Конкурс: По Ботевия път

По стъпките на пламенните войни
ний пак вървим припомнили това,
което в тежки дни, в години бойни
било е зов за кървава борба.

Тираните с безчинства и грабежи
в пожар потапяли навред села.
Животът бил безмилостен и тежък,
навеждал непокорните чела.

Реки от кръв заливали земята,
димели пепелищата в Батак,
сквернил тиранът всичко мило, свято -
далечен бил спасителния бряг...

В онези дни “Радецки” развълнувал
водите тихи в древната река –
на родний бряг с юнаците доплувал
с безсмъртие да кичи ги сега.

Юнаците в страната с кръв поена
развели свято знаме с боен зов,
прозрели, че за свободата ден е
за тоз народ за подвизи готов.

На поход към безсмъртие и слава
те тръгнали към родния Балкан.
В сърцата всеки вечно жив остава
от свободата с лаври увенчан...

По Ботевия път ний днес вървиме
под слънцето на скъпа свобода.
Да бъде все небето родно синьо
ще стъпваме по Ботева следа!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите