Зимна поезия

СРЕЩУ НОВА ГОДИНА

Гарван грачи на комин. Кума Лиса точи млин. Кумчо Вълчо от гората носи за пещта дървата. Заю Баю пещта пали и на другите се хвали:

— Работлив съм за шестима. Аз съм майсторът на млина! Без пещ хубав млин не става!

— Мълчи, Зайо! — виква Лиса. — Тъй не думай, засрами се! Че без моите ръчички ще преглъщаш сухи трички!

— А дървата кой донесе? — Кумчо Вълчо се намеси. — Но за млин не се придиря, па и род сме най-подире!

Гарван грачи на комин. Лиса носи топъл млин. На софрата го поставя, кани Вълча, кани Зая.

И залапват трима млина — срещат Новата година.

Гарван грачи на комин:

— И аз искам топъл млин! Кума Лиса му отвръща:

— Заповядай в нашта къща!

И Гарванчо долетява, наготово се гощава, па за Новата година, както му е обичаят, дига тънка дряновица, удря Вълча, Лиса, Зая — ред поредом ги изрежда, суровака и нарежда:

— Сурва, сурва година, по Вълчова гърбина, по Лисини краченца, по Заюви ушенца — да ги злото забрави, да сме живи и здрави до година, до амина — да похапнем пак от млина!

Ран Босилек

По Коледа ме стигна новината, че си е отишла безвъзвратно от нашия объркан долен свят безкрайно талантливата и светла Елена Деянова. Отишла си е още през май и въпреки целия този информационен поток, в който живеем ежедневно, стана така, че разбрах за отпътуването и на Коледа. Дея беше много скромен човек и блестящ поет, родена през януари, написала е прекрасни зимни стихотворения. Мисля, че има ник в хулите, но така и не успях до момента да го намеря.
Светли селения за нейната вечна душа!

Тя беше такова кокиче.

Януарско стихотворение

Под скъсания чул на януари

разрошени врабци

кълват деня.

С набъбналите капки дъжд

се хранят

и лягат в облачните си гнезда.

Над тях –

изпрана риза е небето,

издута и препълнена от сняг.

Пера и пух

валят, валят...,

където

мъгливите врабци насън летят –

до утрото,

по януарски сбито.

Замръзнало като троха в снега,

едно кокиче пърха над мъглите.

На него

сякаш се крепи светът.

Снежната

Аз ли съм тази, снежната,

дето сред пътя разчупен

вятъра върти с вретено

и пред вратите го трупа?

Ти ли си онзи с брадвата,

дето разсече месеца

и на рогата му ледени

си ми увисил менците?

Аз ли превивам къщата

и ти омесвам плещите,

ти ли с хляба разпукнат

тежко вървиш насреща ми?

Ти ли – узрял от вино,

оголил с гърди главните?

Нощта е курбан за вълци.

От Лукавия са звездите.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите