ВЪРХЪТ НА ИЗНЕНАДИТЕ

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Точно си пиех чашка пелин,
звънна се вън на вратата.
Бързо отворих. Гледам – един
мъж непознат зад цветята.

- Тук ли живеете, лейди? Бонжур!
Нося за вас орхидеи.
Праща ги вашият мъж в Сингапур!
(Кой ли е? Нямам идея!)

Докато мислех в краткия миг,
че е объркал адреса,
този гарсон ми подаде и плик
с надпис: За Гранд поетеса!

Зяпнах, но някак си се въздържах
и на "получил" подписах.
- Нямам съпруг в Сингапур! - изкрещях
като при грипно втрисане.

Бутнах вратата с единия крак
още съвсем изумена.
Кой обожател от Азия чак
мъж ми се пише? На мене?!

Не мисля, че на това стихотворение мястото му е тук.
Форумът на сайта има други функции.
Алби

Пастирка, много готино начало - очаквай скоро депеша от флотски адмирал, тежко болен, който се чуди на кого да завещае няколко милиона Smile

/ Алби, точно тук му е мястото - това е новото предизвикателство от "Ти гониш" в раздел поезия./

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Признавам, че с коментара си Алби ме натъжи, но на него отговарям, че очаквам с тази поетична гоненица да се разпалят вдъхновенията на всички. Дай Боже да се случи!👍

Мия, ти ме накара да се усмихна и да очаквам и най-шантавите и весели продължения в тази история, заплела още в началото куп неизвестни! Благодаря ти! Желая ти вихрен успех в новото предизвикателство "Ти гониш" - раздел проза!👍🥰🌹

Albatros написа:

Не мисля, че на това стихотворение мястото му е тук.
Форумът на сайта има други функции.
Алби

Алби това е специално създадена тема. Обяснила съм какво се случва там. Не се безпокой!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

pastirka написа:

Точно си пиех чашка пелин,
звънна се вън на вратата.
Бързо отворих. Гледам – един
мъж непознат зад цветята.

- Тук ли живеете, лейди? Бонжур!
Нося за вас орхидеи.
Праща ги вашият мъж в Сингапур!
(Кой ли е? Нямам идея!)

Докато мислех в краткия миг,
че е объркал адреса,
този гарсон ми подаде и плик
с надпис: За Гранд поетеса!

Зяпнах, но някак си се въздържах
и на "получил" подписах.
- Нямам съпруг в Сингапур! - изкрещях
като при грипно втрисане.

Бутнах вратата с единия крак
още съвсемена.
Кой обожател от Азия чак
мъж ми се пише? На мене?!

Аз съм съседката –
Викат ми Джонката,
няма кат`мене такава
и през прозореца и през шпионката
виждам от зърно до плява!

Аз съм съседката
дето със плетките
може дасе препитава!
Имам очи и уши на подметките –
всекиму господ не дава!

Кой при коя е, женен, омъжена,
всичко за всички назнайвам –
казвам ви честно, без да се лъжеме
И на мнозина побайвам.

Чух, много ясно, дума по дума,
/че ни се гледат вратите/
той що ѝ рече, тя що продума
и как им светкат очите.

–Нещо големо тука се мъти–
рекох си – Джонка, внимавай!
Тая история мивките кърти,
Плетката хвърляй и - ставай!

Тръгвай след този със орхидеята.
/таз сингапурска направа!/
Ще му разкрия за ден-два затеята,
К`вото ще става - да става!

Стана, каквато стана, но вече
късно е да се разказва.
Време за сън е и Сънчо ми пречи...,
и първия сън ме полазва...

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Чух, че съседката моя слухти
нищичко да не изпусне.
Има несбъднати свои мечти
като на млада лехуса.

Нека наддава ухо, а пък аз
трябва едно да узная
точно сега и във същия час -
що за случайност е тая

мен да ме търсят и този букет
мъж да ми праща. Ох, Боже!
Нищо не схващам! Чувствам съклет!
Аз съм парясница. Може

картичка тук да е сложил. Сега
тези цветя ще изтръскам.
Нещо проблясва. Една обеца -
цялата в камъни лъскави!

Чакай! И буквата моя видях!
Снощи насън обецата
зърнах. Със нея на приема бях.
Чука се пак на вратата.

Имам шпионка. Да видя, все пак
кой ли сега ме смущава.
Ама че тъп, недействителен мрак,
даже и в мен се сгъстява.

- Ленче ма, нямаш ли вече уши?
Я отвори ми, съседке!
Моето кръвно днес се влоши.
Ама и аз с тези плетки...

Бързо отварям. Сега вече знам -
Джонката чука отсреща.
"Ах любопитке, урок ще ти дам
и ще ти стане горещо!"

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

–Ха, направи ми кафенце, поне,
може и хапка, но блага...
Имах нощеска лошо спане –
сладичко ми се полага!

– Мислиш – досадница... Да, ама – не!
В сън провидях ти съдбата
Мога на карти или на кафе
да ти разкажа играта:

как се на сиренце мишки ловят,
как не подушват капана....
Знам, тебе друго ти е в ума...
Схвана ли, или не схвана?

Твоят и моят сценарии – уви,
вече на кръв се поглеждсат.
Я да си ходя! На печката ври,
боята за новата прежда...!

Някоя друга съседка викни –
някоя лапнишаранка.
/Нека си бъбрят две златни жени
под орхидеена сянка/

Много сетивна съм,/ туй във ума
си го продумах, не гласно/
Щото от умни мадами – аман!
Нека да сме наясно!

Хлопнах вратата – сърдита демек!
Аз само знам за капана.
Но... и допускам, че някой зевзек
мен се опитва да хване...
))

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Оф! Ще миряса ли Джонката днес?
Никак не ми е до нея.
Искаше с такт и клюкарски финес
всичкото да си изпея.

Как да ѝ кажа, че като във гьол
чувствам се - риба на плитко?
Мога да кресна аз "Царят е гол!"
и със чеснова скилидка

тя да прогони ( жената си знай!)
цялото зло. Но едва ли...
Други намесени сили комай
тука са се насъбрали.

Първо да ида аз на бижутер
и обецата покажа.
Тази направа е с друг маниер.
Може пък да се окаже,

че е направена във Сингапур.
Леле, какво ми се случва!
Милионерска жена! Чукундур
само до днес съм улучвала.

Май се събуди синът ми. А той
винаги сутрин е кисел.
Иначе, кротко момче е. На бой
никога не е налитал.

- Стана ли, маме? Ела да ядем,
малко юфка съм сварила.
Даже на Джонката ний ще дадем,
идва, но бе подранила.

- Искам да зная аз този букет
кой ухажор ти изпрати.
- О, не един е той, сине, а пет
вече въртя след баща ти!

Стана ми срамно, че плещя от стрес
глупости аз пред сина си
- Ще закъснея, момчето ми, днес! -
казах, а той се навъси.

Хм, мисля, че е добре синът на лирическата да прегледа профила на майка си във Фейсбук - не е ясно какви ги вършат с Джонката, пък после "откъде ми имат адреса". Smile

А най-добре да наеме частен детектив да разплете сингапурската връзка,ч е да не остане без юфка сутрин Wink

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

В службата, като по стар обичай,
все неотложни задачи
имах и понапрегнах се май.
Знам, че разбираш ме, значи.

Но вечерта бижутер посетих.
Трябваше да разузная
всичко за обецата. Открих
майстор голям аз накрая.

Търсих го днес през деня в интернет
и майсторлъка проучих.
Нека да знае: ще бъде отнет
имиджа трупан и счупен,

ако не може той да разгадай
от Сингапур ли пристига.
Каза човекът с монокъла: Дай,
тука усещам интрига!

И се наведе, и пули се той
като в контролно по немски.
Вече не чаках успешен развой,
ала дочух: Чуждоземска!

Фина направа, голям майсторлък
и изработката – ръчна.
Дръпнах с човека един пазарлък,
здравата май го измъчих,

ала накрая пред мен отброи
пет целенички стотака.
Аз ли го метнах, той ли скрои
капа на хитрата сврака,

тъй не разбрах, но веднага реших,
че мотопеда ще взема –
оня, от който сина си лиших
по финикийски проблеми.

Тя няма стойност, но за мен
е спомен, на който държа,
емоционален и определено
свързан с обещание, и с мъжа,

на когото съм посветила
толкова скъпи на сърцето ми стихове...
За това не бих позволила
да загубя този белег от хубави мигове.

За близначката на тази обеца,
готова съм да жертвам пари -
хилядарка е доста над реалната цена,
но спомените са важни, нали!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

На сутринта аз обява видях,
в дебрите гъсти на Фейса.
"Като момиче на бал един бях
и се почувствах принцеса.

Ала при танците бурни или
в кратката волна програма
паднала бе обецата. Боли,
че не открихме я двама.

Още я търся аз. От Сингапур
моят любим ги донесе.
Той е човек с интелект и кобур,
и обожава пиеси.

Има принадена стойност за мен
таз красота екзотична.
Може крадци още в същия ден
с нея да са се окичили.

Давам да бъде открита без жал
за обеца пет стотака.
Нека парите ви бъдат халал!
Аз обецата си чакам!"

Божичко, рекох си, майче сгреших
при бижутер, че отскочих.
С тези стотачки и аз се сдобих,
ала пък можеше повече!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Затворих се за дълго вкъщи –
като къщовен дух бях същи.
Че разучавах нова плетка:
бод, два назад, една наметка,
кръстоска, празен бод през ред,
един назад и два напред
и пак започваме с наметка...
Съсипа ме – проклета плетка!

А, виж ти? – Моята съседка,
върти ги някакви засукани,
прически..., роклички нафукани...
И – "Сингапурка обеца" – изчезнала!
И цял Фейсбук
издирва я – и там и тук...,
въртят се подкупи, съблазни...

Да, знам, че хората са разни,
на разни ценности робуват,
за пръстен могат да гладуват,
да губят сън за обеца...
като разглезени деца!

Животът е с урок за всеки!
Аз, знаех вече, че се мъти
интрига в тъмните пътеки
на бизнес със човешка плът и
изчаквам точния момент
за изненадващия END
на тази криминална сага,
макар и да не ме засяга.

Защото всеки има его!
И врачките държат на него!

И ако твоя мил съсед
прикрива образът си блед,
или очаквана облага –
и от съседите си бяга....?!
Урокът си ще изтърпи!
„Къпѝ“ ли, или – не „къпѝ“?
Защото всяка врачка знае
кога– какво да отгадае.
Та да се помни и предава
/и тя нуждае се от слава!/
).......
Започвам сложната си плетка:
назад, напред... и – пак наметка!

)

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Гледам, че Джонката се появи
с нейните плетки прекрасни.
Тя в махалата ни се изяви,
имиджът бързо порасна.

Ала защо ще разправя за мен,
че съм със рокли "нафукани"
и ме отбягва. От оня ли ден,
в който на куп ми се струпа

всичко – и стрес, но и гъдел, че аз
имам си скрит обожател.
Бях споделила, не крия от вас.
Мене ли тя ще затапва?

Чела във Фейса за таз обеца.
Е – и какво, че е чела?
Май е издула паунски перца,
показно прави го, смело!

Его си има човекът с цена.
Тя ли оспорва цената?
Аз съв свободна, красива жена.
Мои си бяха цветята,

дето получих си чрез куриер
със обецата-загадка.
Те, богаташите, са с маниер,
не кукуригът на патки!

Хубаво беше с визитка да са,
но е забравил човека.
А да си вреш в чужди клюки носа,
не е красиво. Но нека

аз да открия мюсю Сингапур
и под ръка да ме води.
Тя да се хвали със плетки ажур
на бабешкерското боди!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите