ЙОК ЛЮБОВ

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 518

pastirka написа:

Аз знам, че Зинчето жена е смела
и тя от "Женска фуста" се не плаши.
А като сложи и оназ капела
с перата, не от смачканите наши,

ела и виж ти как Петров я гледа
и с поглед всяко копче разкопчава.
Бастун е глътнал или слънчогледа!
Надига се, снагата си изправя

и е готов той подпис да положи
във синята тетрадка на небето
и клетва да даде пред дядо Божи
във църквата с големите кубета.

А тези фусти разни развъртени
ще тръгнат към обратното броене.
От красота и интелект пленени,
ще аплодират Зинка. Чуй ме мене!

Аз уважавам всяка фуста
и искам всяка да го знае!
Ала и аз съм фуста, пуста
и то с бродерия по края!

Капелите не са за мене,
че ветровете ме обичат
и тичат да ми ги отнемат.
А пък и те... – не ми приличат.

Без подписи и клетви в вярност –
опазил Бог – летя свободна!
На рамото ми кацна гарван,
усетил че съм птица сродна.

Петров ли, или пък Николов,
по стойка трудно ще приема,
но ако ми запее соло,
ще зяпна – дявол да ме вземе!
Smile

))

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Жените с бродерии ръчни
са лични и търсят ги всички.
Дори и с понякоя бръчка,
изглеждат те на ученички,

щом в някоя малка градинка
ги видиш, че внуче люлеят.
Е, вярно, не всяка е Зинка.
Но щом срещу теб се засмее

с усмивка сканира сърцето
и влиза завинаги вътре.
Така че се вий пригответе –
тя кучешки зъб ще изкърти,

по котешки ще ви мяучи
и лапичка ще ви подава.
Когато на вас ви се случи,
ще хванете вяра тогава.

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 14

"с усмивка сканира сърцето
и влиза завинаги вътре."
Усмивка - това е ключето
и нека за миг не помръкне!

С Усмивката Слънцето грее
дори и във мрачните дни,
Доброто цъфти, после зрее...
Усмивката ражда Mечти!

Дарявай с усмивка балони,
ще вземаш усмивка за тях,
и нека ги вятър разгони,
получен от детския смях...

Дори и цунами да има
балоните пак ще летят.
Картина, една, несравнима Smile

Виж как продължи тоз дебат... Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

"...дори и във мрачните дни,
доброто цъфти, после зрее..."
И няма как да отмени
закон добротворски. Немее

във ъгъла вързано пак
на лошото кучето бясно.
Съдбата с обръснат мустак
разбира, защото е ясно,

че срещнем ли в нашия път
душа на душата ни сродна,
към нея и чувства текат,
и плуваш в река пълноводна,

в която посоки върти
на времето бързей отключен.
Герой във сценарий си ти.
Не знаеш какво ще се случи,

но плува душата натам,
където я тегли сърцето.
По-вярна посока не знам.
За себе си – вий преценете.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 518

Заредихме сърдечни слова
и красиволетящи послания...!
Благодарна за всичко това,
търся смях...! Де го – чака покана?

Ето аз я изпращам сега:
Каня Тръпката смях да пристъпи,
грациозно да тръсне глава
и да хвръкнат перука и зъби!

И да рукне светена вода
от котлето на стрина ви Зина,
дето търси в косена трева
само с осем листа детелина.

Не за друго – за двоен късмет:
за Петров, дет`нечакан яви се,
и подаде ръка в пирует
на трамвайната дама с торбите.

И – загатнал за дневно кафе,
да премести кафето в "Неделя"
от два–двайсет часа – най-добре,
та до двайсет и два да си „мелим“...

Две неща са – Петров и кафе.
Два късмета в една детелина.
Не намирам обаче, не ще... –
май, с късмета си ще се размина...!

Не със осем, не с четири, с три ,
с две листа детелини тук няма.
По средата табелка стърчи:
„Тук косим с Европейска програма“

Какво се случи, докато ме нямаше?
Те срещнаха ли се? Тъй не разбрах.
Петров? Николов? Усложни се драмата,
четох три пъти, подир това заспах.

Сънувах - в парка бяхме много хора,
поляна някаква, като арена
и всички едновременно говорят,
в средата Зинка, пременена, натъкмена.

Фанфари, обявяват за начало.
В програмата поглеждам - то било дуел.
И нали съм малко недоспала
ми се вижда кръг, начертан с пергел.

Към него приближават двама души -
Николов и Петров. докарани, напети
гори ги огън, през ушите им чак пуши,
потопорчени, като петлета.

И съдия-арбитър, дава знак да почват
и те се втурват към кръга.
От вълнение кръвта ми заклокочи-
доста сериозна стана тя,

историята значи с наша Зинка.
Поглежда я - усмихната доволна,
а онези долу - продължават да се перят,
от кръга да остранят подмолно

съперника си. Леле, Зинка, браво!
Така те искам! Без бой не се давай!
Уж старичка била - глей как ги докара?
Събуждам се във пот, развиделява се,

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 518

Благодаря за този сън –
така да ми олекна...!
Защото, снощи, че съм пън,
съседът ми намекна.

Поканил бил ме на кафе,
пък аз не съм отишла...
( жена му бачка в МВР,
знам, че го дебне скришом)

„Е, ако аз съм пън, то ти –
му рекох – си ливада!
И скоро ще те окоси
не друг – жена ти млада!“

Мерси, че сподели съня
в стиха си откровенен!
Сега се чувствам... по-жена!
(Петров..., дали е женен...?)

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Намекнал този, рекнал друг –
излишна гюрюлтия!
Та кой от тях ти е съпруг,
хатъра му с ютия

да гладиш и внимаваш ти
пред него к`ви ги вършиш.
Жена си, имаш си мечти,
Не давай да ги кършат!

Не ти ли казах за Петров? –
разведен бил, горкия.
Изписан е от "Пирогов".
Ракийца само пиел.

Предаде ми писмо до теб,
научил, че сме дружки.
Сгрешил е дума в трети ред,
но може би на ужким!

Че може да помислиш ти –
преписал го човекът.
Любов в гърдите му тупти.
Заслушай се – тоз екот

не е от облака над теб,
а от сърце му, дружке!
И знаеш ли – той бил поет!
Спържи му две-три чушки

покривка бяла опъни
на масата си в хола,
у вас човека покани,
а след това... и гола...
...

Но що ли да те уча аз,
от теб съм се учѝла:
настъпи ли сюблимен час –
в леглото, майко мила!

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 14

До тук покана за кафе,
с балон подарък има,
но горният съвет звучи добре...
а новият сезон сега се снима...

Ще взема вино - собствено розе,
то даже и със чушките се вързва
и детелинки - с три листа поне...
Идеи много мозъкът ми бълва

по-бързо да настъпи онзи час
и вярвам аз, че всичко ще е в ред...
Но ето, че изпаднах аз в захлас.
Покана ще очаквам занапред!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Кой смее да ти вика пън?
Е – време е да се докажеш.
Дори по-хубаво от сън
ще бъде! Знам, че ще покажеш,

обноски, стил и етикет
и ненатрапчива изящност!
Чудесно е, че е поет,
но не по-малко е по важност

това, че е интелигент
и ерудит – еврейска школа.
Не се е учил той в Ташкент,
но е в мустака стръв набола!

Поръчил е, не знам при кой,
за теб петнайсет детелини!
Четирилистни!!! (Боже мой,
уж беше тайна помежду ни!)

Донесох ти един суджук –
баща ми прати днес от село.
Не може само чушки с лук!
Така ами! Я давай смело!👍🥰

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 518

Понеже съм над тридесет и осем
и все на тази възраст ще остана,
не ми е нужно на баира лозе,
но имам ли го – смело ще го браня!
Обаче, ще го браня ако ражда
такова грозде, дет` ми се ослажда.
Ако е кисело и с листи пръстопери –
тогава, който иска да го бèре!
До тук с прелюдията...който схваща.
/Несхваналитне – да не се обаждат./

Сега – по темата:
На чушки пържени жена мъж кани.
/Ще го покани, ама... – лани!/

Аз, тази тема за да я обема,
от паяжина тънка нишка вземам,
осуквам стола като за тъкане –
та гостенина в него да се хване
и плътно да прилепне там, невежата
като муха на паяка във мрежата.

Понеже този „гостенин“ Петров –
очаквах във сладкарница Неделя
не друга някоя, а да покани мене.
Но той – за жест такъв не е готов.

Защото, може чушки да купувам,
но над тиган със чушки не общувам
със влязъл във душата ми мъжкар.
Петров пред мен изгуби своя чар!

Със здраве да си пие свойто вино!
И с друга дама.
По–добре на кино
с Ален Делон мечтите си да слея,
с Арета Франклин в джаз да повилнея,
но с мъж на първа среща с чушки – Бляк!
Но пасаран! При мене - няма как!

Романтика, романтика ми дай!
Жасминов цвят и синева в очите...!
Е, всяка жажда за любов си има край!
Не ми съвпаднаха с Петром мечтите...

Но в този град – стотици са трамваите!
И автобуси има, и таксита...
И – утре срещнах някого... – Познайте?
Не можете...!
Добре да се наспите!
Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Разбрах те скъпа, щото съм схватлива.
От даскалиците си още знам го.
Телец съм кротък и за туй съм жива –
да мога с всеки да танцувам тАнго.

Ти, казваш, си НАД тридесет и осем,
а аз(ще верваш ли?)... Бе,... що да казвам?
Това въпрос е екзистенциален
и отговорът скрит е... в мойта пазва.

Зарязах като теб баирно лозе,
че беше старичко, не ще да ражда.
И имиджът му стана много грозен.
Шушукаха край мен и ми досаждаха...

То – май направих некаква визитка
и гаче ли на мъж ша са предлагам.
Не съм в косите още с росна китка.
Бера си я. И... после си я слагам!

От разни пръжнотии се не плаша.
Салатка млечна мога да направя...
Щом преотстъпваш майската си паша...
то бАрем мойта орис да подправя!

С Петров за тебе брахме детелини...
Това бе мойта тайна. Но от вчера.
А днес по друг сценарий ще се снима
и малко неуверено трепера...

То, не че за героя ни е важно!
Подмени на снимачната площадка
са ставали и друг път в сцени влажни,
но за финал – с една целувка сладка!

След час в "Неделя" имам с него среща.
а после и на кино ще сме с твоя.
Понеже новината е гореща,
и доста... остричък е днес завоя,

предпремиерно ти се изповядвам.
Не искам нов живот с лъжа да почвам.
И на съдбата своя заповядвам
за мене нож за мъст да не наточва!

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 14

Така..., към края всичко се нарежда.
Не слушаш дружки - радва ме това.
От бебе съм закърмен със надежда.
Романтиката - тя ми е в кръвта!

Неделя във "Неделя" - тривиално,
със взет от будката букет...
не мога аз със теб така банално,
не ще да бъде туй на "берекет"...

В неделя аз поляните пребродих,
познай защо - да търся тез листа:
примамливите четири - на Лили.
Преминах през дъжда и през калта...

Не търсех аз косени по програма
било и европейска, с наш проект,
а диви, недокоснати, щастливи...
(тук няма рима, но... не съм поет)

И знаеш ли... намерих ги - красиви,
поръсени със капчици роса.
Под едрите листа се бяха свили,
невиждали в живота си коса.

Замислих се дали да ги откъсна
но не посмях да сторя този грях.
Как с пръстите си хубост да прекъсна,
замръзнах, вярвай, просто онемях...

Какво да сторя? Толкоз път пребродих...
Извадих лист (аз имах си готов
за всеки случай, муза ако дойде)
и там написах само: "Йок любов?"

Навих го на руло, като късмет,
завързах го с откъсната трева
и сложих го до тях. Броих до пет
и май, че пуснах мъничка сълза...

но може от дъжда да беше капка,
мъжът не плаче - принцип е това.
Сърцето мъжко също е загадка
кораво е, размекват го слова...

Трамваите са бол - като Петрови.
Петров, обаче, знай, че е един.
Ще има ли със тебе срещи нови?
Вината няма да е в клончето жасмин...

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Отново съм в голяма обърквация.
Не зная на коя писмо си писал?
Подушвам тука пълна излагация!
В триъгълника аз ли съм артисала?

Петров, прочетох три пъти писмото,
премигам тъпо, още не разбрала.
До кучето съм спряла. То, горкото,
се чуди пак ли него съм изяла.

И аз съм романтичка, ще докажа!
Есе за детелините написах.
Филии за закуска щях да мажа,
но кучето ги грабна и артисах.

И Лилито обичам си от малка.
Без радио не мога като нея.
Нахвърлих текст с вълшебната писалка
и песента ми да запей копнея.

Е, кво ще кажеш – баш съм романтичка,
на бялото не можеш каза черно!
Това ще подтвърдят открито всички,
а ти не се съмнявай, че е верно!

Пиши, да уточниме тук хавата
и разберем какъв е твоя избор.
Постилам две хавлии на тревата
и чакам те до Моминия извор.

Хайде чао и до скоро, скъпи!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 518

zinkina балада - до Петров:

Мерси за детелините, които не откъсна!
Годините, годините – любовен вятър пръсна.
Ту тих ветрец, ту ураган - животът преподрежда
от пита медена по план – до залчето надежда.

Остава шепа суета и доблестта в сърцето,
и гъдела на любовта по свода на небцето.
И нощна музика дошла съня ни да засити
и извървяната пеша пътека към звездите.

И малко смях, и много смях, когато ни е криво,
че „ ...всички сме от звезден прах...“ , а любовта – красива,
до този миг във който кран основите ѝ здрави
по нечий план или без план на пух и прах направи...

Мерси за детелините които не откъсна...!
Под върховете – сините една любов замръзва.. .
Smile

Петров - един е за любов,
но много са Петрови
за веселби и за шеги
във всеки миг готови!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите