Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душата – светлина в мрака на болката.