Дамата в синьо

Георги Чакъров влезе в ателието си и очите му се усмихнаха – на статива го чакаше неговата любима –„Дамата в синьо”. Рисуваше я вече няколко месеца, но все нещо му се изплъзваше. Беше вложил в чертите й всички жени, които някога бе обичал. Искаше да изрази вечната женственост - онази недостижимата, за която копнееше и сънуваше. В очите на дамата сякаш се долавяше тъга, замечтаност, но и неясни обещания. Бе използвал основно сини и зелени цветове и съвсем малко бледо жълто за намек топлина.

Понякога се чудеше дали такава жена наистина съществува, понякога откриваше свои черти в лицето на жената, сякаш се опитваше да потъне и се слее с творбата си. Така или иначе, това бе най-доброто, което е рисувал някога.

Георги Чакъров рисуваше от малък, имаше „око” и „ръка”, вземаше уроци, но цели единадесет години кандидатсваше в Националната Художествена Академия и все малко не му стигаше да го приемат. Накрая му поискаха крупна сума , за да го приемат и Жоро се отказа – по онова време имаше вече жена и син, трябваше да храни семейство и той започна работа като графичен дизайнер в една печатница. Правеше предпечатна подготовка за учебници – приятна и платена работа. По едно време в гладните години рисуваше икони и ги продаваше на парче за някой лев отгоре. Но неговата душа страдаше – той искаше да рисува, да твори и по цели нощи прекарваше пред статива. Имаше няколко успешни изложби в родната си Варна, но кой ли беше забогатял от продажба на картни. Неговата обсебеност и хроничния недоимък направиха така, че жена му го напусна и замина в чужбина, като взе и сина им.

Чакъра тъжеше, но поне можеше да рисува денонощно. На 48 години все още беше привлекателен мъж – висок и слаб, дългата си леко прошарена коса връзваше на опашка, обличаше се се артистично и елегантно, пиеше умерено и имаше готино чувство за хумор. Компания не му липсваше, но той копнееше за дамата в синьо.

Преди около година съдбата се усмихна на Жоро – негова леля, за която той се грижеше в последните години, почина и му остави страхотна къща във вилната зона на Варна. Къщата бе двуетажна, в алпийски стил, имаше гледка към морето и огромен двор с трева. Той напусна панелката си в града, разположи ателието си на втория етаж и вече имаше цялата светлина за рисуване.

Жоро имаше само едно притеснение –леля му имаше син, който се беше запилял по белия свят, не поддържаха връзка и даже не дойде на погребението на майка си. Някой ден той ще поиска къщата, но Чакъра имаше документи – имотът му бе приписан срешу доглеждане -пред нотариус и дори и Пламен да се върнеше някой ден, нещата щяха да се решават в съда. Оспорването на завещание нямаше да е лесно, но Жоро се надяваше това да не се случи.

Засега се наслаждаваше на живота и рисуваше като бесен – сякаш сам Ел Греко движеше четките му.

За тази вечер Чакъра беше поканил няколко близки и приятели на вечеря – искаше да им представи „Дамата в синьо” и да види въздействието на своя шедьовър.

Към всички "съучастници" Smile

Бях споделила, че замисълът на творбата е към края на партито или в малките часове на нощта, художникът да бъде намерен убит. Дъщеря ми даде страхотна идея за метода на убийството, като действието трябва да се развива през студена зима.

Но КОЙ е убиецът и защо - предстои да измислим всички заедно. Като реверанс към добрата майсторка Агата Кристи, всеки от гостите на партито трябва да има възможност и мотив.

Затова трябва мн добре да премислим кои са поканените, какви са им взаимоотношенията с художника, какви реплики се подхвърлят на насата, ще има ли някакви скандали -пари, ревност, завист, отмъщение.

Мисля, че добре ще забавляваме - вие сте на ход! Smile

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Чудесно начало, Миа, което дава много възможности. Хайде, автори, включвайте се, чакам!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 718

На вратата се звънна и той с бърза крачка отиде да отвори. Гостите идваха и Жоро се надяваше, че ще си прекарат страхотно. Дръпна вратата със замах и очите му светнаха от изненада. Човекът, който стоеше на прага му, не беше сред поканените. Имаше някакъв бегъл спомен, че са се срещали някъде, но само толкова и той продължаваше да стои озадачен. Брадата на мъжа - рижа и рядка - имитираше нескопосано катинарче, темето беше оголяло и на светлината над него просветваха няколко прошарени косъма като малки антенки. Понечи да изрази с думи изненадата си, но мъжът тикна в ръцете му бутилката вино, която беше купил, и прекрачи безцеремонно прага му с думите:
- Аз ли съм първият? Другите май закъсняват, Жорка!

