Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
14 Юни 2005 01:14:39 » Приказка за силата на Приятелството |
  |
Приказка за силата на Приятелството
Слънчев лъч се прокрадна през открехнатия прозорец и освети затворените й клепачи. Малката фея се усмихна и се събуди.
- Добро утро, Слънце!
“Добро утро: й отговориха Слънцето и всяка една животинка из Тайната Гора. И се усмихнаха, защото Феята на УсмиФките се бе събудила.Фей много се зарадва на деня. Пролетта бе любимият й сезон, когато бе Пролет. През Лятото тя най-много обичаше Лятото и т.н. Но днес не бе просто още един слънчев ден. Днес нейната най-добра приятелка Феята на НеВремето щеше да прави Пролетен празник в Градината на Щастието. А този празник включваше много веселие, подаръци, игри и разказване на забавни истории.
Фей стана и се оправи. Закуси макарони със сирене, които бяха любимите й, подреди малката къща, намираща се в хралупата на едно дърво и излезе. Пътьом реши, че ще мине покрай Морфи, за да ходят заедно на празника. (Морфи бе малко човече, което всички в гората знаеха заради вкусните сладки, които правеше).
Тя прелиташе над нацъфтелите дървета и се радваше на пролетните цветя. Пръскаше цветен прашец и всички животинки наоколо се усмихваха на полета й.
В това време Феята на НеВремето приготвяше градината за празника. Слагаше последните украси по дърветата и поставяше звездички по листата. Две малки катерици се бяха заели да сложат звънчета по Главната Врата и на всички места, на които им бе посочено. Феята на НеВремето, която всички наричаха Луничка, очакваше с нетърпение часът, в който гостите щяха да пристигнат. Бе вплела вълшебство във всеки цвят, а и малки хартиени птички се рееха из въздуха на мястото, където щяха да седят гостите.
Градината на Щастието бе оградена от жив плет, из нея растяха всякакви храсти, дървета и цветя, а из въздуха се носеше аромата на прясно опечени сладки (специално произведени от Морфи за случая). Навсякъде по тревта бяха постлани различни одеала, по които щяха да наредят яденето. Гостите щяха да седят на земята. Луничка бе предвидила за всекиго по нещо: вкусотии за лакомниците, забавни игри за малките, интересни истории за големите и усмиФки за всички.
Луничка бе направила и специален подарък за Малката Фея. Беше направила календар, на който всеки ден бе отбелязан с по една малка част от Гората -листче от цвят, трева, кора от дърво, песъчинки от пръстта и т.н. Този календар нямаше месеци, нито дати, също не показваше и годината. Само бе разделен на четирите сезона и за всеки един Луничка бе написала по едно стихче за тяхната красота и неповторяемост.
Малката Фея прелетя над поточето, в което миналото лято Релди се измокри, мина над обраслата с жълти и сини цветя полянка и стигна до къщичката на Морфи. Кацна на верандата и почука. При това вратата се открехна леко, тя надникна и се огледа.
- Е-хей, Морфи, тук ли си? Хайде, покажи се, не се крий!
Но отвътре никой не се показа и не й отговори и затова Фей влезе. Стаичката бе подредена, а в кухнята още миришеше на сладки и печката бе още топла. Явно Морфи бе излязал скоро.
“Ех, ще трябва да ида сама на празника. Но е излязал толкова рано? Има доста време до началото.” - мислеше си Фей, когато погледът й се спря на странен предмет, края на който се показваше изпод леглото. Приличаше на пръчка, но беше по-гладко и правилно извито. Тя знаеше, че не е редно да се ровичка и би трябвало да излезе и да почака Морфи навън, тъй като той явно бе излязъл за малко. Но любопитството надделя, тя се наведе и докосна приличащото на пръчка нещо. В този миг главата й се замая, дочу се шум на звънчета и мирис на сладки и тя загуби съзнание.
Стори й се че не е минала и секунда, когато отвори очи. Всичко изглеждаше някак замъглено, сякаш гледаше през мръсен прозорец. Огледа се и забеляза, че се намира в един ъгъл на градината. Зачуди се как се е озовала там. Нали само преди миг беше в къщичката на Морфи? И тогава видя себе си, Луничка и всички приятели да се забавляват и танцуват. Часовникът отсреща показваше вече час след началото на Празника. Но там тя наистина виждаше себе си! А нея самата сякаш никой не я виждаше. Опита се да отиде към останалите, но ужасна болка в главата я спря. “Добре! Разбрах... И сега какво? Сънувам ли или... сякаш виждам в бъдещето? Но какъв е смисълъ?” - помисли си Фей. ”Може би това, че докоснах онзи странен предмет? Какъвто и да е бил явно има някаква магия в него. Но какво ще търси магически предмет под леглото на Морфи?”
Докато си мислеше и задаваше още и още въпроси, забеляза, че наистина никой не я вижда. Сякаш беше, но и не беше там. Ощипа се, за да се увери, че не сънува и наистина не сънуваше. Реши да почака и да види какво ще се случи. Но нищо особено не ставаше. Всички пееха песни и се забавляваха. Видя Луничка, която й даваше подарък (“Какъв ли е?”), Релди, похапващ сладки, Мечо, разказващ смешни истории, Цветната Фея, гонеща пеперуди, Радостта, разнасяща радост, Слънчевото дете, даряващо светлина и всички, всички приятели от Тайната Гора. Може би вече половин вълшебен час следеше хода на Празника, когато с крайчеца на окото си забеляза как една черна сянка се плъзва през клоните на отсрещното дърво. Погледна натам, но сянката като че ли изчезна. След малко, обаче от околните дървета се надигнаха множество сенки, които обградиха Градината и празнуващите в нея. Една, явно по-могъща, се извиси над поляната и се изсмя със зловещ глас
- Вече всичко е свършило – изрече тя. - Предайте се! Тази Гора от тук насетне е моя!
