Мразеше миризмата на болница. Навяваше ѝ мрачни спомени за баба ѝ, която си беше отишла след дълго боледуване. Кейра надигна глава и вяло я отпусна обратно на възглавницата.
В мислите си все се връщаше към момента, в който бе припаднала в кухнята. Спомняше си като в далечен, неясен сън виковете на голямата си дъщеря, пребледнялото лице на мъжа си и бясното му каране към спешното. Все още се чувстваше много отпаднала, но вече беше по-добре. Искаше да се махне от проклетата болница и да се прибере у дома.