ХуЛите

Разкрачени по масите, въртят кючеци,
поетите със нежните сърца.
Размахват цици сладки поетеси,
с подмокрени, разтворени бедра.

На масата отгоре е купона,
сред рими от чинии и блюда.
Един шопар засмян като икона,
подскача бодро - опа и оп-са.

И той поет и май е Баш поета -
как гледа извисено над света.
Голям човек е, няма дума - евала!
С такава радост мята си гъза.

Едно девойче плахо го поглежда,
желае го горката - влюбена била.
Тя беше еротична поетеса,
с камбанена потръпваща душа.

Портфейлът е по-тежък от тумбака,
Мъжът, се знае, трябва да тежи.
Омекнаха й вече двата крака
и дръзко му намига от страни.

И следват взривове от страст и рими,
и влажни устни и зелени небеса.
Безсмъртни истини и преживени думи...
Поетите ще променят света!