимата събирали. Пък колко чешми сговорната дружина беше направила по пътища и пътеки?! Все от дялани камъни и с пиринчени чучури, от които водата никога не пресъхвала.
Един ден Момчил събрал дружината мостче над реката да направят, та и в страшна буря стадата си отвъд реката да прибират. Докарали камъни от скалите над селото. Струпали ги на двата бряга и започнали основите. Зидали, зидали и стигнали до височината, откъдето трябвало да извият свода на мостчето. Повикали дядо Стамат той да им каже как с камъни да свържат основите от двата бряга. Дошъл Старейшината, огледал майсторлъка на младите, одобрил го. После откършил жилава клонка от близкия лесков храст, издялал я с брадвата, огънал я в средата и забил двата й края в земята.
- Ей тъй, рекъл им, трябва камъните един по един да нареждате, за да изопнете свода като лък. Затова най-напред трябва дървено скеле да издигнете в средата на реката. По него камъните нареждайте докато на върха здраво се заклинят помежду си. Тогава мостът ще е вече завършен.
Послушали младите съвета на дядото. Докарали греди и дъски, направили скелето и заизвивали свода. За най-отгоре избрали най-едрите камъни. Издялали ги на клин и така хубаво ги наместили, че като свалили после скелето ни един от тях не мръднал. Извило гърбицата си мостчето високо над реката и заслужило в дъжд и буря на мало и голямо, на хора и животни.
И днес още гърбавото мостче го има в Родопа планина, здраво извило свод между двата бряга на буйната река. Наричат го с името на Момчил – дядо Стаматовия син, синът на Старейшината.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 466
ХуЛитери: 5
Всичко: 471
Онлайн сега:
