Вълк единак
resco
Самотен до глутницата бял вълк седи,
с кръвясали от сълзи очи гледа отстрани
и спомня си за отминалите дни
в които зъбите си показваше призори.

Самотен и отхвърлен от стадото сега,
бял вълк обвит в прашната пелена на нощта,
гледа тъжно сияйната луна
и надава вой за грешка не една.

Вълк единак, самотник и голтак,
чуваше зад гърба си присмехулниците пак,
идеше му да извърне глава
и да прегризе наглите им гърла.

Но вълка единак чувстваше вина,
за попиляната напразно чужда душа,
и крачеше тъжен, самотен в прерията на нощта,
странейки от всички и вричайки се в самота.

А когато мъката до гърлото му стигнеше
и къпеха се в сълзи кървавите му очи,
той глава към небето пак изправяше
и виеше от късни нощи до ранни зори!



Този материал е изпратен от ХуЛите
http://hulite.net

URL на материала е:
http://hulite.net/modules.php?name=Sections&op=viewarticle&artid=144