Парченце от небето

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Парченце от небето

Живял някога в едно приказно кралство един принц. Той израснал много капризен и разглезен, защото около него винаги се суетели поне две бавачки и слугини, които заедно с майка му угаждали на всяка прищявка. “Искам кон!” казал принцът, когато бил на пет годинки, и въпреки, че бил много малък, майка му не успяла да го разубеди и трябвало да изпратят един слуга да търси по широкия свят най-красивият и силен кон за принца. После поискал да му направят роза от диаманти, която да подари на своята годеница и всички бижутери в страната се надпреварвали да сътворят такова цвете. Принцът поискал и най-добрият художник на света да му рисува портрети, и най-добрият шивач да му шие премени, които най-добрият моделиер е измислил. И изобщо, принцът все искал и искал, и всичко, което поискал, му го давали. Така че той пораснал и на двадесет години бил толкова непоносим в желанието си да има всичко, и то веднага, че хората започнали да го отбягват. Това озлобило принца, той се затворил в прекрасната си стая на върха на кулата и отказал да излиза от там. Кралят и кралицата дори си мислели, че синът им може да е умрял, но слугата, който всеки ден му носел табла с най-вкусни ястия, ги успокоявал - съвсем не било така! Щом оставел таблата на стъклената масичка, принцът веднага започвал да му крещи и да го замеря с каквото му падне. “Махай се веднага!” крещял принцът и хвърлял по горкия слуга някоя копринена възглавничка или вазичка от скъп порцелан.

Така минавали дните и вече никой не се учудвал, че не вижда принца. Всъщност, забравих да ви кажа, че в това кралство нямало дни. Там винаги била нощ, макар че луната била голяма и светла, а всичките звезди сияели ярко. Но в кралството никой никога не бе виждал синьото небе и златното слънце. Затова пък имало книги, в които се разказвало за тях. Принцът жадно разгръщал страниците на книгите, писани от най-добрите писатели по света, развълнуван препрочитал най-блестящите поеми и един ден решил:
- Искам парче от небето!
Това ново желание не изчезвало нито за миг. Конят ще остарее и умре, диамантената роза може да се счупи, а пък годеницата още нямало, но парче от небето - то ще съществува вечно и никой няма да има второ такова! Накрая принцът сам слязъл в тронната зала при баща си и без предисловия казал:
- Татко, искам парче от небето! Да ми се донесе веднага!
Кралят се видял в чудо. Как тъй - парче от небето? Но щом принцът искал, трябвало да се намери. И така, кралят разпратил своите слуги да търсят парче от небето. Един от тях - съветник, учен, мъдър човек - бил чувал, че на края на света живеят вълшебни същества - сини птици, които имали силата да изпълнят всяко човешко желание. След няколко дълги седмици, през които принцът непрекъснато напомнял, че иска да му се даде парче от небето, съветникът се завърнал, носейки златна клетка. В клетката била затворена малка синя птичка.
- Тази птица - рекъл съветникът, - има магическата сила да изпълни едно желание. Тя ме пренесе от златните гори накрай света до тук само за миг. Вземете я, принце, и я помолете да ви даде парче от небето.
Принца, зарадван, грабнал кафеза и затичал нагоре по стълбите към своята стая.

- Искам парче от небето! - заповядал принцът, веднага след като оставил златната клетка върху стъклената масичка.
Но нищо не се случило. Синята птичка не помръднала от мястото си, дори не го погледнала.
- Ти не ме ли чу? - викнал принца. - Искам парче от небето.
Птичката отново не направила нищо и принца се ядосал още повече.
- Ах този слуга! - разкрещял се той. - Излъгал ме е! Ще наредя да му отрежат главата!
И тъкмо ставал, за да даде тази заповед, когато птичката проговорила с човешки глас:
- Не те излъга - рекла тя. - Но това, което искаш, никой не може да ти даде.
- Защо не може? - заинатил се принца. - Нали ти си вълшебна птица и можеш да изпълняваш желания? Дай ми парче от небето, тогава. Може и съвсем малко парченце, само ми го дай! Защо не можеш?
- Пусни ме от клетката - помолила птичката, - и ще ти кажа. Обещавам, че няма да отлетя.
Принцът първо не искал, но после затворил всички прозорци и отключил вратичката на златният кафез. Синята птичка мигом изхвръкнала, кацнала на пода и се превърнала в чудно хубава девойка. И дрехата, и очите, и косите й били сини като небето, от което принцът искал парче. Такава красавица той никога не бил виждал.
- Седни сега - казала, - а аз ще ти разкажа защо не мога да ти дам небето… Имало едно време едни човечета, - започнала да разказва тя, - които живеели под земята…
- Аз не съм малък, не искам да слушам приказки! - прекъснал я принцът.
- Това не е приказка - отвърнала девойката. - Слушай сега! Имало едно време едни мънички, съвсем мънички човечета - толкова малки, че се събирали в кибритена кутийка. Те живеели в своя подземен град и никога не излизали от него. Но един ден едно от тези човечета, което било по-любопитно от другите, решило да види какво има над техният град. Пътят му нагоре бил дълъг и труден, но накрая то стигнало до повърхността. Зелените треви се извисявали над него, огромни като вековни дървета, и то с мъка си пробивало път напред. Но когато най-после се измъкнало на светло, видяло най-прекрасното нещо в живота си. На земята блещукало нещо ярко и синьо, каквото то никога не подозирало, че може да съществува. Толкова се харесало на човечето, че то веднага събуло малките си обувчици и ги напълнило до горе, а после се втурнало надолу, за да покаже на своите приятели какво е намерило. Но когато стигнало до града и погледнало в обувките си, там имало само мръсна вода. Човечето я изляло и се върнало обратно горе, този път с голяма съдина, която да напълни със синята течност. И отново, когато се върнало в подземния град, в съдината нямало нищо друго, освен вода. Човечето се прибрало в своята къща и цял ден съзерцавало водата в съдината, а на вечерта, ядосано и натъжено, се върнало обратно горе, за да излее там, откъдето я взело. Но каква била изненадата му, когато не намерило нищо на това място - само влажна земя! Това още повече го натъжило, то плиснало водата и тъкмо да се затича към дома, станало чудо - преди мръсната вода да попие в земята тя станала също толкова синя, колкото сутринта. Тогава човечето седнало на едно камъче и се разплакало, защото разбрало, че никога няма да има дори капчица от вълшебната синя течност. Когато станало да си върви, случайно погледнало нагоре и за пръв път в живота си човечето видяло небето. Над цялата безкрайна земя имало прекрасен син похлупак! Човечето разбрало, че през цялото време е гледало отражението му в локва дъждовна вода. Сърцето му се изпълнило с радост, защото вече знаело, че всеки ден може да вижда красивото синьо небе.
- Значи никой не може да има небето? Дори съвсем малко от него? - попитал огорчен принца.
- Небето е за всички - отвърнала синята птичка. - Аз мога да ти го покажа, ще те заведа на място, където можеш да го гледаш всеки ден!
Принцът веднага се съгласил. Синеоката девойка отново се превърнала в птица, а той яхнал бързият си кон. Птичката летяла, а принцът я следвал - все на изток, към границата на кралството. Накрая, когато излезли от него, се озовали на голямо зелено поле, над което в синьото небе греело слънцето.
- Толкова е прекрасно! - възкликнал принцът. - Много ти благодаря, че ми го показа! Толкова е красиво!
Птичката си мислела дали да не отлети, но като чула тези думи, се отказала. Сините птици изпълнявали през вековете желанията на хората - и добри, и лоши желания, които променяли живота им. Но за първи път синя птица успяла, без дори да изпълни желанието, да направи някого добър. Тя отново се превърнала в човек и загледала небето, заедно с принца. А той не можел да отмести поглед от нея.
- Ти си толкова добра и толкова красива! - казал й той. - Имам едно последно желание, но го изпълни само ако искаш. Искам да станеш моя жена!
Тя веднага се съгласила. Двамата заживели в къща точно на края на кралството и всеки ден заедно отивали да погледат небето. А когато старият крал се споминал и принцът заел мястото му, не скърбил за изгубеното небе, защото винаги можел да го види в очите на своята съпруга.

Автор: Вася Константинова Койнова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите