Злото и Доброто

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Злото и Доброто

Заспорили веднъж Злото и Доброто как е по-добре да се живее – със зло или с добро.
- Много по-лесен е животът, когато мамиш, крадеш и използваш чувствата на хората както ти е изгодно. – казало Злото.
- Да, може и да е по-лесно, но не е по-добре. Няма щастие там дето има измама. - отвърнало Доброто.
И така спорили, спорили три дни и три нощи, докато накрая се изтощили и решили да се предрешат като хора, и да тръгнат по света, за да видят кой е прав и кой крив.
Назовали се Доброто и Злото - Адун и Ферим и потеглили. Вървели що вървели и срещнали една девойка по пътя си с кошница в ръка, а в кошницата какви ли не чудни ястия. А Адун и Ферим били огладнели доста от ходенето. Тогава Доброто казало:
- Добра среща, красива девойко.
- Добра да е. – отвърнала усмихнато девойката, ала се виждало, че й тежи кошницата. Много път била изминала.
- Аз съм Адун, а това е брат ми – Ферим. Виждам, че тежка е за тебе тая кошница, защо си я помъкнала сама.
- Отивам в съседното село, - пояснила девойката – да раздам на бедните ядене. Винаги брат ми носи кошницата, но сега е болен, та затова аз сама я мъкна.
- Дай я на мене, аз ще я нося. – казал й вежливо Адун.
- О, много ще съм ти благодарна, но как да ти се отплатя.
- Ще ни дадеш по една ябълка на мен и брат ми.
- Бих ви дала с удоволствие, но всичко е прецено да стигне и за последния беден човек в селото. Съжалявам, наистина нямам какво да ви дам и по-добре тогава аз да си нося кошницата.
- Не. – отсякъл твърдо Адун. – Ти си толкова крехка, слаба, а и си изморена. Аз ще я нося, пък нищо не искам.
Като чул това Ферим се изсмял подигравателно:
- Видя ли, глупако, че с добро освен ушите да си ядеш друго не може. – и като казал тия думи той грабнал кошницата и побягнал.
След малко Адун го застигнал на пътя и му казал:
- Как можа да постъпиш така с бедните хора, как не те е срам? Да крадеш от бедните е най-лошо! Я виж какъв апетит! Всичко си изял. – Доброто не можело да сдържи гнева си.
- Ха – ха – ха. Какъв срам. Аз съм злодей, не помниш ли? Ето виждаш ли сега – аз съм сит, а ти гладен. Кой е по-умен?
- Благодаря аз от такава ситост за сметка на сиромасите. Бих се чувствал още по-зле, ако бях ял от тази храна, предназначена за други.
- Но нали и ние сме гладни, точно като сиромасите, хе – хе. – засмяло се подигравателно Злото.
Продължили по пътя. Ферим си подсвирквал сит и доволен, а на Адун му прималявало от глад. Стигнали до селото, за което се била запътила девойката и видели там много майки с децата си да чакат.
- Нас ли чакате. – подиграл им се Ферим.
- Чакаме една девойка. – отвърнала любезно една жена.
- Ще има да чакате, ха – ха.
Зачудили се хората, Адун им рекъл:
- Мили хора, съжалявам, но девойката няма да дойде. Ние с брат ми я срещнахме по пътя. Ограбиха я, не я чакайте, но не губете надежда, тя каза, че другата седмица пак ще дойде.
Разплакали се децата, навлажнили се очите на майките, но що да сторят, върнали се.
- Хайде да намерим подслон. Спи ми се вече. – рекъл прозявайки се Ферим.
- И аз да бях изял толкова и на мен щеше да ми се спи. – отвърнал му Адун.
Влезли те в една кръчма да питат кръчмаря дават ли някъде подслон.
- Дават, - рекъл им той – ама пари имате ли?
- Нямаме, но можем да се отплатим в труд.
- О, по-полека ”братко”. – казал Ферим. – ти ако искаш работи – аз ще си плащам.
В този момент виното било дошно в повече на двама приятели и те се скарали люто:
- Ти ми завиждаш за жена ми, че е най-хубавата в селото, завиждаш ми и за къщата, яд те е, и че ми върви търговията.
- Как така да ти завиждам. Нали аз те запознах с жена ти, помогнах ти да построиш къщата, че и в търговията ти помагам. Аз не умея да изкарвам много пари като тебе, но в това е моята сила – да помагам на другите.
- Ха – ха – ха. – изсмял се Ферим. – И ти наричаш това сила? С какво ти помага тази сила. Хората не помнят доброто, което правят другите за тях, както обаче помнят лошото. А ти – обърнал се той към другият – като имаш толкова пари, защо ти е такъв приятел. Аз ще ти стана приятел. Аз познавам богати търговци и ще те запозная с тях, да купят от твоята стока, за да я продават в големия град, а ти да спечелиш много пари. Е – присвил той лукаво очички – и за мен нещо ще трябва да има, нали? Сделката си е сделка.
- Дадено. – отвърнал му човекът. – Бъди днес гост в къщата ми.
- Е, щом настояваш ще дойда. Нали сме приятели. – подсмихнал се изпод мустак Ферим и погледнал Адун.
Адун пък спал навън, на открито. На следния ден обиколил селото и де що има помогнал, поработил здравата. Едни му платили в пари, други го нахранили, на трети работил даром, защото били бедни и нямало какво да му дадат. Вечерта един от селяните, на когото подстригал овцете го поканил да пренощува у тях, понеже нямал пари да му плати.
През това време Ферим се разполагал като господар в дома на новия си приятел и му разправял куп лъжи. Бил решил така да я кара докато човекът се усети, пък после да си намери друг глупак. Но след няколко дни планът му се променил, защото харесал жена му и я пожелал за себе си. Тогава предложил на стопанина на къщата да го заведе в гората уж на лов, пък там го вързал за едно дърво. Не го убил, защото искал да умре бавно и мъчително от глад, понеже му завиждал през цялото това време за жена му, за къщата му, за търговията му. Върнал се в дома му и казал на жена му, че е умрял, нападнат от глиган. Разплакала се жена му, място не можела да си намери от мъка. А той изчакал няколко дни да й мине и й казал:
- Преди да умре мъжът ти ме помоли да се оженя за теб и да поема търговията му.
Жената не повярвала на ушите си. Престорила се, че се съгласява и когато той заспал, тя отишла в къщата на истинския приятел на мъжа си, този с когото той се скарал, и му разкала всичко. Притеснил се човекът, ала разбрал каква е работата и й казал:
- Изгони го от къщата си. Той е убил мъжа ти от завист. А аз за всеки случай ще отида в гората да го потърся, може да е жив. Не мога да оставя приятеля си в беда. Каквото и да ми е казал му прощавам. Всеки бърка, а приятелите прощават. И той тръгнал да го търси.
Жената се прибрала и направила точно както й казал приятелят на мъжа й. Изгонила Ферим. През това време в селото пак била дошла оная девойка с храна за бедните и го срещнала. Ферим както бил ядосан не я познал, а тя като се развикала:
- Ето този е човекът, когото ме ограби, този е, хванете го, той е крадец.
И понеже този път била с брат си, той го хванал и го натупал едно хубаво, а през това време се била събрала тълпа и никой не му помогнал, макар Ферим да издрал гърлото си да вика за помощ. Бедните го гледали с ненавист и крещели:
- Ти остави децата ни да си легнат гладни онзи път. Не заслужаваш милост.
А през това време приятелят на търговеца го намерил в гората вързан и изнемощял от глад. Прибрал го в къщи и си тръгнал по работа, ала по пътя видял тълпата от хора, приближил се, и като видял злосторника, и той го натупал едно хубаво, и разказал на хората какво е сторил. Тогава всички в селото решили да му измислят някакво голямо наказание, като да го хвърлят от някоя висока скала или нещо такова. Както му решавали съдбата към тях се приближил Адун. Като разбрал всичко той им казал:
- Хора, чуйте ме. – всички спряли да говорят и зачакали да видят какво ще каже, тъй като много го уважавали и ценяли.
Откакто бил в селото Адун само добро правил, помагал на всеки и хората го обичали, и му вярвали, дори му предложили да остане в селото им завинаги.
- Знам, че сега сте ядосани и таите в сърцата си чувство за мъст. Но недейте отвръща на злото със зло. Повярвайте ми, така и вие ще извършите злина. А ставайки зли вие продължавате злото дело, което той е започнал. Ами я си представете, че той оцелее. Тогава ще ви търси да ви погуби и злото пак няма да има край. Нали, затова му се ядосвате, защото сте различни, защото сте добри. Ако му отвърнете с лошо, ще разпространите злината. А ако тя попадне в сърцата ви вие вече няма да знаете кое е добро и кое зло.
Хората се замислили.
- Дайте му един единствен шанс, моля ви.
Всички се възхитили колко добрина имал в сърцето си тоя човек, засрамили се от това и се съгласили да дадат още един шанс на Ферим.
Ферим пък от своя страна разбрал, че от зло полза няма или поне не вечна, разкаял се и се извинил.
Адун се оженил за девойката, която хранила бедните в същото село и заживяли щастливо.

Автор: Вера Василева Балджиева

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите