Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
08 Май 2023 14:02:43 » Марион Колева
Днес разбрах, че си е отишла любимата ми мартеница ахнала - Марион Колева. Още не мога да приема новината, винаги е така. Уж свикваме със загубите, ама само уж. Писахме си в началото на март, кратичко. Правех едни щъркели и щях да и пращам...ПОсле нещо ме буташе да и се обадя, но ха днес, ха утре...Отишла си е през март.
Запознахме се тук, преди около петнайсет години. Отначало ме привлече ника - "marteniza". Стихотворенията и ми бяха близки, четях я с радост. Намерих и блога, пишехме си често в една друга платформа, където публикувахме преди да настане времето на фейса - такива хубави разговори сме водили, а така и не се срещнахме на живо. Богат човек, изключително богата душевност. Талантлива, деликатна, изследователка. Пътешественичка. Искам да ги кажа тези неща за нея, днес търсех някой с който да си поговорим за Мони, да я спомним. Не намерих. Може би в сайта има хора, които я помнят. Нейният превод на "Ценното време на зрелостта" ми е вътрешен и все по-скъп с годините. Спокойно мога да твърдя, че беше от малкото енциклопедисти, с които съм говорила - всичко знаеше, помнеше, носеше искрящ скъпоценен камък в главата си.
Моля се и вярвам, Мони, че си на прекрасно място като долината на цветята - вечна пролет и зелени пътища, ласкаво слънце и лек вeтрец за спътник! Достойно място за една такава необикновено пъстра, рядка птица.
Засякох я на кораб преди буря.
Живяла бе в мазета и палати.
Не хленчеше, че слънцето прежуря.
Градушката посрещна и изпрати.
Вглъбена бе в сияйна самота.
В постигната хармония на чувствата,
след схватки непосилни със смъртта,
от воини и художници напусната.
Лишена бе от бряг. Жена на път,
взривила завистта на боговете.
В кръвта й, казват, първо бе стихът.
Бе словото - родина на поети.
Изчезваща е тая кръвна група.
Припомни ми за древна епитафия:
"Скиталка бях. По друмите не струпах
богатства, или дом, а биография."
_ _ _ _ _ _ _ _ _ Редактирано от: Marta на 08 Май 2023 15:25:26 - общо 1 път.
Albatros ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 608
Място: Варна
Въведено на:
08 Май 2023 14:09:09 »
Беше прекрасен приятел и страхотен Поет! Пазя нейни десетки мейли в електронната си поща – и ще си я смислям с Обич във Времето, което Бог ми е отредил и за мен.
Лек полет из Необята, Марион!
Алби
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
20 Май 2023 16:00:24 »
Търсачи на силни усещания
ПотърсИ вулканична пръст,
aко искаш реколта – хит.
Бликва извор след земетръс –
светлострунен и лековит.
На високо се диша с труд.
На дълбоко кръвта боли.
Всеки гений е малко луд.
Всеки порив е риск, нали?
Ето как ще наставиш ръст,
за да видиш в морето брод:
трябва дълго да водиш гъст,
смъртоносно красив живот.
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
26 Май 2023 00:48:41 »
Светъл небесен път да й е! Помня я виртуално от тук само...четях я, коментирали сме си неща...Чудесен автор и човек. Мир на душата й! ...i....
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 657
ХуЛитери: 7
Всичко: 664
Онлайн сега:
