Конкурс за смешна поезия и проза

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1008

Да благодарим на Ваня и на всички, допринесли за организиране и провеждане на конкурса!
Да гори свещицата на човещината!
Бъдете!!!

ringo написа:

Специална благодарност и признание за ентусиазма, упоритостта в поддържането на традицията и благородните усилия на Ваня, за да го има все още този конкурс!...
Поклон, Ваня! Very Happy

До следващия конкурс, приятели!... Very Happy

И аз благодаря за това, че винаги подкрепяш конкурса с участието си, при това качествено и от сърце. Снощи изпаднах в небрано лозе, защото се оказа че единствено твоята грамота е надписана само с никнейм. Т.е. няма данни за реално име. Уважавам правото на всеки да се индентифицира или не, но ако искаш прати имей, за да ти изпратя изображение на диплома ти за отличието, а ти можеш да си го изкопираш и сам. Разбира се бих могла да ти изпратя и оригинала, ако посочиш къде.
Laughing

Трудно ще намеря думи, които да изразят емоциите, но поне ще опитам...Ами беше чудесно!
Този път публиката се състоеше и от доста непишещи, но четящи и с чувство за хумор хора, които искрено аплодираха наградените произведения. Част от тях за наша голама радост, бяха изпълнени в оригина - т.е. от авторите си. Което си беше истинско представление! По-голяма част от вас, знаят за артистичните възможности както на Райчо, така и на Стефи и на Краси Йорданов. Той пък се оказа, че беше написал вече музика за стихотворението "Финланска сауна с китайска брава" и естествено го изпя...Всички бяха аплодирани на "бис" и изпълниха не само отличеното произведение, но и още по няколко...И понеже исках да афиширам предстоящата среща с любимата ни Камелия Кондова в арт салона на радио "Варна, на 11.04., не се въздържах и припомних култовото стихотворение за Свекървата, написано и изпълнено по време на един от първоаприлските ни купони. Това подейства, като магнит и мома Калина/Маргарита Стефанова, ни хвърли във вихрените събития в село Кратунци с малък, но съдържателен рецитал от любимата ни книжка "Редки плетки от Калина". И като се почна, всеки извади телефона и измъкна по нещо от старите архиви...и така чак до 23.15, които оцеляхме от този смешен маратон, изпратихме на влака Райчо и Стефи и закрихме заседанието, както се вика...
Мъчно ми е, че варненската ни представителна хулитерска агитка присъства доста рехаво, но....
Полезно беше присъствието на Ваня Колева, представителката на библиотеката в град Шаблаи член на журито. С нея отдавна замисляме премиери и представяне на книги и автори, но тази вечер беше особено ползотворна за нея, защото се запозна с много творци, получи за библиотека книги от тях, както и лични контакти за предстоящи срещи.
Позволявам си и тук да разкажа една случка от моята работа, която обяснява ентусиазма ми по отношение на бъдещото ни сътрудничество с Шабла. Преди няколко години една поетеса от съседен град поиска да представи новата си поетична книга. Държа да отбележа, че в своя град тя е доста популярна, както и в средите на пишещите. Независимо от всичко, което бяхме направили и двете за разгласа на събитието, дори варненски вестник беше отделил цяла страница за нея, / тогава още имаше вестници/, на събитието дойдоха 9 души. В един момент тя притеснено заяви, че не може да прави премиера пред толкова малко хора. Обясних й, че първо - залата не се предлага с публиката, и второ- всички присъстващи са изявени варненски поети, а не просто пълнеж и са дошли специално заради нея, а не да убият времето или за чаша вино.
- Но моля, Ви, аз в Шабла събирам 50 човека!
И тя не лъжеше. Аз неколкократно се убеждавам, колко закопняли за събития и срещи с творци са хората в малките селища. За тях, това е празник. Благодарение на Ваня Колева, вече трета година правя пътуващи изложби по северното черноморие: Балчик, Каварна, Шабла, а миналата година и в Кранево, и съм усетила топлотата и икрената заитересованост на хората към събитията. Варна е притегателен център за творчески изяви от всякакъв род. Но варненци са преситени, понякога в един ден се случват няколко събития. Човек, колкото и да иска, не би могъл да посети всички. Признавам, че в последно време публиката за премиери се движи между 12 - 20 човека. За мен, възможността един автор от друг град, особено ако е отдалечен от Варна, да представи книгата си в няколко града - на север от Варна, освен в нея, е прекрасна! А в Каварна и Шабла, хората, които биха осъществили събитието са от моята кръвна група - хора, обичащи работата си! Това днес си е рядкост.
Не искам да скромнича, доста работа хвърлихме с Жорето по организацията, но...ако не е прекрасната и напориста Женя Стайкова, която не само осигурява наградния фонд, но е влюбена в нашия конкурс и със заразителния си ентусиазъм, не ми позволява да падна духом или да ми минат пораженчески мисли, този конкурс нямаше да преживее но 18-тото си издание. Благодаря, Женя!
Мо Embarassed

С риск да се повторя, но тази година конкурсът ни имаше една по-различна енергия. Тя се прояви не само в произведенията, броя на участници и прекрасните коментари. Тя се прояви и на срещата ни. Този спонтанен изблик на желание за споделяне. Винаги ми се е искало ей така да си седнем спойно след официалната част, но все някой е давал тон - да ходим да се черпим...и някакси се изгубвамеІ било в естествения звуков фон на зеведието, в изучаване и коментари на менюто и пр. В заведение всеки е седнал до някого и понякога аз, улисана в цялостната организация дори не успявам да се запозная с някои участници. После гледам снимки и се питам кой, кой е. Преди години имаше невероятни купони и се налагаше предварителна организация, та се завличахме чак в Аксаково...Имало е случай да надвишаваме 100 човека, но там имаше дансинг, заведението работеше само за нес, микрофонът беше на разположение на всеки, а бардовете подкарваха репертоарът си в малките часове, когато г... Е, рохнали от танци подгъвахме крак... Но това са просто хубави спомени. Снощи сбъднах мечтата си. Кротко и напоително си седнахме около масичката - едни си тръгваха, други пристигаха, при това от далече/ Ами пристигна от Добрич в 21.00, Мила Бел - също закъсня, защото работят до късно... Прекрасно бе, че останахме не само хулитери, а и приятели от публиката, омаяни от магията на изпълненията. Искаха да чуят още и Райчо не ги разочарова. Припомняхме си свои неща, не само смешни, а такива, с които имаме някаква история или някой от приятелите ни е запомнил някога, срещайки ни за пръв път. Връщахме се в едни времена, когато ... И повярвайте ми, аз си повярвах, че нищо не е отминало и че още много предстои... Не, няма да е същото, но ще е хубаво - по свой си начин!
Благодаря! Прегръдки!
Маркони

Сколасах и аз да се обадя... Very Happy

Честито на всички наградени и номинирани! Благодаря на журито от цялото си сърце и душа за високата оценка и Първа награда! За мен е чест! Не харесвам конкурсите и не участвам в такива, но това тук е друго. Това е празник и вълшебство, на което Ваня Маркова, админите, Женя и всички прегърнали идеята успяват години наред да поддържат огънчето.
Толкова хубава вечер,толкова непринудена, сърдечна, приятелска и топла атмосфера...И особено продължението след официалната част!!! Около масичката, всеки разказва по нещо, смях, спомени... Във влака си мислих ..ех, как забравих да разкажа и това, и онова...офф защо е толкова далече Варна...Ще ми се по-често да се събираме така...И категорично смятам, че ходенето по кръчми след събитие е абсолютно и напълно излишно.
Наистина някак различно беше...може би следпандемийно, сме по-други, повече ценим възможността за такива мигове и им се наслаждаваме вече по друг начин... Не знам... Знам, че съм преизпълнена с благодарност за всичко в този ден и....започват да бълбукат в главата ми някакви мечтици и фантазии за някакъв летен бал, хем с маски, хем без маски..Имам предвид театрални, а не досегашните! Very Happy

с анимации,игри, викторини, музика, танци, поезия... Някаква чудна вечер, за която с кеф да пропътуваш сума километри, защото винаги си струва.. Отплеснах се.. Smile

Благодаря, Ванче, Женя и всички, които сте част от този празник! Нека бъде, нека го има на многая лета!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 648

Казвам честито и изпращам прегръдка и целувка на всички наградени смехурковци,🥰 успели да превземат почетната стълбичка на любимия ни конкурс! Силно прегръщам и теб, Ваня - защото твоят ентусиазъм и този на Женя, както и на ръководството на сайта са достатъчни с постоянството си да поддържат огъня през всичките негови осемнадесет издания!
Чудесно е, че сте се видели, посмели, споделили и съпреживяли вълненията един на друг, че сте дали тази жадувана прегръдка на душите си, от която пандемията ни беше лишила. Силно се надявам догодина, живот и здраве, да участвам и аз в тази споделеност и да утоля вътрешната си жажда за общуване с даровити приятели!💖

pastirka написа:

Казвам честито и изпращам прегръдка и целувка на всички наградени смехурковци,🥰 успели да превземат почетната стълбичка на любимия ни конкурс! Силно прегръщам и теб, Ваня - защото твоят ентусиазъм и този на Женя, както и на ръководството на сайта са достатъчни с постоянството си да поддържат огъня през всичките негови осемнадесет издания!
Чудесно е, че сте се видели, посмели, споделили и съпреживяли вълненията един на друг, че сте дали тази жадувана прегръдка на душите си, от която пандемията ни беше лишила. Силно се надявам догодина, живот и здраве, да участвам и аз в тази споделеност и да утоля вътрешната си жажда за общуване с даровити приятели!💖

Благодаря, за това че си неизменна част от този конкурс...Че винаги намираш сили да изстръгнеш от себе си смях и щедро да го раздаваш. Че успяваш да надмогнеш егото и да пишеш възторжени отзиви под произведенията на "конкуренцията". Вие, приятелите със сърца, правите нещата така, че да се случат и да имат смисъл...Прегръдка!

" Седя си тука последните 2-3 дни в абсолютно безпаричие и си се самосъжалявам си се нали, когато внезапно попадам на върховно як и смешен текст и направо се напикавам да се хиля, ама хиля да видите и за кой ли път осъзнавам, че животът е баsи якият живот и понякога, щом е необходимо трябва да го изгладуваш, но да не забравяш, че винаги някой ще те накара да се разсмееш и ще я разлигавиш тая душа от ред сълзи и ред сополи и ще се хързулнеш в тая мъзгоч по друга плоскост, която ще те отведе на различно, по-хубаво място, където парите все така имат значение - мамка мо! - ама никакви пари, освен ако пряко не ти спасяват живота, не могат да те накарат да се чувстваш така добре, както може една истинска яка смешка!"

Откраднах това от ФБ. Знам кой е автора, но за сега ще го запазя в тайна. Чакам мненията ви.
Маркони Laughing

Честито на наградените! Много се радвам за всички приятели - Стефи, Райчо, Миа, винаги да има на какво да се смееете и надсмивате. И да можете, да не се уморявате да го правите! Радвам се, че разказът, спечелил първо място, е точно този, макар, че имам малки пропуски и не съм успяла да изчета всичко, изпратено за конкурса! Забавлявах се искрено. Да е здрава МАркони и съорганизаторите, да имат сили и хъс да продължават - смехът е чиста божия искра. Бог много се забавлява с нас - убедена съм Smile

Благодаря за всички цветни думички, които събра в стихове! и за хубавите коментари..
Прегръдки!

Честито на наградените!

Поздрави и на Маркони, която, с много любов, организирва
тези конкурси! Поздрави на приятелите от Варна!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите