Льобофта дебне отвсякъде

Седя си аз във 3-тия вагон,
окабеле'на, в ритъм се подрусвам...
И тъкмо да ударя ляв наклон...
До мен (eбаси!) сяда Райчо Русев!
Не ме познава, ама аз го знам -
поет е той - във Люлин най-известен.
Изгледа ме така - не го е срам!
Аха - шамарче да ми плесне.
Това е то. Животът е суров!
А аз чета го, значи, и въздишам
и образувам некаква любов -
греховна, дет не може се опише.
И книжката му купих - с много зор,
чета я вечер и така заспивам...
Със Райчо до възглавницата, хора,
задоволена с думи и...щастлива!
Кламбу'чна ни метрото, полетя...
И хоп, отнейде в празната мотриса,
един бабанка в него се завря
ииии...Райчо, плътно в мене се притисна!
Ооо, миг поспри! Сърцето ще се пръсне!
Дано да слезе някъде...накрая!
И тази близост, ох, да не прекъсне -
един до друг, със Райчо съм във Рая!

Засвири блус в ушите ми Сантана
и сякаш се притиснахме във блуса...
О, Боже, стана тя, каквато стана,
танцувам страстен блус със Райчо Русев!
Тамън, тамън в акордите последни,
да разкопчая бялата му риза...
Той, някак си любовно ме погледна
и стана...щото трябваше да слиза.
Сърцето ми претупка...на умряло,
главата ми се люшна...откачена...
Разкабелих се бавно - отмаляла,
от моята любов - несподелена.
Не беше сън! Изобщо не съм спала.
Довечера имейл ще му напиша,
за нашта среща (тайна) и раздяла...
И в стих (дано), по мен да завъздиша!

Написах му имейл и после-чаках,
за отговор...по цели нощи будна...
И във метрото...пак, не го засякох -
по цял ден обикалях...щях да лудна.
Това е то - любов несподелена.
Аха-аха, за малко да се случи...
И, ето ти, след 7 дълги дена,
от Райчо, този отговор получих.
Госпожо мила, как от тези жици,
да уловя сигнала на сърцето?
Не ми прилича, като ученици,
да ви погаля плахо - по крачето.
Да бяхте чели книга - може мойта
и аз, любезно да ви заговоря...
Уж - за поезията, някак свойски,
в нелитературна еуфория...
Да чуя звън - сигнала на сърцето,.
да запътуваме еднопосочно...
Метрото е онуй пространство, дето
живеем смело, сръчно и порочно.
На Вардар ще ви чакам - утре в 8.
Елате! - във писмото Райчо рече.
Аз, новата си книжка ще ви нося,
тъй...ДВА ПЪТИ до вас ще лягам...вече.

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1008

Смях дебне отвсякъде))) Поздрави!

Много весела история! И не е фантасмагория! Забавлявах се чудесно и ми беше интересно! Laughing

Днес бил световен ден на поезията - много навременно произведение! Честит празник на Райчо Русев! Вече увековечен! Smile

Marta написа:

Много весела история! И не е фантасмагория! Забавлявах се чудесно и ми беше интересно! Laughing

Днес бил световен ден на поезията - много навременно произведение! Честит празник на Райчо Русев! Вече увековечен! Smile

Ееее, на Райчо "честит празник", а на мене кво?
Наздраве ли? Shocked

О, да! Честит празник! Very Happy

Райчо да почерпи! Laughing

Герой в мокри сънища си е голямо достижение! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Бе де го този Райчо неделим
и в сънища дори недостижим?
Ще мога ли във Варна да го барна,
или на друга мацка, че е харна
ще каже, от очите ѝ пленен?
Ще дайда, ако седне той до мен!🥰

pastirka написа:

Бе де го този Райчо неделим
и в сънища дори недостижим?
Ще мога ли във Варна да го барна,
или на друга мацка, че е харна
ще каже, от очите ѝ пленен?
Ще дайда, ако седне той до мен!🥰

Не ми го бАрай! Райчо си е Мой! Да не заформим кървав женски бой! Ще седне той до Мен! И на реда накрая! И само с поглед може да го помечтаеш! 🤣🤣🤣🤣🤣

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1008

"...Сам си завиждам скришом..." Razz

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Разминах се отново с Райчо аз...
Но сякаш се надишах с райски газ,
защото вечерта ми споделихте.
И бях със вас, когато без са спите
отново в нощен влак се покачихте.
Събудих се... но в омърлушен час
и спрях да фантазирам вече аз.

А Райчо тъй ви се надаваше,
оглеждаше се със очакване.
"Те тъй със мене се задяват"
ми рече - "Но не се оплаквам.

Е, друго някак щеше да си е,
със двенките да вляза вечерта,
Но и със Стефи беше ми добре,
за догодина - имам си мечта."

И някак си ще гледа да я уйдурдиса
навреме, да не мине котка път.
Очаквам да успее да ви кандардиса-
от мен почерката, аплодисмети и смехът!

Laughing

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1008

Смейте ми се, да не ми плачете)))
Бъдете!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите