Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше много различни методи при съставянето на тренировъчния си план. Четеше специализирани книги и списания за любимия ни спорт, дори беше изнамерил от някъде малка камера, с която ни снимаше как бягаме по пистата и после правеше разбор на грешките ни, на бавен каданс.

 ( пълен текст » още 6061 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато бях хлапе, отидохме на море в Созопол. Изобщо не си спомням в кой клас съм била, пък и какво значение има това. Знам само, че вече бях влюбена в изобразителното изкуство в училище, защото ми преподаваше най-прекрасният и талантлив учител- Парушев. Бог да го прости! Той си отиде твърде рано. Всъщност, един ценен човек, който дава много на другите с таланта си, и на сто години да си отиде, пак ще е твърде рано.

 ( пълен текст » още 8175 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Пролетта е студена като късна есен. Реката е бурна и неспокойна, търси обезумяло бързеите си като майка, която е загубила детето си на градски панаир. Влачи хорските драми, блъска ги яростно в облите камъни и нащърбени брегове и аха да излезе от коритото си.

 ( пълен текст » още 1463 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми.

 ( пълен текст » още 3470 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.

 ( пълен текст » още 12610 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Стаята, в която трябваше да проведа първия час, се намираше в дъното на дългия училищен коридор. Заслушах се отдалече, но не чух никакъв шум. Стори ми се странно. Обикновено, когато закъснявах, учениците ми се чуваха от входната врата, два етажа по-надолу, но този път беше тихо.

 ( пълен текст » още 12310 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш.
- Е, хайде сега...
- Сещаш се за мен само когато съм ти нужна.

 ( пълен текст » още 5239 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота.

 ( пълен текст » още 6533 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Будили ли сте се някога от глад? Не? Тогава няма как да разберете това състояние. Стомахът ти е празен и от това усещане чак боли. Умът ти е объркан и мислите в него са сведени до единствената възможна посока в случая - храната. Най-лошото е това, че си се превърнал в първичен индивид и никак не те е срам от тази, при други обстоятелства притесняваща констатация.

 ( пълен текст » още 8920 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Евангелие според Матей 7:7-8
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.”

 ( пълен текст » още 17608 знака | коментирай | оценка: 5 )