Нещото необяснимо

автор: donkihot (1925 четения)   

Както тяло без душата не живее
Така и мъртъв съм без тебе аз
Дори на набучвача жестокостта бледнее
Пред болката с която ме наказваш всеки час

Тъй бързо тръгна и далеко ти замина
И тъй бързо към мен сърцето ти изстина
Казваше ми ти,че живота продължава
Но живот без теб,за мене вече няма

Пътеводна звезда си винаги за мен била
И дори в непрогледна и потискаща тъма
Меслейки за теб и бидейки до мен
Превръщаше нощта във слънчев ден

Но ето че сега нощта изгася във очите ми надеждата
искряща през деня
Зад облак луната скрита е и не вижда где е тя,
любимата моя жена
И кънтят ударите на едно сърце осиротяло в моите гърди
А е бил блясъкът в очите ми само отражение на слънчеви лъчи

Aко знаеш само колко силно те желая
Дори не както гладно бебе майчината гръд
Не и както огънят поглъща тревата суха
Но не и както пустинята попива падналия дъжд

Ако има нещо по-неудържимо от водната стихия
Ако има нещо по-страшно от огнения ад
Ако има нещо тъй възвисено до бог
Ако има нещо по-безкрайно от космоса дълбок
Ако има нещо дори по-силно от майчина любов
Ако има нещо по-необикновено и от зараждащ се живот
Ако има нещо по-красиво от това да гледаш
как детето ти расте
Ако има нещо по-омайно от обичта на влюбено сърце
Ако има нещо по-безумно от влюбване във самодива
Ако има нещо дори по-скъпо от майката родина
Ако има нещо по-случайно оттова да се родиш,да бъдеш жив
Ако има нещо по-невъобразимо и от големия първичен взрив
Ако има нещо по-нереално от красив и сбъднат сън
Ако има нещо по-кънтящо от църковния камбанен звън
Ако има нещо по-сладко от зовящ те сън и пчелен мед
Ако има нещо по-незабравимо от дните ми прекарани със теб
Ако има нещо по вечно от безкрая на смъртта
Ако има нещо по-всепробуждащо от пролетта
Ако има нещо по-блестящо от заслепяващите слънчеви лъчи
Ако има нещо по-дълбоко от глъбините в твоите очи
Ако има нещо по-отчаяно от отправения ми към тебе зов
Ако има нещо по-гладозасищащо дори от наш насущний хлеб
Ако няма нищо друго по-истинско от моята любов
Това е нещото необяснимо което изпитвам аз към теб

Но тъна дълго веч сред мрак и болка
Задушава ме безкрайна самота
И всеки път затичвам се на двора
Щом отекнат стъпки край дома

Дълго чакам те да се завърнеш
Със надежда взирам се в нощта
Търся образа ти сред звездите
И сред въглените във пещта

Всяка нощ си спомням как се къпехме в морето
А всеки ден те виждам сред цветята във полето
И до днес единствено със спомена за теб живея
Но животът ми изпълнен е със болка от която видимо линея

Сълзи избликват от очите ми тъжни
Сълзи блестящи като милион брилянти
Като порой нестихващ по лицето ми се стичат
И със звън на пода падат,пръскат и оттичат

И с тъмни ивици като с въглен изписани
Очите ми вечно влажни тъжат
Но от облаци щом се небето изчисти
Като коледна окраса високо окичени
В тях звездите златни блестят

А душата ми вечно копнееща по теб
Смалява се до малко просено зрънце
И като жива снежна топка се топи
Огрята от топлите кадифени лъчи
На златното пролетно слънце

Ще си ида скоро от този свят
Сам със свойта болка
Тръгвам тъй както съм дошъл
Без теб,сам и вечно неразбран

И ето че пак нощта настъпва бавно
И с черна мантия покрива цялата земя
За последен път унася се главата уморена
За последния ми път подготвя ме съня

И чезне вече светлинката на звездите
Чезне и на мисълта ми необятната й мощ
Чезне образът ти,който топлеше ми дните
И чезна аз,като призрак във мъглява нощ
[ назад към списъка ]