- Чакайте, познаваме ли се? – Чакъра се издразни от наглостта на непознатия и нарочно мина на „Вие”.

- Не ме ли помниш? Владо ни запозна в галерията на Попзлатев. Аз съм Иван Димов от телевизия „Черно море” . Отдавна искам да взема интервю от теб. – непознатият показа диктофона си.

Жоро не гледаше телевизия, но смътно си спомняше някакви слухове за закриването на тази.

- Владо ми каза, че има сбирка при теб и аз реших да използвам – продължаваше непознатият.

- Съжалявам, сбирката е само за няколко близки приятели и не давам интервюта. Вземете си виното и си вървете.

- Но ще бъде добра реклама за новата ти картина – упорстваше рижият.

- Вървете си! – Жоро съвсем побесня – откъде този навлек знаеше за новата му картина. Трябва по-късно да пита Владо за този Иван Димов, ако въобще това му е името.

Чакъра тресна вратата и се загледа през прозореца. Тази зима беше много снежна – Варна отдавна не е била толкова бяла. Сутринта Жоро беше разчистил снега – до неговата къща се стигаше по черен път, никъде не обозначен като път. Предишните дни се беше позатоплило и снегът се беше разтопил, но тази нощ пак сви и огромни ледени висулки висяха под алпийския му покрив.

- Трябва да ги махна – като нищо могат да убият човек –помисли Жоро и взе лопатата за сняг. Но първо трябваше да разчисти пътя – всеки момент щяха да дойдат от фирмата за кетъринг. Жоро често поръчваше от тях и харесваше да си бъбри с доставчиците.

Изведнъж се замисли –а с какво все пак бе дошъл непознатия, и защо Рекси не излая. Рекси беше стар и дружелюбен, но на непознати лаеше – Жоро се върна в къщата да провери. Рекс беше изтегнат пред камината и блажено похъркваше:

- Ама си ми пазач и ти! - подхвърли му Жоро и се върна в двора. Стори му се, че видя някаква червена Тойота да отпрашва към града, но във вилната зона имаше и други съседи – Чакъра все още не ги познаваше всички.
В този момент се зададе колата на кетъринга, обаче Жоро не разпозна доставчиците –тези бяха някакви нови и целите в татуси.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 568

Това за татусите - не ме убеди... Smile

Аз още чаках колата да паркира... Smile

)

Зинче, не те разбрах? Искаш да кажеш, че колата трябва да спре, за да види, че са татуирани?Може и да си права. Може да се оправи.
Направо чувам щерката как ме подиграва -"Ех, мамо, за теб всички татуирани са престъпници" - Laughing

Ми имам си предразсъдъци и аз - Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 718

Стърчаха наполовина излезли от прозорците и по-скоро бяха каскадьри, готови всеки момент да се хвърлят по отработен и оттрениран начин с атрактивните си номера за пред снимачните камери. Чакъра мина още една крачка напред и впери поглед в приближаващата се кола с чувство на някакво напрежение. А това не беше нещо присъщо за него.

Спирачките изсвистяха по чакълестата пътека и гумите изхвърлиха встрани шепа малки камъчета като сачми. Вратата се отвори рязко и от мястото на шофьора излезе стройна мацка, облечена в тесни дънки, с късо боди и голо пъпче. Тя застана така, сякаш искаше да покаже блестящата си дрънкулка, закачена за него. После се надвеси над багажника и отзад на врата ѝ се видя голям татуиран дракон, който беше завъртял опашка над лявото ѝ рамо. Извика нещо на помощника си и той посегна да ѝ помогне, вземайки от ръцете ѝ голям кашон.
- Къде да го оставим? - обърна се той към мъжа, кръстосал
с озадачен поглед ръцете си отпред и, още не чул указанията, които трябваше да му бъдат дадени, тръгна да влиза в къщата, бутайки с рамо открехнатата врата.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 568

zinka написа:

Това за татусите - не ме убеди... Smile

Аз още чаках колата да паркира... Smile

)

Разбрахме се - и ти благодаря!
Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите