На война като на война

Преди време, ама няма да казвам колко, че ми е неудобно, ми се счупиха напречните рафтове на гардероба. И съответно всички дрехи,чанти, шалове и какво ли още не, се изля на пода. Понеже бързах за работа, светкавично излязох и заключих, сякаш някоя жилетка е решила да бяга.

Вечерта, разбира се, бях изморена и само струпах огромната купчина на дивана, за да може да се минава все пак. Реших, че ще изчакам някой да оправи гардероба, и тогава ще направя пълно сортиране и подреждане.

Дотогава само разравях гигантския куп и бях щастлива, ако след половин час намеря какво да облека. В интерес на истината този процес и преди ми отнемаше толкова време, но сега имах желязно оправдание – гардеробът е счупен.

Това състояние на нещата си имаше и своите предимства – току изникне някой чорап изпод шаловете, който аз съм считала за безнадеждно изгубен, или блузката, която безуспешно издирвах от няколко години, ми помаха щастливо от върха на купчината.

Но по някакъв странен начин, Купчината започна да расте – вярно, че аз, когато не знаех нещо къде да сложа, го мятах на Купчината, но все пак тя превзе дивана и ми остана едно съвсем малко крайче, откъдето да гледам телевизия. Разбира се, аз я избутвах с две ръце, за да не ми пречи, но тя се стоварваше отгоре ми с яростна сила и аз се оказвах обвита в шалове като египетска мумия.

Борбата ни придоби личен и епичен характер – „Ще ти метна канадката ми отгоре, да те видя сега” – казвах й аз и обръщах гръб да пия чай. Но още не отпила и глътка, я усещах как ми свлича канадката на пода и се хили победоносно. Социалният ми живот също страдаше – кой ще ти дойде на гости насред палатков лагер?

- Добре поне, че се счупиха рафтовете с дрехи, а не тези с обувки и играчки – помислих си утешително една сутрин.

И какво да видя вечерта – кутиите с обувки се бяха изсипали на пода, но не бяха издържали и най-горните рафтове - от височина се бяха се бяха разплискали всички кутии с пъзели на щерката – всеки с по 1000 парченца. Онемях! По-скоро ще отделя зрънца просо от овес, отколкото тези разнородни цветни парченца.

Погледнах обвинително Купчината – беше ясно, че тя е повикала подкрепления. Седнах нещастно на пода и почнах да греба парченцата с две ръце, като тайничко се надявах, че всяко ще попадне в своята си кутия. В един момент ми мина изкусителната мисъл дали да не си наредя един пъзел на пода, но не – нямах време – това си беше обявяване на война – Купчината ехидно се подсмихваше под мустак. Даже я чувах как се окопова на дивана и сраства с него. Трябваше да обмисля контраофанзива, но първо да си подсигуря тила.
Отидох до все още здравата половина на гардероба и започнах:

- Мили ми чаршафи, калъфки и покривки, ако не се поддадете на безпрецедентния рекет на Купчината, обещавам най-скъпия омекотител, а също и да ви гладя!

Е, това с гладенето нямаше как да стане – само свекървите гладят чаршафите. Обаче на война всички средства са позволени – дори и малки, лъжливи обещания. Тъй де – на политиците обещанията да не би да се изпълняват.

След това намерих един огромен чувал и си казах , че ще обезкървя врага, ще сортирам всичко, една част ще иде за благотворителност, друга на боклука и ще остане само най-необходимото. Така, когато някой оправи гардероба, аз само ще сложа 2-3 неща вътре в него.

И се започна:

Първо издърпах едно елече, което мама ми е плела – то отдавна не ми става, никой не носи плетено елече, но пък е спомен от мама – остава! После издърпах една блузка, подарък ми е от Ася – никога не съм я обличала, но пък ако някой ден ми дотрябва – остава! Последва един кожен панталон – малък ми е вече, но я каква хубава кожа, как да изхвърлиш – вече не правят такива, а и ако отслабна? В рубриката „ако отслабна” влязоха още един вагон неща. Следващият беше един пуловер – не става за работа, но ми е любим и „за вкъщи” става. Отварям скоба – незнам защо хората си мислят, че трябва да имат отделни дрехи „за вкъщи” – обикновено развлечени и избелели, обаче аз съм от тях. И в тая рубрика се класираха безчет дрехи, включително някои шапки и шалове!

