Госпожица Дора

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Прокопи Арсениев или се събуди с тежък махмурлук, или сънуваше, че се събужда с тежък махмурлук, не знаеше и може би не му бе отсъдено свише да знае. Насън или наяве, но се намираше някъде сред някакви дървета и в някаква неясна част от денонощието, когато нощта прелива в ден или обратното, но кого да пита, като наоколо няма жива душа, мамка му? „Май здравата съм я оплескал – простена той. – Звездите са се подредили кофти за мен и нищо добро не вещаят. Абе, Прокопи, стегни се и стига с тези суеверия, какво става с тебе? Че откога си се пристрастил към астрологията?“
От нищото се появиха пет бели чаршафа и накацаха в полукръг пред него. Средният се раздвижи и оформи размахан показалец.
- Прокопи бой! – прогърмя глас. – Писна ни на хасето да се занимаваме с тебе!
- Че аз не съм ви викал! – оправда се Арсениев.
- Как да не си бе, олд мен изкукал! Преди секунди си каза: „Че откога си се пристрастил към астрологията?“. Това е реплика на Едгар от втора сцена на „Крал Лир“, неграмотнико! Как я мислиш ти тая: 6 века хвърчим като гламави от театър в театър, от училище в училище, от университет в университет, щото се накъсахте да го играете и да го изучавате тоя „Крал Лир“ и не проявихте грам милост – да я бяхте изхвърлили тая втора сцена, бе, че да не препускаме като алтави! Ти какво си учил, май френд?
- Ами българска филология…
- Има си хас да беше друго! Всички филолози си въобразявате, че можете да пишете, и за всеобщо нещастие мнозина от вас го правят. Хич не ви е жал за клетите дървета и за горкото човечество, некадърници такива! То писането да не ви е синтактичен разбор бе, запетайковци: главни части, второстепенни части, пунктуация и прочее простотии? Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак!
- Ама ти много добре си усвоил даже и фразеологизмите в българския, поговорките и пословиците! Как успя?
- Когато си във вечността, бой, се налага да утрепваш годините с безсмислени занимания, а какво по-безсмислено от лингвистиката, а?! И сега си губя времето с тебе, щото ти, нещастнико, вместо да ядеш, да спиш, да се веселиш и да се плодиш от дъжд на вятър, докато можеш, си лапнал лъжица, която не е за твоята уста! Роман ще ми пише! Но донякъде те разбирам, май френд – то сега как да си намери човек жена, като до една са бич и на английски, и на български? Тъжно живеете, гайс, тъжно. Ти се напиваш ката ден, което е похвално, обаче пък прекаляваш, което е осъдително – хубаво нещо е да си на черешата, отключва творческия потенциал, ама ти си все на тънкото връхче на дървото бе, бой. Направо те виждам как летиш надолу и ако не си счупиш врата,
то тогава тя – Цербуха,
в тиквата ще те избуха.
И с право, дарлинг, с пълно редакторско право. Каква я свърши ти дотука? Намята куп герои като чували с картофи… Ей, като казах „картофи“, че се сетих за тях – опитвал съм и аз, но по мое време не бяха чак такъв хит като сега. Гледам, че британците се накъсват да нагъват фиш енд чипс. И друго се сетих – абе не трябваше ли вие, българите, да приветствате идеята на моя сънародник – изтъкнат антифашист и хуманист, да превърне държавата ви в картофена нива? Нямаше ли да е за доброто на Европа и света?
- Ъъъ…
- Ясно, дотук с политиката, че да не ставаме на кълбета. Разбирам те наистина, вярвай ми. Ама кой друг да те разбере, май френд, ако не Шекспир? В теб живеят ен на брой личности, браво, обаче що никой от тях не чете какво са нацвъкали другите? Бяхте в джунглата, после – ни в клин, ни в ръкав – се оказахте на морския бряг и чий го дирите там? За капак и оня, дъртия милиардер, го докарахте, за да си прецакате сюжета. Сега ще ти гледам сеира какви ще ги дъвчеш, като не можеш да озаптиш тези, които живеят в главата ти. И какво още направи? Подхвърли на изстрадалия читател само еротични трохи, вместо да му поднесеш пищна сцена със секс като хората. Гладен го остави, бой. Хич ви няма днешните мъже в писането – виж, жените по-добре се оправят от вас: докато си бъркат яхнията в кухнята, в главите им бушуват страстни сцени, плод на невъзможните им мечти, а щом приключат с манджата, прас всичко това на лаптопа и после в книжно тяло за радост на читателките от двата пола, бленуващи принца, присвоил си най-важния атрибут на коня или още по-добре на магарето. Вземай се в ръце и си оправяй батака! Току-виж си успял и са ти връчили някоя престижна награда, макар че то каквото ви е днес писането, такива са ви и наградите, опазил ме Господ и от едното, и от другото.
- Искам да те питам нещо, преди да тръгнете. Ти си в няколко личности или няколко личности са в теб?
- Ей, фокс с фокс, май се мислиш за много хитър?! Да ти отговоря, а ти да проглушиш ушите на планетата и да оставиш без работа куп учени глави? И с какво после ще си вадят хляба? А не искаш ли да изплача на рамото ти земните си болки и да си призная кога и какви мизерии съм вършил? Запомни, бой – за Шекспир или добро, или нищо.

Госпожица Дора умуваше кога да започне изпълнението на мисията си – трябаше да разбере дали картата е в Едуард и да направи всичко, за да я върне в България.

- Всичко ли?- попита тя.

- Всичко! – генерал Наско я погледна с тънка усмивчица.

Хм, помисли си Дора, нашите тайни служби явно ме мислят за съвременната Мата Хари. Което, предвид събития с един политик от последните години, не беше особено ласкателно. И без друго официалният им девиз беше“Умри, но свръзка дай!“, но най-често беше“ Пари нЕма, действайте“!

Госпожица Дора се приближи до Едуард:

- Здравейте, Марко ми каза, че сте египтолог. Приятно ми е да се запозная с колега – аз съм траколог. Чували ли сте легендата за Бастет?

Едуард я погледна с интерес, но не отговори на въпроса пряко:

- Като казахте Марко, къде е той, виждали ли сте го тази сутрин?

- Ами май не – не беше ли при реката?

- Маркоооо - развикаха се и двамата.

В търсенето се включиха всички, но от Марко нямаше и следа. Майка му Маргарита, обезумяла от паника, се втурна към джунглата.

- Неее! –спря я госпожица Дора .- Наоколо е минирано. Ще отидем само професионалистите! Брат, ела с мен. Вие стойте тук, ако случайно се върне. Проверете и към реката.

Едуард прегърна жена си –„Успокой се, Марко умее да се справя! Дори и крокодил ще пребори!“

Регламентът на играта налага да сложим край на първа част, тъй като писанията трябваше да са 1 месец. Авторите се извиняват, че не успяха да се развихрят и прикючат историята в срок, но както казва Прокопи Арсениев – всяка история и герои си заживяват свой собствен живот – извън контрола на авторите.

За най-верните и нетърпеливи читатели ще повдигнем малко завесата на втора част – Марко беше намерен при японеца – двамата мъже на честта трябваше да си разменят поклони за сбогуване. Султанът на Бруней посрещна гостите си пребогато – сервира им рибай стек от областта Кобе, поръсен със златен прах./ Всяка пържола беше над 5000 евро парчето, а не както по българското черноморие - 3 пържоли за 500 лева/. Всички мигранти ахнаха при вида на златните тоалетни и решиха, че не им се ходи в България. Поетът – камикадзе Хенри рецитираше Робърт Бърнс, но никой не го слушаше. Сделката за диаманта „Регент” срещу сирене „Ноар Бри” беше пред провал, тъй като султанът предната вечер беше прекалил с Бри–то, не излизаше от тоалетната и не искаше и да помирише последното.

Госпожица Дора си призна за участие в акция „Мата Хари”, която отпочна политически скандал в родината й. Все още предстоеше третата и най-истинска целувка с Брат на лодка и с вятър в косите. А може би и нещо повече, тъй като бяхме упрекнати, че подхвърляме само”еротични трохи” на драгия читател. Smile



Разбира се, всички други герои ще дочакат своя звезден час – мис Марпъл, Арахангелский, Прокопи Арсениев, Едуард, а всички загадки за диаманта „Регент”, Кехлибарената стая и гробницата на Бастет ще получат някакво решение – надяваме се!

Благодарности на всички, които участваха с писания и идеи, а също и на всички, които четяха – жалко, че нямаше възможност за коментари и обратна връзка, но и така приключението беше много вдъхновяващо и си струваше.

Слагаме край на първа част и завършваме както Дюма в „Граф Монте Кристо” – „Чакай и се надявай!”! Пък може един ден да прочетем за госпожица Дора в книжно тяло – знае ли човек какво ще им хрумне на трите шекспирови орисници! Wink

Историята на госпожица Дора май наистина се получи доста завързана и интересна, и не само, че не може и няма да свърши просто така, но и мисля, че тя всъщност тъкмо започна. Wink

Определено си иска работа и качествено пипване, и да- защо да не се всели и в книжно тяло?! Smile

Да, не е лесно да ходиш цял ден на работа, след която да въртиш манджи, гащи в пералнята, чинии в мивката,хигиени и козметики всякакви, и докато, и ако, стигнеш до сексуалната сцена на героите, се оказваш заспал напреко на диваня, с изтърван на земята телехфон, на една страна съборил нещо, на друга друго размазал вещо... Бе, друго си е от кълка на кълка сал с роман да се заиграваш..Но! Историята на госпожица Дора и цялата шарена и очарователно смахната екипажна група трябва да продължи, и доколкото е по силите и доколкото е по времето, силите и възможностите ми, ще продължа участието си. Wink

Поздрави и благодарности за всички! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите