Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 423
ХуЛитери: 0
Всичко: 423

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - ВЪРХЪТ НА ИЗНЕНАДИТЕ
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
zinka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 577

МнениеВъведено на: 10 Окт 2023 17:56:27 » Отговори с цитат върни се горе

Грипясах, съседке, грипясах!
От здравето няма по-ценно!
Спах само няколко часа,
за два дни– съвсем откровено!

Затова и не ти се обаждам
и тебе да не разболея!
Все пак съм съвестен граждан,
не като онзи в тролея

от който прихванах: бе видно,
че кашля и смърка отровно.
Без маска, без кърпа – ехидно!
И без да се чувства виновно.

Сега съм уж, по добре, значи,
съм някъде под 37.С
Носът ми запушен. Обаче,
с очите си по-добре гледам.

До ден или два ще потърся
онзи „шестака“ – по „СКАЯ“
На мен паметта ми е къса,
но не и кога обещая!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 755

МнениеВъведено на: 10 Окт 2023 21:25:26 » Отговори с цитат върни се горе

Божичко, теб ли баш хвана грипът,
хай да му се ѝ не види?
Питах се снощи дали този път
с нещо не съм те обидила?

Гледай по-бързо да мине, че аз
само на помощ разчитам!
И ще се моля за тебе през час,
сякаш си либе обичано!

Що е туй "СКАЯ", бе дружке, кажи?
Пипа ли се, яде ли?
Или ти пада, тъй както лежиш
в шепата като къделя?

Казваш, че свързано нещо е май
с онзи бе – чичо Шестака.
Зная, че теб не те плаши комай
нищо, жена си отракана!

Давай ми, давай ми, Джонка, съвет
как да се справя със пътя.
Че се разбърка, назад ли, напред –
вече не зная как стъпвам.

Чакам отново да се появи
мъж във живота ми, жено.
Но се лекувай, без тебе, уви,
стъпките са замразени!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
zinka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 577

МнениеВъведено на: 11 Окт 2023 23:57:20 » С шестака срещата се състоя! Отговори с цитат върни се горе

Майор Деянов ме покани на кафе
В кое кафе – не казвам – тайна среща.
Пък и „Деянов“ ти сама се сещаш,
условно е / по терк на МВР/

Пооскарял е, ала тез очи
като небето сини – как пронизват!
О, спомен стар, върви си, не мъчи
сърцето клето в черната ми риза!

Но той внимателен, целуна ми ръка,
и ме попита как съм... Как да бъда?
Реших невзрачно да се облека –
да контролирам чувства и разсъдък.

Но не помогна. Той уви разбра.
Прошепна: „Още пазя ти елека
Спаси живота ми, приятелко добра!
Елека сля ме с горската пътека.

Куршумите летяха покрай мен
но бях така невидим за стрелците!
Не ще забравя тоз съдбовен ден
и твоето магическо прикритие!“

–Кажи сега, прятел съм ти аз
до гроб, за всички мъчнотий пред тебе!
На длан и слух съм ти и имам час
да чуя за какво съм ти потребен ?

И аз отново станах делова,
Излях се от конеца – до иглата.
Той слушаше внимателно. Разбра...
И вече сме със него във играта.

Ще се обади скоро. Ти помни –
за всяка случка да ме информираш!
Ще сме наясно само след три дни
кой сингапурец всъщност те задиря!

Понеже наближава полунощ,
и аз след грипа още съм нефелна,
ти пожелавам да заспиш във кош
от 100 звезди , с постеля кадифена!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 755

МнениеВъведено на: 12 Окт 2023 21:53:55 » Отговори с цитат върни се горе

Eех, бил за чудо и приказ, пък аз
нищо не знам за Шестака.
Но в конспирация влизам за час,
спускам се тайнствено в мрака.

Този Деянов го зная от филм.
Мама бе влюбена в него.
Някъде снимката още държим
от шейсетте. Звучно реге

било, ми каза, на мода тогаз
майка ми. Тя се спомина.
После дошъл пък на мода и джаз.
Носели и пелерини...

Само че, пак се отвях аз къде,
даже не мога да кажа.
Хурка не може сама да преде,
трябвало да ѝ покажеш.

Казваш - до три дни, че ще се разкрий
мистериозния пъзел.
Данни секретни получим ли ний,
ще разсечем този възел.

Днес сутринта позвъниха ми пак
в най-поспаливото време.
Скочих ожилена и на бос крак
дръпнах вратата към мене.

Нямаше никой. Избяга ли, що,
аз не разбрах, мила Джони.
Но ще слухтя и на теб на ушо
бързичко ще ти доложа.

Щом сме си двете със тебе едно,
свързани вече с майора,
нашето суперсекретно звено
ще разгадай всичко скоро.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 755

МнениеВъведено на: 21 Окт 2023 21:49:25 » Отговори с цитат върни се горе

Аз се заканих, но пак за беля
Джонката нейде потъна.
Нещо се случи със тази жена,
в някой проблем ли се спъна?

Като не мога на нея, на вас
новости аз ще разкажа.
Стани прибра се нощес в късен час.
Канех се да го накажа,

ала синът ми държеше в ръка
снимка и вика ми: - Мамо,
някой оставил я беше така,
че да я видя и само

щом се наведох да я прибера,
той зад гърба ми притича.
Има ли цел исках да разбера,
дълго след него тичах,

но се оказа атлет, не можах
в тъмното да го догоня.
Цяла изтръпнах аз и онемях.
Снимка на мъж беше. Спомени

мигом заляха главата ми, в шок
до сутринта се кокорех.
Сякаш през мене преминал бе ток,
с моето минало спорех.

Бяхме за двайсет, кажи го - деца...
Приказни чувства цъфтяха.
Млади, бълбукащи още сърца,
пулса лудешки спряха.

И облада ни вълшебният сън,
сякаш – команда свисше.
Клони зелени развяваше вън
топлият месец и дишаше.

После усетиж, че нещо расте
в мене и аз се учудих...
А пък младежът изчезна. Къде –
никой не питах. Обрулена

беше съдбата ми вече и аз
криех от всички срама си.
- Ей, дебеланке! - подвикваше глас.
Стиснала зъби, сина си

бранех , усещах как в мене живот
нов се заражда и чаках
оня миг... Равен бе на ешафод,
нощем в завивките плачех.

Докато дойде рожденият ден
в снежната марта за Стани.
Споменът нещо прекърши във мен
и от леглото не станах.

Следва:
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 755

МнениеВъведено на: 23 Ное 2023 21:41:38 » Отговори с цитат върни се горе

Питаш какво се е случило с мен?
Пушка гърми ли на сцена?
Ето това е. Светът разглобен
беше, а аз – изтощена.

Кърмех го, ала след тази кърма
плачеше, че не достига
мойто синче. И захраних сама.
Грамове исках да вдига.

Да, ама той не растеше и все
три килограма си беше.
И отчаяние мен ме обзе,
болест ли Стани тресеше?

Даже и майка ми – стара жена,
всичко в живота видяла –
викаше: Плащаш, ти дъще, цена,
млада си и неузряла.

Как се узрява, така не разбрах.
Хора не исках да чувам.
Само минути за сън си крадях,
почнах и да се страхувам.

Другите майки с децата навън
често излизаха. Беше
срамно за мен да съм с тях. И насън
мойта душа се стремеше

към забранен и нормален живот
като на другите хора.
Всяка, износила женския плод,
беше сега със партньора.

Моят (съпруг ли да го назова?)
беше изчезнал безследно.
Данък аз плащам до днес за това.
Стани живееше бедно.

Друго е рамо да имаш и гръб,
и на баща под крилото
твоето чедо да расне. Не скръб
да те тормози с теглото.

Ето, сега появи се мъжа,
с който по кръв са еднакви.
Как да повярвам, това е лъжа!
Тумор е! Клетка е ракова!

И ще ми бяга! Отново! Защо
снимка пред прага оставя?
Знае ли той, че синът му злато
истинско вече е? Бавен

ще е на Господ ответният ход,
ала разплата ще дойде.
Общата кръв не отричат и род
даже нещастни пройдохи.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2952
Място: Варна

МнениеВъведено на: 12 Дек 2023 19:16:12 » Съжалявам, че отсъствах от тук... Отговори с цитат върни се горе

виждам, че историите се развиват, но за съжаление сами. Явно всеки се е съсредоточил върху предстоящите празници. Очаквах, че след лятната почивка ще има пак въодушевление, ама...Е, поне опитахме. Благодаря ти, Мария, да това че запали от раз, и че толкова дълго поддържаш огъня. Сигурно е трябвало да се случи това измислено нещо, защото в края на краищата, имаш един прекрасен резултат от първия кръг - поетичен роман! Дай Боже всекиму! Давай, пък каквото - такова!

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com