Сенките се плъзнаха около вълшебните същества и те сякаш бяха затворени в капани.
В този миг Фей погледна към близката маса и видя подаръка, който Луничка беше (или щеше) й подарила. На отворената страница пишеше:
Смел бъди! И във сърцето
за приятелите място ти пази!
Със тях ще бъдеш ти владетел,
ще побеждаваш страх, злини.
Със тебе нека те да бъдат
във обич, но и в трудни дни.
Заедно можете всичко.
Приятелството е сила, помни!
Тя прочете стихчето на глас. Погледна към Градината и я видя да потъва в мрак. Тогава...
- Фей, Фей! Събуди се!
Морфи силно разтърсваше падналата на пода в стаичката му Фей. След още няколко разклащания и малко студена вода тя се свести и се заозърта.
- Хайде, ще закъснеем! Даже Празника трябва да е почнал вече. А и аз се забавих. Какво е станало с теб? - попита я той.
- О, не! Колко е часът? Трябва да побързаме.
И Фей се втурна към вратата. Морфи я погледна учудено и я последва. Когато излезе тя вече летеше по посока към градината.
Морфи едва успя да я настигне. Задъхано я попита:
- Но какво става? Кажи ми!
- Бързо! Нещо ще се случи на празника и ние трябва да сме там. Трябва всички заедно да сме там.
- Но какво ще се случи? Ти от къде знаеш? - още недоумяваше Морфи.
- И аз не съм много убедена, но приеми го като предчувствие. А и какъв беше онзи предмет под леглото ти?
- Какъв предмет? - стъписано погледна той?
- Ами.. Хайде, по-късно ще ти разкажа. Сега да побързаме!
И двамата продължиха бързо напред.
В това време всички гости вече бяха пристигнали и забавата бе започнала. Само Луничка се чудеше защо Фей и Морфи още ги няма. Но познаваше приятелите си и знаеше, че ще дойдат.
“ Сигурно Фей пак се е отплеснала по цветята или с някои пеперуди.” - помисли си тя.
Всичко изглеждаше тихо и спокойно, отвсякъде лъхаше на щастие и нищо не предвещаваше нищо лошо. В същото се надяваше и Фей, както и всичко да е било лош сън. Но когато вече приближаваха Градината не се чуваше нито музика, нито смях.
По същия начин, както във видението на Фей, сенките бяха изникнали неочаквано и сега държаха всички в плен. Когато най-сетне Фей и Морфи пристигнаха Зловещата Сянка вече изричаше заклинание, за да потопи всичко в мрак. Двете вълшебни същества се скриха зад един храст, но Фей знаеше, че трябва да се изправи срещу Сянаката. Само така можеше да опита да се спасят. Тя изскочи иззад храста, въпреки протеста на Морфи и застана на входа на Градината.
- Знам коя си. - извика Фей на Сянката с надеждата да я забави. –Дошла си за нашата Гора, но няма да успееш. Ние сме по-силни от теб. Ние сме приятели!
Чу се зловещ звук, приличащ на кикот.
- И аз знам коя си. Очаквах те. Ще се радвам да отнема свободата ти. И на “приятелите” ти. Виж ги колко са жалки. Малки беззащитни същества. И Гората ви ще бъде моя! А скоро и целият Вълшебен Свят. Защото Злото живее в мен!
- Не! Ти си Завист. Но ние можем да те победим. И няма да получиш нищо! – извика малката фея, но в гласа й личеше страх. - Приятели! - обърна се тя към скованите фигури. - Чуйте ме! Чуйте ме в сърцата си! Усетете Любовта! Спомнете си Радостта! Аз сама няма да ви помогна, но всички заедно го можем! Нека спасим Вълшебното!
- Спести си приказките, нищожно същество! Аз съм по-силна!
- Не, не си! Защото... Защото... - Фей замълча, но в един миг си спомни стихчето и разбра, че това е отговорът. И че в това е спасението. - Защото Приятелството е Сила! И заедно ще успеем!
При тези думи черните сенки, които бяха сковали вълшебните същества, се пръснаха и изчезнаха. И тогава всички намериха отговора в сърцето си. И с цялата си сила изпратиха Любов и Радост към Злата Сянка. Обстрелваха я със смях и я замеряха с щастие. А Сянката малко по малко започна да се смалява. После всички се хванаха за ръце и изпратиха към нея, с цялото си сърце, приятелство. И тогава Сянката също изчезна, а слънцето отново засия по-ярко и освети цялата Градина. А всички казаха “ Приятелството е сила!” и почнаха да се прегръщат.
Всички бяха толкова щастливи. Повечето все още не можеха да осъзнаят какво се бе случило и им се струваше, че е било кошмар. И сякаш наистина беше. Всички бяха сънували лош сън, но бяха успели да се събудят. Заедно!
Малко по-късно, когато се поуспокоиха, Фей разказа за случката в къщата на Морфи. Той призна, че незнае нищо за този странен предмет, който така и не бе открит. Първоначално никой не повярва на Фей, но Луничка опроверга всички съмнения. Тя каза, че е написала посланието върху подаръка минути преди сенките да се появят и то с вълшебен молив, така че само Фей да може да го прочете. И всички признаха, че това определено е най-странното нещо, което може да се случи дори в една Вълшебна Гора. Но важното е, че всичко свърши щастливо и че всеки откри у себе си неподозирана сила. И научи може би най- важния урок - този за приятелството.
Автор: Яна Анатолиева Копчева |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 755
ХуЛитери: 0
Всичко: 755
haresva mi
