Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 381
ХуЛитери: 0
Всичко: 381

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Покана, ама не съвсем
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
alidora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 09, 2006
Мнения: 22

МнениеВъведено на: 22 Фев 2024 22:05:36 » Покана, ама не съвсем Отговори с цитат върни се горе

Звъни ми телефонът, ама настойчиво някак, като на природно бедствие звъни.
Пък аз съм затънала в едни сложни проверки на контролни работи, все едно ще разчитам продължението на розетата от Плиска. Моите ученици с последователна и завидна упоритост се опитват да превърнат българската азбука в китайска кирилица, та леко поизнервена плъзгам зелената слушалка.
- Алоо, г – жа Иванчева?
- Имате грешка, - отговарям машинално и тъкмо да плъзна обратно, чувам отсреща сърцераздирателен писък:
- Чакайтеее, моляяяя…
- Вижте сега, госпожице – изнервянето ми се покачва с пет октави едновременно – чака се влак или автобус (умишлено съкращавам другите превозни средства) , пък вие едва ли сте някое от изброените.
Тишината отсреща се проточва. Почти виждам изцъклени, сини очи с огромни, изкуствени мигли, втренчени в отровно – зелени, изкуствени нокти, сякаш от там всеки момент ще изскочи развръзката на затруднението.
- Трябва да ви информирам – задейства се накрая момичето след минута размисъл, сигурно за останалите превозни средства.
- Ако е за глобалното затопляне, хич и не се пънете – решавам да си взема кратка почивка от йероглифната кирилица, която вече подозирам, че пишат с цел многопосочно и многосмислово разчитане.
- Ъъъъъ, не точно...- объркана е отсреща госпожицата и пак сигурно се консултира с ноктите си.
- Трябва да ви поканя….. - ехаа – изобразявам гласов ентусиазъм. Да ти се обади непознат и да те покани на гости.
- Вие нали сте от София, че то събитийто е там?
- А вие от къде знаете? – контрирам, културна като богомолка след процедура по продължаване на рода.
Настъпва пак тишината със зелените нокти.
- Ами, вие сте дали съгласие, да бъде ползвана вашата информация от трети лица – изрецитирва момата, намерила в записките спасителния отговор при възможно задаване на такъв въпрос.
- Нищо подобно не съм правила – дали пък не ми се е ъпдейтнала операционната система и всички файлове „мемори“да са заминали в девета глуха. После се сещам, че всъщност не съм госпожа Иванчева.
- Нали сте от София? – пак е объркано гласчето и звучи вече разколебано.
- Ама вие, госпожице, как така се интересувате толкова от непознати. Ако аз, например, ви попитам, от къде сте?
- От Силистра – малко се понижава гласчето сякаш се срамува. Ама живея в София, вече пета година – тук октавата се качва поне с осем степени.
- Браво – говоря равно, като тухла в стената - И?
- Какво и? – не схваща - Аз всъщност вече съм си чиста софиянка.
- Ти да видиш – включвам на професионално деформирания, назидателен глас. – Слушайте ме сега, госпожице. Да си софиянец не е едно голо местоживеене в Люлин 7. Софиянецът е умен и начетен човек, чийто интелектуален капацитет трябва да бъде много повече от този на слънчасала овца по пладне и то преди да се обере арпаджика. Освен това, при пристигането в заветната столица всеки кандидат - софиянец трябва да изхвърли през прозореца, още преди „Църна маца“, всяко снизхождение, което би могло да влезе в употреба при бъдещото съжителство…..
- Извинете – аз всъщност трябва само да ви поканя – прекъсва безцеремонно госпожицата, незапозната с елементарните условия на общуване.
- И трябва да е културен – успявам да вмъкна, но тя, явно отегчена от непознатите думи, набира инерция: – Нали сте в София? – повтаря се, ама сигурно зелените нокти нямат повече жокери.
- Всъщност не съм – взе да ми домъчнява, че няма да ходя на гости, пък било то и на непозната мома със зелени нокти и мисловна дейност на слънчасала овца.
- Аааааа, значи няма да ви каня – тя отново изпада в объркване и сигурно пита показалеца какво да прави от тук насетне.
- Айде сега - тук вече се обиждам - щом не съм в София, няма гости, така ли? Само софиянци ли каните, ми то това си е чиста местодомуваща дискриминация.
- Кое, какво ? – не успява да проследи мисълта ми госпойцата и объркана отново от сложните думи решава да започне отначало.
- Здравейте, госпожо, имам удоволствието да ви поканя….. – хайде сега пък ме каните – става ми вече забавно, нали последно не ме искахте?
- Ама нали сте от София – чуди се накъде да захване гласчето и сигурно си гледа палеца с насълзени очета.
- Всъщност, да, от София съм, но в момента не живея там – отговарям с толкова равен глас, че можеш да се пързаляш върху него и то с кънки с остър връх.
Туш – мишената е сразена, тишината от телефона е гъста, като социалистически шипков мармалад – с нож да я режеш.
- Благодаря! – промълвява съсипан женски глас по едно време, явно стигнал до края на триредовите си записки.
Без малко да попитам „За какво?“, но погледът ми прелетява върху купчината с новосъздаващата се йероглифна кирилица и благоразумно прекъсвам разговора. С усмивка. Денят е хубав. Времето е хубаво. Животът е хубав. Когато знаеш, защо го живееш.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна

МнениеВъведено на: 23 Фев 2024 15:13:30 » Тези телефонни истории.... Отговори с цитат върни се горе

Понякога ги съжалявам горките момичета и момчета, ама нас кой да ни ожали? Кефя се на сладките ти лафчета...
" отговарям с толкова равен глас, че можеш да се пързаляш върху него и то с кънки с остър връх." Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София

МнениеВъведено на: 26 Фев 2024 02:05:15 » Отговори с цитат върни се горе

На един изпит по психология, преди години,един от въпросите беше:Какво е антиципация? Незнанието на отговора на този въпрос ми намали оценката с една единица и тя стана петица, вместо отличен. Но така научих какво е- предугаждане, избързване. Very Happy Независимо от развоя- понякога може да подадеш солта на накой преди да ти я е поискал и да е правиллно, но понякога е с обратен знак Smile
И ето я тук антиципацията в пълният си илюстративен блясък! Very Happy така и не стана ясно на какво щеше да е поканена госпожата , но посланието е ясно : Не ми звънете, когато преглеждам контролни, особено ако сте руси, с опулени очи и зелени нокти. Дори да не сте такива, пак сте точно такива, щом точно сега сте се раззвъняли! Laughing
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791

МнениеВъведено на: 26 Фев 2024 21:26:31 » Отговори с цитат върни се горе

Ох! И аз като се пишех софиенка тъй фалцетно и изстрелващо октавно се представях и всички познаваха по гласа ми, че съм колоратурно сопрано, ама ела ма виж сегичка на село... Мълча си, само към кокошките се опитвам отвреме навреме да вдигна глас, но той е паднал право пропорционално на настроението ми като селянка под линията на безнадеждност. Добре, че аз и кокошките ми си имаме един петел – мъжът ми!🥰 Глас не вдигам, но гребена му още мога! Ако не вярваш, питай го!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
IGeorgieva
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София

МнениеВъведено на: 24 Мар 2024 11:29:24 » Отговори с цитат върни се горе

Кани ли са ме на козметични процедури, масажи, откриване на магазини, напоследък включиха здравни събития. Сигурно заради възрастта. Smile Отначало бях любезна, после резервирана, но никога не съм провеждала толкова забавен разговор. Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
alidora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 09, 2006
Мнения: 22

МнениеВъведено на: 26 Мар 2024 22:52:13 » Re: Тези телефонни истории.... Отговори с цитат върни се горе

Markoni55 написа:
Понякога ги съжалявам горките момичета и момчета, ама нас кой да ни ожали? Кефя се на сладките ти лафчета...
" отговарям с толкова равен глас, че можеш да се пързаляш върху него и то с кънки с остър връх." Laughing


Аз пък се кефя, когато някой чете и се кефи.
И не, не ги съжалявай. Те още не знаят, че не всичко е на всяка цена.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
alidora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 09, 2006
Мнения: 22

МнениеВъведено на: 26 Мар 2024 23:02:15 » Отговори с цитат върни се горе

pc_indi написа:
На един изпит по психология, преди години,един от въпросите беше:Какво е антиципация? Незнанието на отговора на този въпрос ми намали оценката с една единица и тя стана петица, вместо отличен. Но така научих какво е- предугаждане, избързване. Very Happy Независимо от развоя- понякога може да подадеш солта на накой преди да ти я е поискал и да е правиллно, но понякога е с обратен знак Smile
И ето я тук антиципацията в пълният си илюстративен блясък! Very Happy така и не стана ясно на какво щеше да е поканена госпожата , но посланието е ясно : Не ми звънете, когато преглеждам контролни, особено ако сте руси, с опулени очи и зелени нокти. Дори да не сте такива, пак сте точно такива, щом точно сега сте се раззвъняли! Laughing


Тази антиципация ми прозвуча малко като констипация, ама аз по принцип съм скарана с психологията. А иначе, като видя, че номера, от който ми звънят започва с 02, направо моменталически си предугаждам разговора. Опитах да не вдигам, но настойчивостта да се свържат с мен е сравнима единствено с тази на мобилен оператор и то 6 месеца преди да ти изтече договора. Интересно, че последната я заплаших с обаждане в комисията за защита на потребителите и оттогава всички рязко спряха да ми звънят.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
alidora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 09, 2006
Мнения: 22

МнениеВъведено на: 26 Мар 2024 23:11:17 » Отговори с цитат върни се горе

pastirka написа:
Ох! И аз като се пишех софиенка тъй фалцетно и изстрелващо октавно се представях и всички познаваха по гласа ми, че съм колоратурно сопрано, ама ела ма виж сегичка на село... Мълча си, само към кокошките се опитвам отвреме навреме да вдигна глас, но той е паднал право пропорционално на настроението ми като селянка под линията на безнадеждност. Добре, че аз и кокошките ми си имаме един петел – мъжът ми!🥰 Глас не вдигам, но гребена му още мога! Ако не вярваш, питай го!


Миличка, я си го вдигни този глас и си го развей това сопрано на воля. Линията на безнадежност не е на село, а при безнадеждните хора. Аз живея в малък град и работя в едно село, обаче хич не ми пука на сопраното. Сега си гледам всеки ден щъркелите и съжалявам всички копърки, които зорлем се бутат в консервата, но имат самочувствието на акули.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
alidora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 09, 2006
Мнения: 22

МнениеВъведено на: 26 Мар 2024 23:16:03 » Отговори с цитат върни се горе

IGeorgieva написа:
Кани ли са ме на козметични процедури, масажи, откриване на магазини, напоследък включиха здравни събития. Сигурно заради възрастта. Smile Отначало бях любезна, после резервирана, но никога не съм провеждала толкова забавен разговор. Smile


Още се чудя, дали момата наистина е имала зелени нокти. Понякога развинтеното ми въображение се конкурира с щуравата ми муза, а аз седя с наплюнчен молив и се чудя кое от двете да слушам.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com