Еленчето Тошко

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Еленчето Тошко

Малкото еленче още като се роди в гъстите шубраци майка му го нарече Тошко. Незнам защо много й харесваше това име, пък и еленчето имаше на кафявото си гръбче едни бели петънца също като точици. И от тези точици на майката й дойде на ум името Точко или по-добре – Тошко!
Тошко бързо скокна на стройните си крачета и подири майка си в гъстака.
Когато навърши две годинки еленчето Тошко вече имаше още по две малки бодливи израстъчета на рогцата си, които като венче се бяха закривили над челцето му. Кафявите му очички бяха станали още по-бляскави и закачливи, а крачката му укрепнаха и станаха още по-стройни. В гората имаше толкова много крехки пъпки, свежи листенца и млади клончета по ниските дървета и храстите, а по полянките – хрупкава тревица. Това бяха все лакомства за еленчето и то си хапваше до насита от тях по цял ден. Лудориите му също не спираха от сутрин до вечер – надбягваше се с катеричките и глиганчетата, качваше се на най-стръмните сипеи и на два скока стигаше до бистрата рекичка, която течеше в най-затънтения край на гората.
Така до зимата еленчето Тошко порасна и укрепна още повече.
Една вечер, когато над гората валеше хубав сняг и всичко наоколо беше тихо и спокойно, еленчето дочу от някъде странен звън. Вдигна главица, перна напред ушичките си, огледа се. Изведнъж на близката полянка изкокна впряг от пет еленчета, които теглеха странна шейна, а в нея – добрият Дядо Коледа, с дълга бяла брада и хубав червен халат. Еленчето Тошко скокна бързо към шейната и рече на еленчетата:
- Може ли и аз да тегля с вас впряга? Тъй по-бързо ще стигнем при децата, защото Коледният празник наближава.
- Разбира се! - отвърнаха еленчетата.
Еленчето Тошко скокна при най-първото еленче, попълни впряга и всички заедно плъзнаха шейната с Дядо Коледа към децата, които го очакваха с блеснали очички и розови странички.

Автор: Христо Ганчев Мандев

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите