Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 0
Всичко: 433

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Мъжкото достойнство на г-н Х.
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Bisera
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 02, 2011
Мнения: 5
Място: Veliko Tarnovo

МнениеВъведено на: 16 Яну 2024 19:13:37 » Мъжкото достойнство на г-н Х. Отговори с цитат върни се горе

Топъл есенен ден е. Наближава обяд. В кварталният магазин се вие редовната опашка от клиенти. По това време докарват прясното месо и карантията от стопанството на собственика. Добро качество на прилична цена. Напоследък тук идват да пазаруват от целия град. Особено безработните и пенсионерите.
Обичам да оглеждам внимателно новодошлите. Особено мъжете. Вдовица съм от дълго време и самотата ми тежи много. Днес има трима непознати. Веднага отхвърлям единия. Дядо е над 80-те. Другият, едър и представителен мъж към 70, е облечен в мръсен небесносин анцунг. Не става. Третият, нисъчък мъж около 65-те, излъчва увереност. Сивият му панталон има безупречен ръб. Небесносинята му риза на бели раенца, макар и стара, свети от чистота. Веднага поглеждам дали има брачна халка. Няма. Дали не е и той вдовец? Започвам подробно да го изследвам. Косата му е побеляла, но не е олесял. Веждите - дебели. Очите – тъмни. Носът - орлов. Устните - тънки. Брадичката - волева. Мъж за чудо и приказ е. Точно каквито харесвам. Остава проблемът да се запознаем по някакъв начин. Предприемам маневрен ход. Отивам до витрината отпред, за да видя новата стока, която продавачката бързо и ловко подрежда в легенчетата и й слага етикетчетата. Така се оказвам близо до Господин Х., така го наричам. И тогава погледът ми е привлечен като силен магнит от онази голяма издутина в панталона, която изглежда е мъжкото му достойнство. Божке, Божке, моят Ванко и на млади години нямаше такова нещо, а си го биваше доста в леглото. Бог да го прости! Пък този на тези години... Един такъв нисичък и слабичък, а гледай какво крие в панталона си... „Блазя на булчето му!” – подшушва ми непозната къносана бабичка и ми показа дискретно с костеливия си пръст панталона му. „А-а-а, той може и да няма такова. Може пък да е стар ерген или вдовец.” – веднага й се сопвам аз и се опитвам още повече да се приближа до щанда, където вече е дошъл редът на господин Х. Той си купува два свински крака, половин кило чер дроб, една малка телешка опашка и пакетче кайма с повече телешко в нея. „Искате ли торбичка?” го пита продавачката. „Не. Нося си.” – й отвръща той. Бръква в десния си джоб и изважда шита от плат чантичка, свита на топка, а впечатляващото му мъжкото достойнство веднага изчезва. „Отида за един хляб и ми таксуват още 10 ст. за торбичка. След това за кило домати – още 10 ст. За четвърт маслини – нови 10 ст. Защо? Нали вече са саморазграждащи се. Късат се непрекъснато, ама във всеки магазин ми вземат 10-те стотинки за тях. С жената сме пенсионери с ниски пенсии, а всеки иска пари.” – мърмори мъжът.
Съдбата ми поднася поредното разочарование, но аз съм жена, която не се предава лесно. Твърдо вярвам, че утрешният ден ми носи нещо хубаво.


Бисера Дживодерова
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2952
Място: Варна

МнениеВъведено на: 18 Яну 2024 15:26:04 » Еха! Отговори с цитат върни се горе

Този път ме разсмя от сърце! Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2952
Място: Варна

МнениеВъведено на: 26 Яну 2024 17:38:59 » Привет Отговори с цитат върни се горе

С тази твоя торбичка направо ме разби. Вече взех и аз да си нося платняна, защото като ме попитат "Искате ли торбичка?" изпадам в истеричен смях и почнаха да ме гледат странно....Вече два пъти ми се случва и ща не ща...взела съм си даже две, че докато ги изровя из чантата, или ако съм си забравила едната...Повече срам не мога да бера Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1565
Място: България

МнениеВъведено на: 10 Фев 2024 14:33:21 » Отговори с цитат върни се горе

С твърда вяра към светло бъдеще! Very Happy
п.п. Също мъкна торбички - от зелени намерения и мечти за свят, който по-малко да мяза на сметище, щерката ме зарежда да не взема да прегреша с найлонови Smile

Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 755

МнениеВъведено на: 11 Фев 2024 08:54:02 » Отговори с цитат върни се горе

И моят син ми купи платняна! Кътам си я, макар че дръжката ѝ е малко голяма, но я щипнах тук-там с някой конец да я скъся и вече не се свлича от болното ми рамо.
Правилно си насочила погледа си! То на един мъж попрехвърлил годинките , какво друго да му гледаш – темето, дали е олесяло, но то това си е очевадно и, разбира се - безупречния ръб на панталона, но в гънките на корема! Само там може да има скрити обещания!
Денят ми започна с усмивка от твоите два разказа и искрено ти желая успех, Бисера! Много леко перо имаш!😍
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Krasi_Yankova-Zvezdokril
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 12, 2012
Мнения: 78
Място: където най малко ме очакват

МнениеВъведено на: 20 Фев 2024 17:32:08 » Отговори с цитат върни се горе

Laughing Laughing Laughing
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com