Металната щипка

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Металната щипка

Историята, която сега ще ви разкажа, започнала с едно съботно пране. В този ден г-жа Дора - жената на инжинер Топалов - намерила в джоба на мръсните му панталони метална щипка. С тая именно щипка инженерът си защипвал левчетата, но до този момент жена му, незнайно защо, никога не била забелязвала това. Затова, разбира се, никой не трябва да я вини, тъй като тя си била разсеяна и лишена от наблюдателност по рождение. Без да се замисля какво може да прави една метална щипка в джоба на нейния съпруг, Дора я мушнала в пеньоара си и само два часа по-късно, когато дрехите били чисти и изпрани, щипката за банкноти за първи път била употребена като щипка за дрехи. Тя имала доста високо мнение за себе си и това никак не й се понравило, но си замълчала, защото не искала да се покаже пред останалите щипки като невъзпитана.
На следващия ден, някъде по пладне, Дора отишла да събере сухото пране и ето че металната щипка се озовала в кошницата за щипки, заедно с редица други, които били същите като нея, ама дървени. Металната щипка доста се смутила, като се намерила сред толкоз непознати и като не знаела дали те ще са доброномерени към нея, се свила неподвижно в края на кошницата, без да им обели и дума.
- Привет! – рекла една от щипките и се обърнала към новодошлата – Ама каква си различна само! Аз никога не съм виждала особа като тебе! Ти сигурно си чужденка, а?
Металната щипка нищо не казала.
- Ето – рекла приказливата щипка на дървените си другарки – чужденка е и не ни говори езика! Жалко, сигурно знае много интересни истории...
- Да, жалко наистина – съгласила се друга щипка, за която било характерно, че обича да повтаря като ехо думите на другите;
- Обаче вижте я само каква е хубава!... цялата е от метал! – продължила приказливата щипка;
- От метал, точно така! И какъв метал! – обадила се отново и щипката-ехо;
Чак сега металната щипка разбрала, че разговорът се отнася до нея и понеже, както вече ви казах, тя била доста самовлюбена натура, туй особено много й се понравило. Почувствала се по-сигурна, щипката най-накрая се поразмърдала и като се наместила по-удобно в кошницата рекла:
- Не че не разбирам какво приказвате, ами нещо съм уморена от дългия път, който изминах днес и затова не ви поздравих досега...
Това, разбира се, било лъжа, понеже тя никъде не била ходила, освен от джоба на пеньоара на г-жа Топалова до простора, но тъй другите щипки не го знаели и като мислили, че им се казва истината, рекли в един глас:
- Значи все пак си чужденка? И пътуваш по света?... разкажи ни, разкажи ни!!!
(Дървените щипки били в тая кошница от дълги години, та били жадни да слушат приключенски истории)
- Добреее.... - рекла щипката, много доволна от бързо извоювания авторитет – Каква история искате да чуете? Защото аз съм била и в пустинята Сахара и на Малдивските острови! Че дори ми се случи да живея за цял месец на най-студената точка от Антарктика в иглуто на ескимоса Леден Нос!
От казаното всъщност нямало ни една вярна дума. По тия места щипката никога не била ходила, но нали постоянно била в джоба на инженер Топалов, та чувала от там какви ли не истории! Нейният господар, и туй никак не му прави чест, бил също виден разказвач на врели-некипели, коя от коя по-измислени и по-голяма фантасмагория. Само че, докато той не се радвал на успех с лъжите си сред своите приятели, тук думите на металната щипка дали мигновен резултат!
- На Малдивските острови и пустинята Сахара? В иглу на ескимос? – попитали едновременно няколко от щипките с неприкрита възхита – Ама разкажи ни, де!
И 38 щипки, точно колкото те били в кошницата, защракали от нетърпение да чуят историята....
Намерила си такива добри слушатели, металната щипка им разправила какви ли не измишльотини. И дървените щипки попивали всичко с такава наслада и възхита, та не е чудно, дето металната най-накрая и сама вярвала, че е екзотична чужденка-пътешественичка. Даже веднъж се увлякла дотолкова, че й хрумнало да спре да разказва точно в най-интересната част, защото уж била забравила езика на дървените щипки. “Тая кратковременна амнезия, на която сега станахте свидетели – продължила тя, след като се насладила на половинчасовите молби на щипките да продължи историята си – я имам от онова ми посещение в Тамбукту!... Там именно срещнах шамана Йорислав – Дългата ръка...” Впечатлени от образа на шамана, четири от щипките, които били с по-буйно въображение, се размърдали неспокойни в кошницата и най-накрая тупнали на земята. От това металната щипка още повече се възгордяла и се усетила като истинска господарка в кошницата.
Обаче колкото металната щипка обичала да послъгва, толкова тя била мързелива. На нея никак не й се нравило, че я простират всеки ден да виси и да защипва някой чаршаф, блуза, или панталон. Тя се смятала за изключително важна особа, родена да се излежава и да буди възхищение у другите, а не да работи, затова не спирала да мрънка:
- Ама не мога да разбера – негодувала тя – с какво съм заслужила таз несправедливост! Кажете ми, щипки, право ли ви говоря?
- Право говориш, екзотична принцесо! (с това обръщение дървените щипки започнали да се обръщат към металната, след като тя им разправила, че е “единствената дъщеря и наследница на царят на щипките на Калумберия”);
- Това, че вие работите – добре, съгласна съм! Все пак сте родени за труд и за неволи... но аз – единствената дъщеря на славния цар на калумберците...
- При това си се срещала с шамана Йорислав, който ти е дал да пиеш от отварата на мъдростта! – обадила се приказливата щипка;
- Да, да, шамана Йорислав – повторила щипката-ехо...
- Знаете ли какво, поданици мои (дървените щипки наскоро били провъзгласили металната за своя царица, защото “наистина било несправедливо една принцеса да е лишена не само от царството, но и от поданиците си!”)... Слушайте какво имам да ви кажа!
- Слушаме те, най-прекрасна! – рекли в един глас щипките;
- Мислих много и реших, че ние трябва да вдигнем бунт! Аз ще ви казвам какво да правите и ако ме слушате, нашата кауза ше победи!
- Ама коя е нашата кауза? – попитала една от щипките, която рядко се обаждала, но когато го сторела, винаги било уместно;
- Ха! Ето че пак трябва да ви уча! Ни една ли от моите поданички не знае коя е нашата кауза?
- Ни една ли? – повторила по навик щипката –ехо;
- Аз поне не знам...- признала една...
- И аз не знам...
- Аз също...
- Аз се досешам, нооо...
- Добре, добре, стига! – прекъснала ги маталната щипка – Тук има един господар и е редно той да говори! Та ето какво съм намислила... ние трябва да се обявим срещу това обиждащо ни работене! Това е казузата, за която ще се борим – ДА НЕ РАБОТИМ!!!
- Ама как тъй да не работим? – попитали няколко щипки – Ние нямаме избор... Нали затова сме създадени...
- ...пък и то не е обиждащо...
- И после? Как може да се съпротивим?
- Ех, глупавички мои – въздъхнала с престорена досада щипка – и на това ще ви науча... Слушайте...
И тъй, металната щипка им разказала надълго и нашироко своя план, който тя обмисляла от отдавна. Той накратко бил следният – всеки път, когато съпугата на инженер Топалов използва някоя щипка, за да закачи дреха на простора, те трябало да се мъчат всячески да се отскубнат от него. “Така – заявила самоуверено “принцесата от Калумберия” - ако сме упорити, г-жа Топалова скоро ще реши, че не сме й нужни и ще ни остави да си лежим в кошницата, където аз ще ви разказвам за моите приключения, а вие ще ми слугувате”...
- Добре, обадила се плахо една от щипките – ама г-жа Дора може да рече, че щом не сме й нужни, по-добре да ни изхвърли в кофата за смет...
- Точно така! – съгласили се няколко от щипките!
- Точно така! – обадила се със закъснение и щипката-ехо;
- Колко сте невежи! – рекла металната щипка и ги погледанала със снизхождение – то от далеч си личи, че не сте напускали кошницата! Защото, ако бяхте попътували и видели свят като мене, щяхте да знаете, че хората не изхвърлят нищо! Пък било то и вещите, които вече не им вършат работа....
Това металната щипка го била чула от инженера, който веднъж се оплакал на свой приятел, че неговата съпруга “ не стига, дето е разсеяна, ами и нищо не изхвърля! И аз се опасявам, че скоро вкъщи ще се заринем сред какви ли не боклуци!”...
Не след дълго всички “поданички” се съгласили, че “каузата” на металната щипка е справедлива и че трябва да се действа НЕЗАБАВНО.
Началото на изпълнението на план “Не на работата!” било поставено още на следващата сутрин, когато г-жа Дора дошла с пълен леген чисти дрехи. След като ги простряла, тя се прибрала в къщата да си върши домакинската работа. Но понеже си била забравила чехлите и очилата на терасата, малко по-късно тя се върнала там и какво да види! Всичките щипки били изпопадали! “Ама какво е това? – учудила се тя – няма буря, а щипките са изпопадали по земята!... Обаче, може пък да съм забравила да ги окача на простира и без да искам да съм ги напускала по земята... Да, сигурно така е станало!” И, като разрешила загадката, съпругата на инженера се навела, събрала “бунтовничките” и защипала с тях дрехите “ вече наистина!”... Но когато се върнала на другия ден да събере сухото пране, ето че щипките отново били на земята! А с тях били изпопадали и половината дрехи! Този път г-жа Дора се ядосала много, но понеже не й хрумвало, че щипките се бунтуват, тя стиснала зъби и без да каже нищо, събрала мръсните дрехи и те оново били извъртени в пералнята. След около два часа прането - бяло и чисто - отново висяло на простора.
- Пускайтее! – изкомандвала металната щипка, като видяла съпротивата, която се оказвала;
Щипките веднага се размърдали и пуснали изпраните за втори път дрехи.
“ Но това е безобразие! – извикала г-жа Дора, като видяла белият чаршаф да лежи отново на земята - Пълно безобразие! Що за щипки са това, щом един чаршаф не могат да задържат!... Не, аз нямам нужда повече от тях!...” И както била гневна, тя изтичала в кухнята, откъдето грабнала метлата и измела пръснатите по земята щипки, сред които била и “знатната чужденка”. И те всички отишли право в кофата! Такива мерки наистина били крайно несвойствени за г-жа Дора, но имало нещо, което металната щипка не знаела. Съпругата на инженера била разсеяна и изхвърляла рядко вещи от къщата си, но когато се ядосала, се случвало да прави и такива неща.
За щастие не всички щипки станали жертва на бунта. Имало няколко оцелели, които тоз ден не били използвани и сега лежали със свити сърца в кошницата. Сред тях била и нашата познайница - приказливата щипка, която побързала да се обади:
- Ама защо ли ни трябваше на нас да слушаме една чужденка? При нея в Калумберия може да не се работи, но на нас какво ни беше?... На мене не ми е тежко да държа чаршафа, ризата, или панталона...
- И на мене не ми е тежко – обадила се щипката – ехо;
В кошницата били останали 19 щипки и всички те потвърдили, че службата при г-жа Дора е лека и приятна. Тогава на приказливата й хрумнало, че тя и нейните другарки трябва да се зарекат никога повече да не се бунтуват. Щипките се съгласили с нея и, като се защипали една друга, си обещали тържествено:
- Ние никога повече няма да се бунтуваме срещу труда!!!
Каквото си обещали, те го изпълнили и така не дали друг повод на г-жа Дора да се ядоса. А, както вече знаем, тя само в такова състояние била склонна да изхвърля своите вещи... Затова дървените щипки живели заедно ощи дълги, дълги години в кошницата и си разказвали за екзотичната чужденка, дето навремето ги вкара в голяма беля!

Автор: Галина Светославова Петкова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите