Майски следобеди. Мед и мъниста.
Огърлица бляскави думи.
До дюлята люляк,

Продължение от Мечтата на Оног (7)

- Попитах те какво правиш тук, момче – тропна с крак магьосникът.
Оног отвори уста да каже нещо, но бе изгубил дар слово. Съсредоточен над кулата на Валора, той съвсем не беше разбрал, че магьосникът се е прибрал от града.
- Търпението ми вече се изчерпва.
Гърлото на Оног пресъхна. Не можеше нито да излъже магьосника, нито да разкрие истината.

Продължение от Мечтата на Оног (6)

Какво се случи досега в "Мечтата на Оног":

На около час път от село Боснек, в планината Витоша се намира чудна местност с още по-чудодеен извор, наречена от местните хора Живата вода. Той е уникален с това, че водата в него на тласъци ту се появява с бучене, ту пресъхва. Овладян е от каменна скулптура с глава на змей, чийто автор не е известен и до днес. До самия извор има пещера с поставена в нея икона. Та отпивайки от лечебната вода на извора, хората да се помолят и това, което не е в техните ръце, чрез молитвите им да стане грижа на Господа.

Живяло някога едно мастилено петно. Може и да ви се стори странно, но по онова време мастилото още не било измислено. Е как тогава, с право ще ме попитате, ще живее петно от нещо, което още не е изобретено?!

Още от съвсем малко яйце Виторио израстна сам в една голяма зеленчукова градина.

Душата в морскозелената пяна и анионна
изплава спонтанно от онова първично
Море за което АЗ-ът нищо не знае
И уморен от Любов прелива
Елей защото Море и Небе
са слети в Аязмо
---

Имало едно време в далечните приказни земи, две велики царства. Те били много близо едно до друго, само една река ги деляла по между им.

Един недосънуван сън ме вика,
в малък град със слънчеви площади,

Продължение от Мечтата на Оног (5)

Преди да е направил и крачка в кулата, Оног усети слабо парене под ходилата си. Той погледна надолу и забеляза, че се носи се на педя от земята. Очите му се разшириха като паници: едно беше да чете за магията в книгите, съвсем друго да я изпита на собствен гръб.