Накрая в чувала се отзова само една стогодишна бяла жилетка – то и за нея ми беше мъчно, но няма как – имаше една миниатюрна дупчица, а аз съм твърд и безжалостен боец - всичко скъсано – на боклука.

Такаа – седнах и направих рекапитулация, или по-точно – капитулация – Купчината си беше все така внушителна и леко свойски ми намигаше. Извадих един бял шал и го развях – губя тази битка, но може и да спечеля войната – някой ден, когато някой оправи гардероба.

Засега отивам на пода и почвам да си редя пъзел – аз съм родена пацифист и войната не е моята стихия! Wink

Не на нас тия. Аз напоследък се изхитрих. Пъхам ги в един чувал и им изтеглям въздуха. Хич не мърдат и не дишат даже, камо ли да ми правят зулуми... Laughing

Слушай сега, стига си прехвърляла парцалки, стига си редила пъзелчета. Значи, отиваш в Кауфланд, може и в Лидл и си купуваш едно гениално изобретение. Дума се "платнен гардероб", сиреч, гардероб, ама от плат. Отнасяш го вкъщи, събираш всичко от дивана, мяташ го вътре, дръпваш ципа и ... можеш празнуваш победата над Купчината.

А, и да те светна - въпросното чудо на човешката изобретателност лесно се ремонтира, като се "счупи". Искат се само две ръчички, желателно не леви, игла и макара. Бод оттук, бод оттам и гардеробчето е оправено, купчинката си стои мирно и тихо вътре, и никакви изненади след работен ден.

Хората са го измислили бе, човек, ти си взела да се косиш и да се молиш на някаква си там идиотска купчина. Хай, да му се не види! Вземи се в ръце и... леви-десни към Кауфланд или Лидл.

Хахаааа

Мноооого добре ми е познато! При мен още един проблем по редуцирането има и това е заделянето за неща за хендмейд неща, за дрешки за куклите и пр. но...пак назрява момента.. Very Happy

Много ми хареса! Успех, Миа! Very Happy

Миа, аз вече развявам жълти шалове, кърпи и дори ръкавици - дотам сме я докарали с моите купове! И то внуците на ония през куп за грош и децата на купи, бе купи го, пък ще влезе на някой в работа...Лоша стратегия, куповете растат, грош в джоба не остава. Затова пък имам дрехи за четири сезона в три размера - мои за последните двайсет години - ( ами ако отслабна и ако пък надебелея са току на двете ми рамене) -та нещата излязоха отдавна извън контрол. Стигнах до там да разсъждавам върху това как да вкарам вкъщи още един гардероб - шест налични не стигат. Успокоява ме мисълта, че свекървата е на етап къщи - на нея гардеробите отдавна не са в категорията, бойните действия са пренесени на голяма площ Rolling Eyes

Много се забавлявах Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

Ясни са ми и на мен тези намигащи купчинки,😊 често ми се присмиват от леглото и в никакъв случай не искат да влязат в
чувала за харизване или в този за казана. Не мога и аз да изляза наглава с тяхното упорито нахалство. Ти да не си ме наблюдавала аз като се боря с гардероба си? Все едно моите очи бяха отправени към пословичната ми къщовна безхарактерност!
Успех ти желая, напълно го заслужаваш!👍

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Бе те и моите парцали са войнолюбци, ама твоите много свирепи, бе! Smile

)))))

Markoni55 написа:

Не на нас тия. Аз напоследък се изхитрих. Пъхам ги в един чувал и им изтеглям въздуха. Хич не мърдат и не дишат даже, камо ли да ми правят зулуми... Laughing

ахаха, Ваня - никакво даване - нали знаеш -"гвардията умира, но не се предава" Smile

Между другото, ако не си чела "Тангото на старата гвардия" на Артуро Перес -Реверте - препоръчвам силно!

Венсеремос! Smile

mamasha написа:

Слушай сега, стига си прехвърляла парцалки, стига си редила пъзелчета. Значи, отиваш в Кауфланд, може и в Лидл и си купуваш едно гениално изобретение. Дума се "платнен гардероб", сиреч, гардероб, ама от плат. Отнасяш го вкъщи, събираш всичко от дивана, мяташ го вътре, дръпваш ципа и ... можеш празнуваш победата над Купчината.

А, и да те светна - въпросното чудо на човешката изобретателност лесно се ремонтира, като се "счупи". Искат се само две ръчички, желателно не леви, игла и макара. Бод оттук, бод оттам и гардеробчето е оправено, купчинката си стои мирно и тихо вътре, и никакви изненади след работен ден.

Хората са го измислили бе, човек, ти си взела да се косиш и да се молиш на някаква си там идиотска купчина. Хай, да му се не види! Вземи се в ръце и... леви-десни към Кауфланд или Лидл.

Е, разсмя ме, мам - с това "заплакала ми Миа" Smile

Само изчаквам пролетното топене на ледовете и се отправям на поход към полуостров Кауфланд. Дотогава ще чета "Изкуството на войната" на Сун Дзъ - подозирамм, че победата ми е "в кърпа вързана" -или поне в шал Wink

Благодаря ти, мамаша Smile

pc_indi написа:

Хахаааа

Мноооого добре ми е познато! При мен още един проблем по редуцирането има и това е заделянето за неща за хендмейд неща, за дрешки за куклите и пр. но...пак назрява момента.. Very Happy

Много ми хареса! Успех, Миа! Very Happy

Ехо, Инди - даваш ми идея за още една" рубрика" -за хендмейд и дрешки на куклите Smile

Ще заделям и за тях - не че някога съм правила дрешки на куклите, но ако ми се наложи Wink

Благодаря ти! Smile

Marta написа:

Миа, аз вече развявам жълти шалове, кърпи и дори ръкавици - дотам сме я докарали с моите купове! И то внуците на ония през куп за грош и децата на купи, бе купи го, пък ще влезе на някой в работа...Лоша стратегия, куповете растат, грош в джоба не остава. Затова пък имам дрехи за четири сезона в три размера - мои за последните двайсет години - ( ами ако отслабна и ако пък надебелея са току на двете ми рамене) -та нещата излязоха отдавна извън контрол. Стигнах до там да разсъждавам върху това как да вкарам вкъщи още един гардероб - шест налични не стигат. Успокоява ме мисълта, че свекървата е на етап къщи - на нея гардеробите отдавна не са в категорията, бойните действия са пренесени на голяма площ Rolling Eyes

Много се забавлявах Smile

Марте, аз пък се смях с твоя коментар - тенкс за което! Представих си те, как размахваш жълти ръкавици и шапка - много свежо! Smile

Също и идеята за шести! гардероб и широкия фронт на бойните действия Wink

Аз лично мечтая на вратата да позвъни висок, синеок , 35-годишен ...дърводелец и да предложи услугите си -хаха.

Специален поздрав за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=7-rS8uyR0eI

pastirka написа:

Ясни са ми и на мен тези намигащи купчинки,😊 често ми се присмиват от леглото и в никакъв случай не искат да влязат в
чувала за харизване или в този за казана. Не мога и аз да изляза наглава с тяхното упорито нахалство. Ти да не си ме наблюдавала аз като се боря с гардероба си? Все едно моите очи бяха отправени към пословичната ми къщовна безхарактерност!
Успех ти желая, напълно го заслужаваш!👍

Пастирче, абе те много заразни тези Купчини - навсякъде са плъзнали Wink

Хареса ми твоята "къщовна безхарактерност" -страдам от нея от детските години! Smile

Благодаря за пожеланията - и аз мисля, че този разказ стана много "профи" - има си завръзка, кулминация, капитулация -хахах!Успех и на теб - от сърце!

verysmallanimal написа:

Бе те и моите парцали са войнолюбци, ама твоите много свирепи, бе! Smile

)))))

Вакрилов, не злорадствай, ами ела на помощ! Wink

Но поради окупацията на дивана, ще се наложи да си пием биричката прави -като на коктейл - може да подейства отрезвително на ...Купчината Smile

Специален поздрав и за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=a3Z4RWZa9WA

Имам същите проблеми, даже дрехите успяват да избушат задната страна на гардероба от толкова бутане за да се поберат Wink

Liulina написа:

Имам същите проблеми, даже дрехите успяват да избушат задната страна на гардероба от толкова бутане за да се поберат Wink

ахах, явно ще правим клуб на пострадалите от наглите вещи - благодаря Люлина Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите