Любовното стенание на границата на плача
ме умолява с тялото си да те стопля
и аз от прелестите ти преди да откача
от топлината си телесна мъничко отчоплям.
Знаеш ли, любими?
Иска ми се тази нощ да те сънувам.
Да облека със малки, влюбени искрици тъмнината,
а после да попитам твоята душа, какво ще струва,
да сподели със мен един, два мига в тишината...
Очите й са тъжни, опръскани с умора
и разговорът не върви… какво да сторя?
Разбирам я, не й е лесно да работи там,
където всяка грешна стъпка е ужасен срам.