"Очи към себе си"/ 2025 Произведения

ХуЛитер Записан(а): Jun 05, 2010 Мнения: 139

Едно ми е прокудено Моргеново. И то от какво, от един нищо и никакъв Морген, дето да те прати за зелен хайвер, че и отатък него. Та, да си дойдем на думата, де. Морген - един такъв простичък, безобиден. Не може да предположи човек как една думичка само може да те върти на пръста, че накрая да ти изгори крушката от яд. Е, нали я знаете оная игра щастие, нещастие, път, писмо. Е, нещастието го напуснах на път в търсене на щастие. Остана писмото. Чужда държава, чужди порядки. Та, сутрин първа тръгвам по чуждите улици с чуждите хора и непознатия им език. Е, малко поназнайвам, де. Какво пък, други живуркат тука по двайсет години и бъкел не знаят. И така, в този разбъркан ред на мисли, стигам до социалните. Пред вратата портиер:
Гутен морген! - възпитано и гордо казвам аз.
Мооорген!- чувам отговора, провлечено и спокойно.
Хм, хайде, врътвам се на пети и в къщи. Като е рекъл и утре е ден. На другата сутрин пак същото упражнение. Пак възпитано се изстъпвам аз:
-Гутен морген!
- Мооорген!
Хай да му се не види. Така цяла седмица. Отивах и се връщах. В петък си казах, ако и утре ме върне пък ще го питам кога, че не бързат не бързат, ама аз бързам, туй са пари.
Гутен морген! - И го загледах втренчено в очите да видя какво ще рече този път.
Бе, ти да не би да идваш тука всеки ден само за да ми кажеш едно добро утро?
Ми не, искам само да вляза да си свърша работата вътре, ама ти всеки път ми викаш Морген, тоест утре и аз си мисля, че днес не може.
Ха-ха-ха,- закънтя смехът му по стъпалата на широко отворената врата.

Бях млада и хубава - на седемнадесет и влюбена. В Панчо! Той бе моята първа и последна любов, и аз на него. Как го постигнах ли? Ами без да искам. Взела съм му страха, но в самото начало на отношения ни. Ще ви разкажа.
Бяхме гаджета, беше онова далечно време, когато нямаше ни Интернет, ни мобилни, дори стационарните телефони не достигаха и общувахме основно с писма, пътуващи по три дни в една посока. Пишехме ги на обикновен кариран лист и ги поставяхме в мръсно бели пликове с печат „две стотинки“ вместо марка, и ние двамата - както всички останали. До момента, в който открих, че мога да купувам от варненската филателия снежнобели или цветни пликове и дори листове за писма с картинка в горния ляв ъгъл. Да, но в Козлодуй нямало филателен магазин, и той, дето се вика, да не остане по-назад, много по-назад, решил че ще праща неговите в пликове за въздушна поща. Това, че са се смели пощальоните, не е проблем, смехът е здраве. Това, че пликовете „пар авион“ освен нежно сини бяха и напълно прозрачни – също, тъй като той не забравяше да постави писмото в допълнително листче. Не би било проблем и да ползва половин кариран лист, неизписаната част, ако върху нея не бяха останали части от букви или ако не бях допуснала какво е било написано. Обаче аз не само допуснах, аз сравних и доказах на себе си, че думите са били две и не други, ами „Целувам те“.
Ако ми се случи това сега, ще ослепея от ревност, но тогава се сещах за много неща и то навреме.
Да, вероято тези две думи бяха последен ред от писмо, но то е останало все пак в чернова, щом е откъснато парче хартия. Но защо е преписвал писмото? Той не ползва чернова: казва, че така се губи спонтанноста, пращал ми е писма със задраскани думи? Сменил е съдържанието, споделил е нещо спонтанно и после е решил, че е по-добре да не ми го казва. Имало е съществена разлика между двете, навярно първото е било по-дълго, после е преписал част от него. Ще си попитам аз! И попитах, ама как!
„В неделя вечер бях в стаята ти. Видях, че ми писа друго писмо, по-дълго. Защо не прати него, а го скъса на две? Скри нещо от мен. Кажи ми, моля те, какво и защо?“.
Странно ли е, че получих въпрос вместо отговор. „Кажи откъде знаеш всичко това, защото иначе ще се побъркам?“
Ами то си беше за побъркване! Бяхме на 500 км един от друг. Аз бях във Варна, в пансиона на Френската, откъдето излизахме само за минути през следобедните часове и за нещо важно. А и той не можеше нито да дойде, нито дори да се обади по телефона - работеше на националния младежки обект Първа атомна в Козлодуй без почивен ден, телефони там имало само в кабинетите на шефовете, а при мен – само при директора и в портиерната.
Не можех да допусна да се побърка, не можех да му кажа истината и за да оставим случая настрана, написах: „Моля те, не се побърквай! Извини ме, аз само ти разказах съня си! Сънувам понякога такива сънища.“
Но това - за моите сънища - имало ето такъв ефект: отдавна сме женени, внуци имаме, но и до ден днешен той всяка вечер ми докладва коя как го е погледнала, какво му е предложила и как ѝ е отказал.

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2025 Мнения: 3

(фолк - хумористично)

Аз всеки ден към теб поглеждам –
понакривил ли си калпака.
Дали си приповдигнал вежда,
дали въПще мЪ, либе, чакаш?

Но ти мълчиш – мълчиш кат' пукал,
та чак ми иди да та фрасна.
За ко изобщу ми почука?
И за кък'о въобще ма млясна?

А на хУроту що са хвана,
ду мене баш сЮфсем да бъдиш?
Ни е ли, за да ти пристана?
За ко сига така ма пъдиш?

Каква мухъ въпще ти влези
пудмолну тебЯ у главЪта?
Нали ми речи, либе, нежнУ:
"Най-скоро сватуви шти пратя!"

Нали ми речи, не веднъжка:
"Убичам та. И шъ тъ зема!" –
кога са любихми изпъшка
два-три пъти с лИбоФ под трема.

За ко зафана да страниш,
след тази знойна авантюра?
Видях та как пишман са крийш
еднажди, мърляФ, при кюмюра.

На мен не ми минават тез –
да знайш, скорУ ша са среШним...
И ша изпадниш във потрЕс
коремът ми, кат' блесни.

Поетесата с метлата – Рада Цонева

ОтговУр от юнака, подпрян от… метлЪтЪ:
(Мара, в случая Марчо - към Рада)

Ми съжЕлявам! – ш' ти рекъ
ей тъй, мЪ без да ти гУворя.
То, ти ма фана за ръкЪ,
сама мЪ фърли У обора.

Аз бях идин пишман ерген –
момъ не бях и пумирисвал!
МЪ ти кът сЪ простря връз мен,
сенотУ чак сЪ шашардиса!

И после – два, три, чет'ри, пет…
До толкоз даже не сполучих
да преброя. Ма за късмет
да бягам бържИ, сЪ научих.

Но ти мЪ дебниш 'секи ден,
и нощем скрита, пУт лунътъ,
с един набъбнал сЮтиен,
с метлЪтЪ гневна до вратнята.

Затуй, от зор, кът заслепен
сЪ метнах пагубнУ в кюмюря.
А ти с един ръждив ръжен
мЪ гепса ядно за путурите...

„Ни съм такваз!“ – крещеши ти.
„Не съм такоф!“ – отвърнах язе.
А портата ми, на трески
я срути ти от гърчав спазъм!

Дубре де, шЪ тЪ зема ас!
И ощИ утре шЪ тъ зема.
Да н' съм пък нЕкой п*дирас,
да ти пУдсмърчам, катУ хремав!?

Пък, щом си и с подут курем,
яс щЪ-не щЪ съм нЕкак длъжен
да дода. И да съм сЮфсем
под чехъл тежък. И заслужен…

Павлина Йосева – Мара Пинчева ( МарчУ)

*** и двете участваме, на принципа: "Един за всички, всички за един". Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2025 Мнения: 3

Към систра ми Pavlina Yoseva ,
по извесНа, ф тези срИди, кату Мара Пинчева СмИхуркУва:

- Ний ли шилета сми с теби,
или 'ората са луди -
взели на морал да учат някуй,
дет са чесну труди?

Не, бе, питам та другарски -
де ли да са дяна?
Да ни съм живяла царски,
че е тази драма?

Копам си у мойту лози -
попа вика "Спирай!"
Напуследък ма турмози
Ф МесинЖер напира,

да ми спраща хипУтези
и да ма завръща -
четух, четух и съ плезих:
- Не и ф мойта къща!

Аз на попуве - ни вярвам!
Ша ма извиняват!
И на снимка ма издразват -
да ми прокубяват.

Ша ми вика той - "Покай се!"
Ша ма гледа лошу...
(Имам чувствуту, чи знай се
за съседа Гошу.

Той пък щот е много стока!
Попа, де, не Гошу.
Взел, баш мене да ме хока -
аз пък са кудоша.

Радка Митлинчева – Рада Цонева

От Мара ПинчевЪ
към Радка МетлинчевЪ:

Сестро, също като теб, знам ли к‘о ми става!
Поп кът зЪрна, сякаш чЕ дявУл съм видяла.
Еле пък, ку е от тез, с многУ мазнУ расо,
пък сЪ праИ на злочест, докЪт ощИ мляска…

А очитИ му блИстът жарко-похотливУ,
мЪ размахва ядно пръст и мЪ съди живо:
деколтето ми билО пищнУ и дълбоко,
най-отгоре виждал Бог, че съм грешна ‘ного…

В жоба му шише стърчи. Дъл – с водЪ свИтена?
Ма подмята тез очи фсе към сютиеня…
ДокЪт казва: „Чадо, ти-и-и… 100 пъти… молитва!“
Гледам как корем стърчи. Баш към мен залитва!

Зная. Иска да спаси грешното ми тялУ,
уж душата ми гълчи, а мЪ гледа в цялУс!
И над негУ има шеф. Сичку шЪ разкажа.
И тогаз шЪ йе злочест, повече от мазен.

С баба попадия ний дружки сми си стари.
Няма ‘ного да гУ бий, като гУ набара!

Мара Пинчева - Павлина Йосева

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2025 Мнения: 3

СМС от Холивуд
Мара Пинчева - сиреч Павлина Йосева

Получих sms от Холивуд.
Те час пу час звънят, та са не трае!
Оф, сигур тряб‘а `ногу да си луд,
все мазни главни роли да играйш...

Сига ни мож`! Козъта ша дойъ.
Мисирките с мамул ша пона`раня.
To с тъз склерозо-смахната главъ
са сетих, чи ша вдигам, кът забр‘аих.

Прасету и без туй си е свиня!
Ши наторя фасуля и пиперя.
Уф, пак звънят! Напра`у ша умръ
ут тъз американЦка далавера!

Щот няма втора същу къту мень,
ей тъй да са надупва у екраня!
Той, Спилбърг чак са фърга пу корем,
и дажи искашИ да му пристана...

Ша спирам да приказвам, чи звънят.
Отивам със галош да ги умеря!
Ей тъй егоистичнУ шЪ лишъ
светъ от мойта `убус чуждуземнъ!

относнУ ХоливудскиЮ SMS:

Сакън, Систра ми, няА тъ дадем!
Къф Холивуд, какви ти главни роли?
Ку ще да доди Хавиер Бардем
спицЯлну и гурещу да тъ моли.

Си гледат рабутата, тез вупще!
Закот нарочну начи тъ размацват.
Ми тоз дубитък кой ша гу пасе
ку земат в ХоливудЯ А тъ прилапцат?

И другу са зачудвам ут сига -
пиперя, айди, да ричем чи гу пуливам,
Убачи ш ма устайш ли пък сама
тъз цялта публика да я разсмивам?

Аман-заман тигли им едно "НоУуу"!
СтоичкуФ си земни да им прИвежда.
Закот ша искат кату Шарън Стоун –
да вдигаш крак връз крак и дясна вежда.

Нали ги зная кви са маскари -
харесват тъ, защот си страшна терца.
Обачи най-дубре им откажи
дан земи някуй тъ намандахерца.

Радка Метлинчева – Рада Цонева

В роклята си с цвят на прясно зеле и
плисирана като листата му пола
една местна неизвестна поетеса
за награда качва сцената.

Стъпалата са възтесни и
се клатят стъпалата,
поетеса неизвестна
си намества очилата.

Ей, на косъм се размина -
качва, слиза, не се спира…
Горе, долу - не е лесно,
тук ли днес ще се умира?

Стъпалата се люлеят -
тесни, дървени и стари,
вече трети път се пъне,
ще успее ли, другари!?

Залата е дъх стаила,
даже никой не се кашля -
откъде е тая сила -
за четвърти път, бе наш'та?!

Тя не се отказва лесно -
този връх от три степенки
го превзема често, честно -
дайте триумфална лента!

Стъпалата разтрепери
тази местна поетеса,
неизвестни намерения
там и пазят интереса.

Зелевата рокля стана
маринована салата -
слезе вече от Балкана
поетеса непозната.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите