Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 16:23:19 » Лебедът Вълшебник |
  |
Лебедът Вълшебник
На моя малък внук Мартин
- с обич най-голяма!
В топлото езеро на далечна страна се появил един голям бял лебед. По цял ден той плувал по гладката повърхност на езерото, пляскал с широко разтворени криле, извивал дългата си шия и я протягал дълбоко в тихата вода, за да търси там нещо за ядене. Патици и гъски минавали край него на шумни ята, а из водата скачали весело рибки и блескали със сребърните си люспички като ситни парички.
В езерото цъфтели изящни лилии и уханието им се разливало навред из простора. Стъпили на тънките си краченца чак на самото дъно, лилиите люлеели големите си като питки зелени листа, а сред тях белите им цветове свенливо се отваряли при нежния полъх на ветреца. Слънчевите лъчи попивали дълбоко във водата или пък, отразени от бляскавата повърхност, светлеели по лилиите и пръскали надалеч аромата им.
Около езерото тъмнеела висока гора. Из клоните на дърветата й прелитали птички. Пъргави катерички скачали насам – натам. Вятър – другоселец щом духнел в листата, някакъв странен звук се плъзвал над езерото и всичко потръпвало от страх.. Най-напред лебедът плахо свивал крила и търсел плитко заливче, за да се потули в гъстия шумак. Лилиите свивали цветовете си и стаявали ароматния си дъх. Рибките потъвали дълбоко във водата, а птиците се изпокривали в гнездата си, сгушили главички под крилцата си. Езерото замирало в унес, сякаш че било омагьосано.
Един ден странникът – вятър отново долетял над езерото и просвирил из гората. Лебедът изпляскал с криле и бързо се плъзнал към брега. Но още не се бил докоснал до земята, когато пред него, там където водата допирала корените на огромен дъб, паднало листенце с формата на мъничко човешко сърчице. Лебедът извил неволно шия и го захапал с човката си. В този миг станало чудо – нечувано – лебедът се превърнал в снажен момък, а листенцето – в хубава девойка. Двамата стояли на брега с долепени устни, а очите им се притваряли от нежност и свян.
Внезапно девойката се сепнала, отдръпнала се леко и запитала с тих гласец:
- Кой си ти, момко? Откъде си?
- Ясен се казвам. От далечна земя съм, девойко. Зла орисия в лебед- странник ме превърна, далеч топлина и храна да диря. А ти коя си, хубава девойко?
- И мойта съдба е като твойта. Латинка е името ми и на цветче от латинка бях превърната, та да ме носи леко вятъра на крилете си по чужди земи из далечни краища. Жив да си ми, вълшебнико, че накрай света ме намери и в човек ме превърна.
Латинка свела главица към момъка, а той я обвил с ръцете си и притиснал лицето си към нея. Макар и далеч от своя край двамата млади били най-щастливите хора на земята.
Край тях весело запели птичките. Езерото заблестяло, а уханните лилии отново отворили белоснежните си цветове. Всичко наоколо добило по-спокоен, по-хубав и по-тържествен вид. Доброто отново се възцарило на земята.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 984
ХуЛитери: 5
Всичко: 989
Онлайн сега:
