Коледна история

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Коледна история

Имало някога в един град едно обикновено семейство, което обичало
да празнува Коледа. Всъщност семейството не било обикновено, то било
единствено и друго като него нямало. И все още си живее някъде там,
съвсем наблизо и всяка година посреща коледните празници, както
много други семейства. Всичко преди Бъдни вечер се въртяло около
коледната елха - украсявали я, слагали старите стъклени играчки и редом с тях
окачвали нови, които били пластмасови. Такава била традицията - всяка
година на коледното дърво да има нови украшения. Семейството било
щастливо, че отново има красиво коледно дърво, радвали му се и дори
оставяли коледните лампички да светят нощем, за да бъде то искрящо
през цялото време. Всички така се потапяли в празничната атмосфера, че
не забелязвали какво става през нощта, когато всички си легнат.
Всяка нощ, щом къщата утихнела, в короната на елхата се
разразявал истински скандал. Едни срещу други заставали старите и
новите играчки, елхата и коледните лампички. Старите се мръщели на
новопристигналите, както правят всички стари със всички
новопристигнали. Новите не им отстъпвали:
- Вижте се! На какво приличате? Огледайте се една в друга, нали сте
лъскави - злобеели новите пластмасови играчки, въртейки се горделиво
в своите нови и искрящи цветове.
Старите играчки се опитвали да се огледат една в друга, но почти
нищо не виждали в олющената си и очукана повърхност.
- О - още по-заядливо ги подкачали новите играчки - не можете ли?
Това е, защото сте се обелили като юфка. За нищо не ставате!
- За какво сте се разкрещели?! - обаждали се лампичките - Без
светлина сте нищо. Вие отразявате нашата красота. Ако не светим, никой
няма да ви види.
От всички най-потиснати се чувствали старите играчки. Някои от
тях били толкова стари, че с тях са украсявали коледното си дърво
бабата и дядото преди много години. Новите играчки им се надсмивали,
обиждали ги, а старите си спомняли, че някога, когато били нови, са
били много по-красиви и изящни от сегашните нови играчки.
Никой не отстъпвал от позицията си, само гирляндът от светещи
лампички гордо и високомерно греел и се надувал да блести с всичка
сила. Един поизбелял клоун от старите стъклени украшения се мръщел
срещу някакъв окачен на съседния клон супермен, чието пластмасово
наметало било по-синьо от небето.
- Какво си ти? Сигурно дори ти не знаеш! - мърморел стъкления смешник.
- Аз съм супер, друго не е важно. А ти каквото и да си бил, вече не
личи, толкова ти се е обелило стъклото. Направо си станал прозрачен.
Скоро никой няма да те вижда.
- Той и сега вече е за изхвърляне. - обадила се една нова, червена
като кръв топка.
- Ние сме по-хубави, защото са ни правили с любов. Майсторът ни е
изработвал една по една, красиви, рисуваха ни на ръка. А вие - някаква
машина ви е изплюла набързо. И вие сте ми били украса - отвърнала една
Лампа на Аладин с отчупена дръжка.
- Всички само се хвалите. - просветнали лампичките - Ясно е, че
цялата ви красота идва от нас. Колкото по-силно светим, толкова
по-силно блестите вие и ставате по-красиви и искрящи. Никоя свещ не е
светила така силно, както ние.
- Защо вие, - намесила се елхата - новите, мразите старите
украшения? А лампичките светят, но техния огън е затворен, зад
стъклото им е електричеството, но те нямат онова което имаха старите
свещи.
- И какво толкова имаха? - попитал един космически кораб, който
"летял" между клоните на дръвчето, окачен на тънък конец.
- Светлина, топлина … уют - отвърнала елхата - Огънят над тях беше истински.
- А какво става като се стопят, а? - злорадствали лампичките.
"Ще минем и без тяхната топлина" изписал на монитора си малък
компютър-играчка и се залюлял в пристъп на технологична злоба на
тънкия конец, който го държал привързан на един клон.
Постепенно всички се уморили да се карат и в коледното дърво
настъпила тишина, така подходяща за една коледна вечер. Всички се
укротили и просто се отдали на блестене, искрене, пъчене и лъщене, за
да бъдат по-красиви и по-желани от другите. Минало известно време,
никой не обръщал внимание на другия, дори не се поглеждали. Не
поглеждали и към лампичките и затова никой не видял какво става. А те
просветвали и мигали, докато най-накрая така се нагорещили, че една
лампичка се стопила, подпалила се и паднала на поставката на коледната елха.
Пламъчето подхванало една от ниските клонки, превърнало се в
голям пламък и запалило елхата.
Всичко, което се случило след това, било ужасно и необратимо.
Сухите клонки на коледното дърво горяли със съскащ пламък, играчките
се пукали или топяли, лампичките също една по една припуквали и
угасвали, за да отстъпят място на разярения огън. Всички лъскави и
искрящи гирлянди и ленти, които трябвало да блестят и да засилват
празничното настроение на семейството, се сгърчили и почернели така,
че никой не би разпознал какво са били, преди да ги погълне огъня.
Пращенето на горящото дърво, а може би и стоновете на умиращите
играчки, събудили майката и бащата и те станали от леглото си, за да
видят какво се е случило. И двамата видели пожара, майката се затичала
да събуди децата и да ги изведе навън, на безопасно място. Бащата на
свой ред се държал мъжки и след като грабнал една кофа - напълнил я
бързо с вода и залял горящата елха. Сред дим и съскане най-после
разбушувалия се пламък бил потушен и всички се поуспокоили. На мястото
на красивото коледно дърво стърчал само обгорял клон, а около него
били разпръснати останките от коледните играчки, от лампичките и
гирляндите. Натъженото и объркано семейство решило да се върне обратно
в леглата и да остави почистването за сутринта.
- А ще имаме ли друга елха? А коледната украса? - питали децата
намръщения си баща.
- Друга елха ли? Не, няма да имаме. Тази година Коледа ще е без
елха. Дори и да вземем ново коледно дръвче, вече нямаме украса за
него. Всичко е изгоряло.
Натъжени били всички, но най-много страдали децата. Струвало им
се, че Коледа ще ги подмине, че няма да получат подаръци, че всичко е
било напразно. Те дълго се въртели в леглата си и не можели да заспят,
спомняйки си за хубавата Бъдни вечер, която прекарали миналата година.
Накрая решили тихичко да се измъкнат от завивките и да отидат при
изгорялата елха, за да се сбогуват с нея. Когато се изправили пред
нея, те видели една тъжна и мрачна гледка. В средата на поставката
стърчало почернялото стъбло на коледното дърво, а около него имало
купчина черна пепел и останки от клонки и украшения. И точно тогава,
преди да се върнат в леглата, на момичето му се сторило, че нещо
проблясва в чернотата на пепелта. То протегнало ръка и заровило пръсти
в останките на украсата. Когато ги извадило, в ръката му блестяла една
прекрасна и необичайна стъклена звезда. Била с неправилна форма, малко
накъдрена по края на лъчите, но много красива. Двете деца се
спогледали изненадани и неразбиращи и побягнали да повикат родителите
си.
- Татко! Мамо! Вижте! Вижте какво имаше под елхата!
Сънените родители се вдигнали от леглото си и бащата се усмихнал при
вида на звездата.
- Я виж ти! Коледата май все пак донесе нещо!
- Откъде се взе това? Нали всичко изгоря?! - попитало момчето.
- Струва ми се, че се сещам - отвърнал бащата - Стъклените играчки са
се стопили. Не знам как, но стъклото се е събрало и … ето ви коледна
звезда!
Всички заедно се порадвали на тази не толкова правилно изглеждаща,
но много красива и искряща звезда и решили на другия ден да купят ново
коледно дръвче и да го украсят някак.
Когато на сутринта се събудили, децата видели едно малко, но
събрало в себе си цялата зеленина на гората дръвче. Рано сутринта
бащата отишъл на пазара за елхи и го купил. То не било на поставка, а
в саксия, било живо и наистина вечно зелено. Когато поставили звездата
на върха му, дръвчето се преобразило и Коледата наистина се завърнала
в дома на семейството. Останалото било лесно и забавно. Вместо
стъклените и пластмасови играчки, поставили няколко ореха, обвити със
станиол и цветна хартия. Малко памук, накъсан на малки "снежинки",
изпълнил ролята на сняг. Електрическите гирлянди и лампички били
заменени с няколко цветни свещички, останали от тортите за рождените
дни на момчето и момичето.
Когато приключили, станало ясно, че това е най-красивото коледно
дръвче, което някога са имали на празника. Елхата искряла и греела с
целия блясък и красота и носела нещо особено, необяснимо, но толкова
познато в дома на семейството. Е, всички знаем ... Елхата носела
стария дух на Коледа.

Автор: Гено Николаев Недялков

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите