ХуЛите

Към старите си корени се върнах вчера
през пътища от спомени сновях изцяло
веднъж не бях глупак. Преследва ме холера.
Умрях но продължих без болното тяло.
Завърнах се в къщи на входа застанах
в паяжини храних гости с мърша
но не познавах никой и веднага престанах,
защото сред чужди бях решил пътя да свърша.

Просветна светлина в червено в мойта стая
и влязох без да мисля,че не съм дете
главата ми отхвръкна с трясък но я хванах
живота ми в миналото ще умре.

В стари корени се скрих уплашен
невинност забравил в набръчкано чело
спотаих се ,треперих от страх тъй ужасен
че смях ме налегна. Изхилих се смело.

Детският ми прозорец се отвори тогава,погледнох
пантите му изщъргаха а бях ги смазал
и то пак влетя навън от ноща непрогледна
и кикот момчешки веднага забравих..