По Робърт Бърнс

На моите добри приятели Росен Гъдев - Роско и Марин Маринов - Мунчо

Кой хълца в този късен час?
Не хълцам - каза Роско.
Що дириш тук бре, хаймана?
Ракия - хлъцна Роско.

Ракия нямам. Туй то - на!
А, имаш - каза Роско.
Изпи я моята жена.
А-а да, бе - смота Роско.

Иди търси от някой друг!
Друг няма - каза Роско.
Я виж съседи колко тук.
Не пият - клюмна Роско.

Не пият, я. А ти - ламя.
А, гущер - каза Роско.
Я хващай пътя към дома!
Оставам - цмокна Роско.

Ще дремеш цяла нощ отвън.
Щом трябва - каза Роско.
Що искаш, ако не и сън?
Ракия! - скръцна Роско.

Ракия да ти дам и виж...
Наливай! - викна Роско.
Тук цяла нощ ще престоиш.
Ох, мале! - млясна Роско.

А как ще ми благодариш?
Със стихче - каза Роско.
Не става! Туй не е престиж.
И с песен - светна Роско.

Какво ли ще възпява тя?
Ми теб, бре - зина Роско.
Кое - акъл, лице, снага?
И чепа - смигна Роско.

И скръцна тежката врата,
подпряна със бастунче.
И висна Роско на врата
на цъфналия Мунчо.

ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА

Кой пие в този късен час?
Аз пия - каза Мунчо.
Ракия имаш ли за нас?
Не, нямам! - пламна Мунчо.

Да влезем всинца ний у вас...
А-а, дръжки - каза Мунчо.
Ще се погрижиш ли за нас?
Виж пръста - скръцна Мунчо.

Ракията ти май е кът...
Да, кът е - каза Мунчо.
Но пиеш. После... вириш прът.
Чак толкоз - смота Мунчо.

Другарче нямаш ли си ти?
Бе, имам - смънка Мунчо.
На него ти поне сипи.
Не сипвам - скръцна Мунчо.

Ракия ако пиеш сам...
Сам пия - викна Мунчо.
Ще станеш пред света за срам.
Не ставам - кипна Мунчо.

На Роско ти поне сипи.
Да-а, чакай - каза Мунчо.
Така по-лесно ще заспи.
Да ляга - хлъцна Мунчо.

С ракия ще напише той...
Какво, бе? - каза Мунчо.
...стих, с който ще яде и бой...
Да хапва - млясна Мунчо.

И с песен ще възпее теб.
Сериозно - зяпна Мунчо.
Лице, снага, акъл и... чеп...
Чак него? - зяпна Мунчо.

И скръцна тежката врата,
подпряна със бастунче.
И висна Роско на врата
на цъфналия Мунчо.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите